Решение № 58 от 20.01.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Бургас, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20212100501347 по описа за 2021 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие ,с адрес – гр. Поморие ,ул. „Княз Борис !“ № 211 -ответник по гр.д. № 23/2019 г. по описа на Поморийския районен съд против решение № 260114/08.06.2021 год. постановено по същото дело в частта ,с която са отхвърлени исковете на въззивника против В.В. Л. ,гражданин на **** **** ,за заплащане на сума в размер на 1331,69 лв. –представляващи годишната такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2016 г. ;сумата

271,32 лв.-представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г. в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г. ;сумата 770,11 лв.-годишната такса за управление и поддръжка на комплекса за 2017 г. и 113,82 лв. – обезщетение за забавено плащане на тази такса в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска -10.01.2019 г. ,ведно със законната лихва върху претендираните главници ,считано от предявяване на иска до окончателното 1 им изплащане .

Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваните части , като счита същото за незаконосъобразно и неправилно .

Сочи се на първо място ,че е неправилен изводът на районния съд ,че не следва да се прилага като противоправно решението на ОСЕС на комплекса от 12.11.2014 г. за определяне размера на етажните разходи за управление и поддръжка за 2016 и 2017 години.Извършването на този извод било според въззивната страна обусловено от неправилното приложение на практиката на ВКС и по-конкретно реш. № 313/07.04.2019 г. по гр.д. № 1332/2019 г. на четвърто г.о. ВКС ,което се цитира ,като се счита ,че в случая не е налице нито една от изброените от ВКС хипотези .Обсъждайки решението на БОС ,с което на процесуално основание са били отменени решенията от 29.06.2017 г. на ОСЕС,въззивникът подчертава ,че в случая актовете на ОС по чл. 51 ал. 1от ЗУЕС нито са предмет на настоящото производство ,нито са предмет на косвен съдебен контрол.Обхвата на тези решения се изчерпва до изследване на формалните предпоставки за приемането им и влизането им в сила /като се сочи ,че в този смисъл е и установената съдебна практика,цитирайки решение на ВКС/.

Затова се счита ,че неправилен е изводът на районния съд ,че следва да бъдат отхвърлени исканията за присъждане на разходи за управление и поддръжка като недължими поради липса на действако за периода решение на ОСЕС.Дори да се допусне ,че решението от 12.11.2014 г. не следва да се прилага относно процесните 2016 и 2017 години ,този факт не е достатъчно основание според въззивника за отхвърляне исканията за присъждане на разходи за управление и поддръжка за процесния период.Основанието за уважаване на иска е качеството на собственик на ответника .Задължението на етажния собственик за заплащане на етажните разходи е по закон и дори без наличие на решение на ОС ,ако се установи качеството на собственик на ответника ,искът е основателен ,тъй като с решението на ОС се определя единствено размерът на претенцията .Ако не се установи акт на колективния орган ,следва да се приложи правилото на чл. 162 ГПК.И доколкото принадлежността на правото на собственост на ответника е безспорно установен факт ,то е основанието на иска е установено /също е цитирана съдебна практика в случаите ,когато няма данни за размера на вземането / 2

.

Моли се за отмяна на решението и уважаване изцяло на исковите претенции ,включително за заплащане на етажните разходи за процесните 2016 и 2017 години.Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото. легитимирано

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално лице против подлежащ на обжалване акт . писмения си отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемият-ищец ,чрез процесуалния си представител , оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяването на атакуваното решение не са допуснати визираните в нея нарушения.

В

Излагат се доводи ,че настоящият случай е идентичен с разглеждания по гр.д. № 1332/2019 г. на ВКС ,в което е обсъден въпросът относно периода на действие на решение на ОСЕС за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддръжка на общите части .Затова и с оглед даденото разрешение на повдигнатия спорен въпрос в цитираното решение ,решението на ОСЕС от 12.11.2014 г. ,на което се основават исковете ,няма действие за процесния период,тъй като таксата за 2017 г. е била определена с последващо решение от 29.06.2017 г. ,отменено впоследствие по съдебен ред ,а след отмяната на това решение взетите порано решения –това от 12.11.2014 г. не се прилага автомативно за процесния период,тъй като подобно приложение по аналогия не е предвидено нито в закона ,нито е възприето с решението на ОС.затова и таксите за поддръжка и управление за периода 2016-2017 г. правилно са приети за недължими поради липса на действащо решение на ОСЕС.Несъстоятелен е и аргументът за приложение нормата на чл. 162 ГПК ,тъй като в случая нето се твърди да са извършвани разходи от ищеца/а ответникът твърди ,че такива разходи не са извършвани /,нито са представени такива доказателства ,нито пък е направено подобно искане .Първоинстанционният съд въобще не е направил извод за установеност на претенцията по основание .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е допустимо и валидно.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по искове на Етажната собственост (ЕС) на комплекс "Феста Апартмънтс Поморие", с адрес гр.

Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М. Ч. – председател на УС на ЕС, против Виктор Всеволоводич Л. ,гражданин на **** ****, с които се претендира заплащането на такси за управление и поддръжка, както и на годишни вноски за фонд "ремонт и обновление", припадащи се на собствения на ответницата апартамент ***, находящ се в бл. *, на трето ниво, на кота + 5, 00, на комплекс "Феста Апартмънтс Поморие" с административен адрес:

Поморие, ул. "Княз Борис І" № 211, със застроена площ от 5З,46 кв. м., 25,29 кв. м. общи части; общо 78, 75 кв. м., както следва:

- сумата 680,88 евро, с левова равностойност 1 331,69 лв., представляващи годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016 г.; 138,72 евро с левова равностойност 271,32 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска; 393,75 евро с левова равностойност 770,11 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г.; 58,20 евро с левова равностойност 113,82 лв.. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 4

(горепосочената такса за 2017 г.) за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска; 157,50 евро с левова равностойност 308,04 лв., представляваща вноска във фонд – „Ремонт и обновяване „на общите части на ЕС(РООЧЕС) за 2017 г.; 23,28 евро с левова равностойност 45,53 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата (горепосочената вноска във фонд РООЧЕС) за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка една от горепосочените главници за периода от 10.01.2019 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Твърди се, че на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС, на което с решение по т. 2 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса в размер 9 евро/кв. м., дължима от всеки от собствениците. Твърди се, че на 29.06.2017 г. е проведено последващо ОС на ЕС, на което с решение по т. 6 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв. м., дължима от всеки от собствениците, а с решение по т. 7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд "Ремонт и обновяване" в размер 2 евро/кв. м.

Въз основа на изложените твърдения ищцовата страна сочи, че са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки за пораждане на задълженията на ответника Л. за заплащане на претендираните с исковата молба суми, а именно: взето решение на ОС на ЕС за определяне размера на етажните разходи и право на собственост върху обект от ЕС, притежавано от етажния собственик, срещу когото е предявен иска. Наред с това са изложени и твърдения относно момента, от който вземанията са станали изискуеми /края на съответната календарна година/, от който момент се сочи, че ответната страна е изпаднала в забава и поради това дължи законна лихва върху просрочените задължения за периода на забавата.

С писмения отговор на исковата молба ответни кът Л., представлявана от пълномощника си адв. П. Панайотов , прави редица оспорвания и въвежда възражения по допустимостта и основателността на предявените искове, част от които се поддържат в писмения й отговор по жалбата и пред настоящата инстанция. Възразява, че не са налице валидни 5 решения на ОС на ЕС, задължаващи ответника да заплати претендираните суми. В тази връзка заявява, че с решението от 12.11.2014 г. е определена такса за поддръжка и управление само за 2015 г., но не и 2016 г. и 2017 г., и няма предвиден механизъм, въз основа на който гласуваната за 2015 г. такса да се приложи автоматично за следващите две години. Възразява се, че решението, с което е определена такса в размер на 9 евро на кв. м., е взето в нарушение на императивната правна норма на 51, ал. 1 от ЗУЕС. Прави се възражение, че сумите не са дължими, тъй като през процесния период от време нито ищцовата ЕС, нито трето лице е изпълнявало дейности по поддръжка и управление на общите части. Твърди се, че поддръжка на общите части на блок "Б" и "В" е извършвана, но не от ищцовата етажна собственост, а от ЕС на блокове "А", "Б" и "В". Акцентира на това, че в исковата молба самият ищец не твърди да са извършвани дейности по поддръжка и управление на общите части, поради което ответникът не следвало да заплаща разходи, които не са били извършвани. Намира, че това възражение е относимо и следва да бъде разгледано именно в настоящото производство, тъй като ответникът няма правен способ да въведе същото в друго производство, още повече, че в случая се претендират суми за отминали, а не за бъдещи периоди. Възразява се също така относно начина на определяне на годишна такса от 9 евро на кв. м., като не ставало ясно: дали тази такса се събира само на база чистата квадратура на жилището или само на база общите части / описани в нотариалните актове като квадратни метри общи части/, като в нито едно доказателство по делото не било определено, че тези 9 евро следва да се умножат със сбора от чистата площ на апартамента и площта на прилежащите общи части. Подобен начин на изчисление не бил предвиден нито в решението на ОС /в което единствено е посочено, че таксата е в размер на 9 евро на кв. м. /, нито в закона. Изложени са подробни съображения относно характеристиките на процесния комплекс, включващ четири жилищни сгради и една хотелска сграда, последната собственост на същото дружество, което е определено да извършва поддръжката на общите части- "Феста хотели" АД. Предявява се и възражение за недължимост на сумата, поради отсъствието на ответника за повече от 30 дни през календарната 2016 г. и през 2017 г. Позовава се на съдебна практика /Определение № 1097/2011 по гр. д. № 630/2011 г. на ВКС, I г. о. /, в която е прието разрешението, че нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е императивна и не 6 може да бъде дерогирана по решение на ОС на ЕС. Заявява възражение за нищожност на взетите решеня на ОСЕС, като изтъква определение № 385/27.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 492/2012 г. ІІг. о.; Решение № 53/11.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 4753/2015 г. ІІІг. о. Сочи, че с решението от 12.11.2014 г. е определена единствено такса за поддръжка за 2015 година (такава е точката, по която е свикан дневния ред и по този начин следва да се тълкува и решението на ОСЕС - за приемане на такса за поддръжка единствено за 2015 г.). За 2016 и 2017 г. нямало определена такса, а гласуваната за 2015 г. не може автоматично да се приложи за следващите години, тъй като такава възможност не е уредена в закона. Представя доказателства.