Решение № 164 от 10.10.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Девин, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100469 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.439 ГПК, във връзка с чл.433 ГПК от А. С. Ш., с адрес: гр. Д., ул. А. С. № ** против „Б. Д.С.К.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ №**, представлявано от Д. Д.

М. и С. Л. С. – изпълнителни директори, чрез пълномощник юрисконсулт Л.

И. А. – П., на основание чл.439 ГПК да се установи недължимост на вземането по Изпълнителен лист от 2011г. от Районен съд - Девин, въз основа на който е образувано изп.д. №70/2016г. по описа на ЧСИ П. М., рег. №881 в полза на Кредитора „Б. Д.С.К.“ ЕАД за сумите в размер на 9 618.02 лева (девет хиляди шестстотин и осемнадесет лева и две ст.), от които: 8150 лева – главница; 1279 лева лихви и 422.88 лева адвокат + 188.59 лева съдебни разноски, на основание чл. 417 от ГПК по ч. гр. д . № 225/2011 г. по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 16.11.2006 г. и Допълнително споразумение към него от 01.06.2010 г. в размер на 10000 лева със срок на издължаване 96 месеца. Поръчител и солидарен длъжник на задължението е Н. А. С..

С Определение № 14/08.01.2025г. съдът е конституирал в качеството на трето лице помагач на страната на ответника – „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., 17**, ул. Р. П. К.

№ *, ет. *.

В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че по издаден Изпълнителен лист от 2011г. от Районен съд - Девин, е задължена да изплати на Кредитора „Б. Д.С.К.“ ЕАД суми в размер на 9 618.02 лева (девет хиляди шестстотин и осемнадесет лева и две ст.), от които: 8150 лева главница; 1279 лева лихви; и 422.88 лева адвокатско възнаграждение + 188.59 лева съдебни разноски.

Твърди, че вземането е на основание чл. 417 ГПК по дело № 1

225/2011 г. и произтича от Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 16.11.2006 г. и Допълнително споразумение към него от 01.06.2010 г. в размер на 10000 лева, със срок на издължаване 96 месеца.

Солидарен длъжник по задължението е поръчителя Н. А. С..

Твърди, че от издаване на Изпълнителен лист от 13.04.2011 г. до настоящия момент са изплатени дължимите суми, съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК в периода от 13.04.2011г. до 19.01.2016 г. на кредитора „Б. Д.С.К.“ ЕАД.

Твърди, че на основание чл. 111 от ЗЗД за дължимите лихви е изтекла погасителната давност от 3 години и същите са погасени по давност в периода от 3.02.2018г. до 03.02.2021г. Твърди, че е изтекла давността по чл.110 ЗЗД, считано от 3.02.2018г. до 3.02.2023 г. не е извършвано валидно изпълнително действие.

Моли съда да установи недължимост на задължението по Изпълнителен лист №523/12.04.2011г. по ч. гр.д. №225/2011г. от длъжниците А. С. Ш. (длъжник) с ЕГН ********** от с. К., община Д., обл. Смолян и Н. А.

С. (поръчител) с ЕГН ********** от гр. Д., обл. Смолян, ул. К. № **, при условията на солидарни съдлъжници НЕ ДЪЛЖАТ на Кредитора „Б. Д.С.К.“ ЕАД, Булстат *********, е адрес: гр. С., ул. М. **, (нито на свързани трети страни) суми, които произтичат от Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 16.11.2006г. и Допълнително споразумение към него от 01.06.2010г. в размер на 10000 лева, със срок на издължаване 96 месеца.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „Б. Д.С.К.“ е представен отговор, с който оспорва надлежното предявяване на иска, тъй като счита, че няма качеството на кредитор, поради прехвърляне на вземането с Договор за покупко - продажба от 21.10.2020г. на „Е. М.“ ЕООДг., поради което ищецът е следвало да предяви иска спрямо новия си кредитор.

Ако съда счете, че ищецът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, моли да приеме, че е уведомен с връчването на настоящия отговор на искова молба, ведно с приложените към него писмени доказателства.

Не оспорва, че е бил издаден изпълнителен лист на 13.04.2011 г. от PC - Девин на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 225 от 2011 г. на PC Девин срещу ищцата да заплати парично задължение в полза на взискателя „Б. Д.С.К.“ ЕАД, ЕИК *********, както следва: 8 150.00 лева, представляващи главница по неизпълнен Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 16.11.2006г. и Допълнително споразумение към договора от 01.06.2010г.; 1 279.43 лева, представляваща лихва за периода 22.10.2010г. до 12.04.2011г.; 188.59 лева съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2011г., до изплащане на вземането.

„Б. Д.С.К.“ ЕАД е прехвърлила вземания, съгласно Договор за покупко-продажба от 16.08.2012г. с „О.Т.П. Ф. Б.“ ЕООД, на базата на изрично пълномощно от „Б. Д.С.К.“ ЕАД, от страна на „О.Т.П. Ф. Б.“ ЕООД е изпратено уведомително писмо за цесията.

Твърди, че предвид горното, ищецът А. С. Ш. следва да се счита за уведомена за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор 2

(цедент), който е упълномощил за това цесионера. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. В този смисъл съобщава и задължителната практика на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр. о. За пълнота отбелязвам, че уведомлението за извършената смяна на кредитора е неформален акт (така Решение №16/04.02.2016г. на ВКС, III ГО: „уведомяването е неформален акт, което може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика с решение по гр. дело № 5759/2014г., трето г. о., ВКС и търг. дело № 2352/2013г., второ т. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. След като законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението ...“).

Считано от 25.05.2023г., съгласно вписване в ТР правоприемник на „О.Т.П. Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********** е „Б. Д.С.К.“ АД, ЕИК *********;

„О.Т.П. Ф. Б.“ ЕООД, в качеството си на нов взискател е депозирал молба за образуване на изпълнително дело на 03.02.2016г. по описа на ЧСИ П.

М., с peг. № 881. Делото е образувано под № 70 от 03.02.2016г.

На 23.02.2016г. е наложена възбрана върху имот на ищеца.

Последвал е опис на движими вещи на 19.04.2016г. На 07.04.2017г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника.

През 2018г. е наложен последващ запор на банкова сметка на ищеца в Б. Д.С.К.. На 22.01.2020г. е наложен и запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение и банкова сметка. Още един запор е наложен на 12.08.2020г.

Съгласно договор за покупко - продажба на вземания О.Т.П. „Ф.

Б.“ ЕАД цедира по надлежен ред вземането си на „Е. М.“ ЕООД на дата 21.10.2020г.

На 22.06.2021г. „Е. М.“ ЕООД са конституирани като взискател по изпълнителното дело. В молбата за конституиране по делото е поискан и посочен конкретен изпълнителен способ. На 25.05.2023г. е поискано налагане на запор на банковата сметка на ищеца в ОББ. На 07.11.2023г. е наложен запор. На 25.07.2024г. ЧСИ П. М. прекратява делото на осн. чл. 433, ал.1 т.6 от ГПК и през септември 2024г. е депозирана молба за връщане на изпълнителния лист от взискателя „Е. М.“ ЕООД с цел преобразуване. Към момента ИЛ е в кориците на изпълнително дело №70/2016 по описа на ЧСИ П.

М. и последното все още не е преобразувано.

Твърди, че прекратяването на изпълнителното производство в случая не настъпва при бездействие на взискателя за период от две години, в които да посочи конкретен изпълнителен способ, в резултат, на което по изпълнителното дело не се извършват изпълнителни действия. Когато обаче се извършват такива действия по реализиране на поискания способ и взискателят прави нови искания за извършване и на други изпълнителни действия, за да препятства перемирането на изпълнителното дело, няма как вземането да се погаси по давност.

Счита, че в случая не е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на твърдяното от ищеца основание и доколкото по 3 същото са били извършвани действия за принудително изпълнение, то вземанията на „Е. М.“ ЕООД спрямо него не са погасени по давност, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Твърди, че по отношение на този въпрос е налице задължителна съдебна практика, намерила израз в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК. Освен гореизложеното: с приемането на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г„ в сила от 14.05.2020 г.) и по конкретно разпоредбите на чл. 3, т. 1 от цитирания нормативен акт, били спрени всички давностни срокове, считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. вкл.

Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че общата погасителна давност е изтекла на основание чл. 110 от ЗЗД.

С прекъсването на давността с всяко от посочените действия по изпълнението е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок не е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба и не е погасил вземанията за сумите по изпълнителния лист.

Съгласно дадените задължителни разяснения с точка 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането или поискването на всяко действие за принудително изпълнение. Срокът на новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Добавя, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. след образуване на изпълнителното дело давността за вземането е спряла да тече. Въпреки отмяната на постановлението с т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г. в периода от образуването на изпълнителното дело до новото тълкуване от ВКС следва да запази именно това разрешение. Счита, че последващото тълкуване, дадено с ТР 2/26.06.2015 г. няма обратно действие, тъй като това би нарушило в голяма степен принципа на правната сигурност.

В същия смисъл е и практиката на ВКС: Решение от 17.09.2018г по гр. д. № 2382/2017г., на ВКС, IV гр.о.

Твърденията на ищеца, че в периода 13.04.2011г. до 19.01.2016г., че сумите по ИЛ са изплатени не се доказват от момента на образуване на изпълнителното дело от 03.02.2016г., наложени са редица запори, както и възбрана, и няма депозирана молба, че сумите са изплатени.

Моли съда на основание чл. 226, ал. 2 от ГПК да привлече като трето лице помагач „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК **********, с адрес: гр. С. 17**, ул.

Р. П. К., № *, ет.*.

Моли съда да им присъди и сторените в настоящото производство разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300.00 лева на 4 основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ.

Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК от трето лице помагач на страната на ответника „Е. М.“ ЕООД е представен отговор, с който оспорва иска.

За принудително събиране на сумите са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 13.04.2011 г. по ч.гр.д № 225/2011 г. по описа на Районен съд-Девин. Цесионер на вземането по кредита е „Е. М.“ ЕООД въз основа на Договор за цесия от 21.10.2020г., сключен между „О.Т.П. Ф.“ ЕАД (като цедент) и „Е. М.“ ЕООД (като цесионер). Въз основа на гореописания изпълнителен титул срещу ищеца е било образувано изпълнително дело с № 00070/2016г. по описа на ЧСИ П. М., рег.№ 881 при КЧСИ, с район на действие ОС - Смолян.

Процесното вземане е основано на Заповед за изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна.