Решение № 118 от 03.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000500059 по описа за 2021 година

С решение от 12.08.2020 г., постановено по гр. дело № 6 706/2013 г., Софийският градски съд, Гражданско отделение, I-16 състав, е осъдил ответниците СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ

„ПРОФ. ИВАН МИТЕВ“ ЕАД и д-р Е. И. П. да заплатят солидарно на ищците С. Х. К. и А. К. К. по 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на сина им К. А. К. и на осн. чл.45 и чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва, начислявана от 16.05.2010 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.

В останалата им част исковите претенции, предявени срещу посочените ответници в размер на 100 000 лева от всеки един от ищците, са отхвърлени като неоснователни.

По отношение на ответниците М. П. Ж., Р. Х. Ж. /конституирани като наследници на първоначалния ответник д-р Х. Ж. Ж./, както и по отношение на ответника д-р Д. И. И. исковете са отхвърлени изцяло като неоснователни.

С определение от 26.10.2020 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, градският съд е оставил без уважение исканията на ответниците Д. И. И., М. П. Ж. и Р.

Х. Ж., както и СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ „ПРОФ. ИВАН МИТЕВ“ ЕАД за изменение на решението в частта за разноските.

1

Недоволни от първоинстанционния съдебен акт са останали както ищците, така и ответниците, спрямо които е постановено осъдително решение. Същите са подали въззивни жалби.

Ищците С. Х. К. и А. К. К. обжалват решението в тази негова част, с която исковете им са отхвърлени – частично срещу болница „Проф. Иван Митев“ и д-р П. и изцяло срещу останалите ответници.

Във въззивната жалба, в писмената защита и в уточнението към писмената защита на ищците се излагат подробни писмени съображения в подкрепа на оплакванията им, които могат да бъдат обобщени както следва: В резултат от противоправното поведение на ответниците д-р П. и д-р И., както и на завеждащия клиниката по гастроентерология д-р Ж. не са били предприети необходимите действия за своевременно диагностициране и адекватно лечение на сина на ищците, което е довело до неговата смърт. Горното обуславя и отговорността на ответната болница като възложител на работата на ответниците лекари за обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили като последица от действията и бездействията на ответниците физически лица, довели до смъртта на детето на ищците.

Относно отговорността на д-р Е.П. се споделят изводите на СГС, че е доказано нейно противоправно поведение, което се изразява в следното: не е извършено никакво изследване на стомашно-чревния тракт на сина на ищците при наличие на данни за основното заболяване на детето – „Болест на Крон“; по предписание на д-р П. е прилаган медикаментът „Династат“, който е противопоказен за деца;

Относно отговорността на д-р Д.И. жалбоподателите не споделят изводите на градския съд. Сочат, че след като синът им в силно влошено състояние е бил преведен в „Интензивен медицински сектор“, д-р И. не е предприел никакви реални и значими действия по изследване, оценка и самостоятелно медицинско решение за спасяване на живота на детето, включително за спиране на вътрешния кръвоизлив.

Освен горното, ищците излагат и подробни оплаквания за нарушение на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението като излагат доводи, че страданието им по време на прогресиращото влошаване на състоянието на детето им и болката от неговата загуба са несправедливо ниско оценени.

Иска се отмяна на решението в неговата обжалвана част и уважаване на исковете изцяло срещу всички ответници, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответницата д-р Е. И. П. обжалва решението в тази негова част, с която тя е осъдена солидарно с ответната болница да заплати на всеки един от ищците по 40 000 2 лева обезщетение за неимуществени вреди. Излага съображения, че при постановяване на решението е нарушен материалният закон – чл.45 от ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства не се доказва наличие на противоправно поведение на д-р П., а направеният от първоинстанционния съд краен извод е в противоречие с практиката на ВКС за пълен анализ на доказателствата и достигане до еднозначност за наличие на увреждащо деяние и неговата причинна връзка с настъпилите вреди.

Обръща внимание на обстоятелтвото, че през периода 2005-2008 г. не са спазвани дадените препоръки от лекуващия лекар, а К. е бил лекуван с хомеопатични средства и се е явил в болницата едва през 2008 г., когато заболяването е в напреднала фаза. Твърди, че след приемането му в болницата през месец май 2008 г. д-р П. ежедневно е осъществявала наблюдение на пациента, извършени са необходимите изследвания, проведени са прегледи и консултации – специално с оглед оплакванията на детето от болки в гърба.

В писмената защита на жалбоподателката се цитират резултати от изследванията с ЯМР, извършени на 27.05.2008 г. в УМБАЛ „Александровска“. Жалбоподателката се позовава и на заключението на вещото лице доц. К., прието от въззивната инстанция, съгласно което болките в гърба се дължат на преразтягане на окологръбначните мускули след физически натоварвания, които са непрепоръчителни при диагноза „Болест на Крон“. Твърди се, че д-р П. е положила достатъчно грижи и е извършила всички необходими действия при приема на К. в лечебното заведение със симтоми „болки в гърба“, като се има предвид и „Болестта на Крон“.

Посочва се, че влошаването на детето е настъпило около 23 часа, когато за жалбоподателката е било обективно невъзможно да предприеме каквито и да било действия предвид нормираното работно време и липсата на задължение да предвиди едно непредвидимо събитие.

Относно приложението на медикамента „Династат“ се твърди, че по делото няма никакви данни в медицинската документация, това да е било извършвано по предписание на д-р П., а същото е било закупувано от близките на детето. Цитира се и заключението на вещото лице доц. К., съгласно което приемането на „Династат“ не е причина за настъпилия вредоносен резултат.

Излагат се съображения, че не е налице елементът „противоправност“, за да се направи извод, че е налице деликт като се посочва, че причината за един неблагоприятен изход на лечение, довел до смърт, може да се дължи на неблагоприятната закономерност и конкретната реакция на лекувания, на негови физиологични особености, включително на непредвидимост и невъзможност за противодействие. А ищците, които носят тежестта на доказване, че от д-р П. не е било осъществено дължимото, очаквано от добрата медицинска практика и медицинските стандарти поведение, не са го доказали.

3

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на медицинските стандарти, които не са конкретно посочени от съда, а последният се е позовал на неотносими към случая правни норми. Твърди се също, че съдът не е изследвал наличието на причинно-следствена връзка между действията на д-р П. и настъпилите вреди, както и че не е обсъдено обстоятелството, че инвагинацията е протичала без характерните за това състояние симптоми, а именно – повръщане и перитонеално дразнене.

Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства категорично се установява липсата на каквато и да било причинно-следствена връзка между настъпилата инвагинация и действията на д-р П..

Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди се твърди, че същите не са доказани поотделно за всеки един от ищците, като се излагат и подробни съображения за наличие на съпричиняване, изразяващо в неспазване на лекарските указания за лечение на детето и прилагане на хомеопатични средства.

С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се иска отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Освен доводите в писмената защита, от жалбоподателката П. е подадена и „реплика“ във връзка с изложеното в писмената защита на ищците.

Във въззивната жалба на ответника СБАЛДБ „ПРОФ. ИВАН МИТЕВ“ АД, в писмена защита и допълнително представени писмени бележки се поддържа на първо място, че по делото е установено, че приложението на медикамента „Династат“ няма никаква причинна връзка с увреждането, поради което този извод на първоинстанционния съд е необоснован. Цитира се заключението на доц. К., прието от въззивния съд, според което това лекарство по никакъв начин не е допринесло нито за влошаване на пациента, нито за невъзможността за откриване на високата тънкочревна инвагинация.

На второ място се твърди, че няма нарушение в приложимия диагностичен алгоритъм, доколкото допълнителни изследвания се назначават, само ако са налице съмнения, че такава инвагинация може да е налице, докато в случая с К. не е имало никакви признаци и съмнения. Посочва се, че подобно рядко усложнение не се търси при всеки пациент с „Болест на Крон“, а само при тези, които проявяват характерните за нея симптоми. Обосновава се извод, че лекарите биха били виновни, че не са предприели действия по отхвърляне или потвърждаване на вероятната диагноза „инвагинация“ само ако са разполагали с обективни данни за поставяне на тази вероятна диагноза. Поради това се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че 4 неизвършването на рентгеново изследване е противоправно, тъй като е било обективно невъзможно да се направи такова изследване на К., а и че то не би спасило живота му.

В отговор на писмената защита на ищците са излагат допълнителни съображения, че са неверни твърденията относно причината за болничния прием на К. и направените му изследвания, като се посочва, че поводът е бил неговите оплаквания от болки в гърба, а изследвания на червата не са правени, защото той не е проявил каквито и да е индикации за налични към момента усложнения в тази зона. Цитира се обяснението на вещото лице д-р Г., дадено в съдебно заседание на 24.02.2020 г., че образни изследвания при пациенти с „Крон“ не се правят с цел да се провери дали има инвагинация, а да се изследва какво е общото състояние на храносмилателната система и евентуалните изменения по хода на червото.

Оспорва се твърдението на ищците, че инвагинацията е могла да бъде установена на 27.05.2008 г., тъй като вещите лица са единодушни, че тя е настъпила в порядъка на 6 до 12 часа преди смъртта. Цитира се КСМЕ, в която е прието, че за такъв кратък период от 3-4 часа е било невъзможно една илео-илеална инвагинация сама по себе си да предизвика летален изход.

Оспорват се и твърденията на ищците, че даденото лекарство „Нифедипин“ е замъглило картината на инвагинацията – с оглед на обстоятелството, че вещите лица не са изразили такова становище.

Възразява се също и срещу твърдението на ищците, че в интензивния сектор на болницата не са предприети адекватни мерки. Заявява се, че към момента на приема му в този сектор К. не е имал балониран корем. Оспорва се и твърдението, че д-р И. не е извършил кръвопреливане с довода, че такова не се е налагало.

Прави се заключение, че в случая не поведението на лекарите, а съвкупността от множество обективни обстоятелства, които са извън контрола на медицинския екип, е виновник за фаталния изход, поради което не може да бъде обосновано наличието на деликт.

Иска се оставяне на жалбата на ищците без уважение и уважаване на тази, подадена от СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД, както и присъждане на разноски.

Срещу въззивните жалби са подадени отговори от насрещните страни, в които оплакванията на жалбоподателите се оспорват.

Срещу определението на СГС /ръкописно на л. 1241/, постановено по реда на чл.248 от ГПК, са подадени частни жалби от ответниците Д. И. И., М. П. Ж. и Р. Х. Ж., както и от СБАЛДБ „ПРОФ. ИВАН МИТЕВ“ ЕАД.

В тях се твърди, че незаконосъобразно СГС е отказал да измени решението си в 5 частта за разноските, като не е изложил мотиви за отказа си. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Разпечатката съдържа 45 от 254 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01bde618-f1a3-4a36-a54a-de85fa437b63