Решение № 108 от 08.09.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Панагюрище, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря М. АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20265230100385 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Х. А. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с искане да се прогласи за нищожен Договор за паричен заем от 13.08.2025 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК, а при условията на евентуалност – да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 4 от договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, както и да се прогласи за нищожен Договорът за предоставяне на поръчителство от 13.08.2025 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Сочи, че е страна по Договор за паричен заем от 13.08.2025 г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно сключения договор на ищцата е предоставена заемна сума в размер на 3000 лева. Във връзка с разпоредбата на чл. 4 от договора за паричен заем ищцата е сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 13.08.2025 г., с който се обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит. Съгласно този договор ищцата дължи възнаграждение за предоставеното поръчителство в общ размер на 1191,06 евро, разсрочено на 18 погасителни вноски. На първо място се поддържа, че Договорът за паричен заем от 13.08.2025 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК. Излагат се доводи, че договорът не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като бъдат изрично посочени и допусканията, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Твърди се, че в процесния договор е посочена единствено абсолютната стойност на годишния процент на разходите, без да е разписана методиката за неговото формиране, без да е посочено кои конкретни разходи са включени при определянето му и без да е ясно по какъв начин е достигнат неговият размер. Поддържа се, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният 1 процент на разходите представлява израз на всички разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения и всички други преки и косвени разходи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В този смисъл ГПР следва да дава ясна, пълна и разбираема информация относно реалното оскъпяване на кредита, така че потребителят да може да направи информиран избор. Излага се, че процесният договор не позволява да бъде установено дали в размера на ГПР е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което ищцата е била длъжна да сключи като условие за отпускане на кредита. Не става ясно и дали в ГПР са включени всички останали разходи по кредита, както и какъв е действителният размер на общата сума, която потребителят следва да заплати. Посочва се, че съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК общият разход по кредита включва всички разходи, които са известни на кредитора и които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит, включително разходите за допълнителни услуги, когато тяхното ползване е задължително условие за получаването на кредита. Според ищцата възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява именно такъв разход, доколкото сключването на този договор е предвидено като задължително условие за отпускането на кредита. Ето защо то е следвало да бъде включено при определянето на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Поддържа се, че липсата на яснота относно компонентите, включени при изчисляването на ГПР, поставя потребителя в невъзможност да прецени реалното оскъпяване на кредита, както и да сравни процесния договор с други кредитни продукти, което противоречи на целта на Закона за потребителския кредит и на изискванията за прозрачност и добросъвестност при предоставяне на потребителски кредити. Излага се още, че посочването в договора на годишен процент на разходите, който не съответства на действително прилагания между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.

2, т. 1 ЗЗП. В тази връзка се позовава и на практиката на Съда на Европейския съюз по дело С-453/10, съгласно която непосочването на действителния размер на ГПР може да бъде обстоятелство, обуславящо извода за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.

143 и сл. ЗЗП. Твърди се още, че при извършена справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради което двете дружества са свързани лица. Излага се, че чрез сключването на договора за предоставяне на поръчителство се цели единствено допълнително оскъпяване на кредита и заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК посредством уговаряне на възнаграждение по отделно правоотношение, което в крайна сметка постъпва в имуществената сфера на кредитодателя чрез неговото дъщерно дружество. Според ищцата договорът за предоставяне на поръчителство няма самостоятелна икономическа цел, а служи единствено като средство за увеличаване цената на кредита извън допустимите от закона граници. Поддържа се, че по този начин се заобикалят императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, поради което договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД.При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме Договора за паричен заем от 13.08.2025 г. за действителен, ищцата поддържа, че клаузата на чл. 4 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Излага се, че отпускането на кредита е поставено в зависимост от задължението кредитополучателят да сключи договор за предоставяне на поръчителство с предварително определено от кредитора дружество – „Файненшъл България“ ЕООД, срещу възнаграждение в размер на 1191,06 евро, разсрочено на 18 погасителни вноски. Поддържа се, че тази уговорка води до значително оскъпяване на кредита и до явно неравновесие между правата и задълженията на страните, поради което противоречи на добрите нрави. Твърди се още, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена, включена е в предварително изготвен 2 договор и поставя потребителя в значително по-неблагоприятно положение. Посочва се, че същата не е формулирана по ясен и разбираем начин и не позволява на потребителя да прецени действителните икономически последици от поетото задължение, поради което на основание чл. 146 ЗЗП следва да бъде прогласена за нищожна.По отношение на предявения иск за прогласяване нищожността на Договора за предоставяне на поръчителство от 13.08.2025 г. ищцата поддържа, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и предл. трето ЗЗД, във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е неразривно свързан с договора за потребителски кредит и не представлява самостоятелно правоотношение, а е задължително условие за отпускането на кредита. Излага се, че уговореното възнаграждение за поръчителството представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е следвало да бъде включен при определяне на годишния процент на разходите, а отделното му уговаряне цели заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че „Файненшъл България“ ЕООД е свързано с кредитодателя дружество, поради което възнаграждението по договора фактически представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Поддържа се, че чрез тази договорна конструкция се заобикалят императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, нарушават се принципите на добросъвестност и справедливост по чл. 8 и чл. 9 ЗЗД и се създава значително неравновесие между страните, поради което договорът противоречи на добрите нрави и съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът “Изи Асет Мениджмънт” АД, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който излага, че исковата молба е нередовна поради непредставяне на доказателства към нея, в евентуалност се сочи, че е неоснователна. Сочи се, че договорът за паричен заем от 13.08.2025 г. е действителен и е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), като съдържа всички задължителни реквизити по чл. 10 и чл.

11 ЗПК, включително информация относно размера на кредита, лихвения процент, годишния процент на разходите (ГПР), погасителния план и общата дължима сума. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за недействителност на договора. Ответникът е оспорил твърденията за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като е поддържал, че годишният процент на разходите е изчислен съобразно законовата методика по чл. 19 ЗПК и включва всички разходи, които са били известни към момента на сключване на договора. В тази насока се позовава на разбирането в съдебната практика, че недействителност по чл. 22 ЗПК се обосновава само при съществено нарушение на изискванията за съдържание и прозрачност на договора, а не при спорове относно размера на отделни компоненти. По отношение на договора за предоставяне на поръчителство се излага, че същият представлява самостоятелно облигационно правоотношение с трето лице – „Файненшъл България“ ЕООД, което не е страна по договора за кредит. Поддържа се, че възнаграждението по този договор не представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което правилно не е включено в ГПР. Ответникът е възразил срещу твърденията за заобикаляне на закона, като е посочил, че изискването за предоставяне на обезпечение е допустим елемент от договорната свобода и не противоречи на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В съдебната практика на ВКС се приема, че противоречие с добрите нрави е налице при съществена нееквивалентност на престациите и злоупотреба с икономическа зависимост, каквито обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки конкретен случай. Сочи се още, че не е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство не е част от цената на кредита, а възнаграждение за отделна услуга. В тази връзка се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 21 ЗПК за недействителност поради заобикаляне на закона. Ответникът е оспорил и твърденията за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143–146 ЗЗП, като е посочил, че процесните уговорки са ясни, разбираеми 3 и индивидуално приети от потребителя чрез електронно потвърждение. Поддържа се, че не е налице значително неравновесие между правата и задълженията на страните. В подкрепа на становището си се позовава на трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която преценката за неравноправност следва да се извършва към момента на сключване на договора и с оглед всички негови клаузи в съвкупност, а не изолирано. Сочи се още и практика на Съда на ЕС (вкл. решения по Директива 93/13/ЕИО и тълкувания относно прозрачността на договорните условия), според която изискването за прозрачност е изпълнено, когато потребителят е бил в състояние да разбере икономическите последици от договора, което в случая е било осигурено чрез предоставяне на договор и преддоговорна информация на траен носител. Ответникът е направил и възражение за липса на основание за прогласяване на нищожност, като е поддържал, че претендираните пороци представляват евентуални нарушения на информационни задължения, които не водят автоматично до нищожност по чл. 26 ЗЗД. Моли се за отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.