Определение № 1160 от 10.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1160 гр. Варна, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20263100900237 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от “Драгневи“ ЕООД, с ЕИК 207214140, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Володя Вълчев“ №1, ет.3, ап.11, представлявано от Николай Драгомиров Драгнев, действащ чрез адв.Д. Й., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №16А, ет.1, ап.7, против “Поли Йорд“ ЕООД, с ЕИК 103951317, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Дебър“ №58, ет.7, офис 8, представлявано от Йордан Димов Й., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: -13161.49 евро по фактура №**********/18.12.2025г.; -552 евро по фактура №0000000120/09.01.2026г. и 1751.62 евро по фактура №0000000122/03.02.2026г., представляващи неизплатено възнаграждение по сключен между страните Договор за извършване на СМР от 02.09.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-03.04.2026г. до окончателното погасяване на задължението.

На основание чл.127, ал.4 от ГПК, ищецът е посочил банкова сметка за доброволно плащане на претендираните суми, а именно сметка с ************.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът по делото е подал отговор на искова молба, с който оспорва основателността на иска, поради осъществено извънсъдебно прихващане на исковата сума с насрещно негово вземане. В евентуалност се прави възражение за прихващане с насрещни вземания на страните до размера на по-малкото от тях, по силата на отправено в хода на делото изявление.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват направените с отговора възражения.

В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът депозира становище, с което поддържа твърденията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

По допустимостта на предявения иск:

1

Предявеният иск е допустим, доколкото легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца, а имено търговско дружество в качеството на неудовлетворен изпълнител по договор за строително-монтажни работи, претендира заплащането на възнаграждение по издадени фактури от възложителя.

В срока за отговор ответникът на основание чл.104, ал.1 от ЗЗД e предявил в условията на евентуалност възражение за прихващане с насрещно вземанe в размер на 26611.98 евро по издадена фактура №2000002298/20.02.2026г., в която е обективирана стойността заплатена от възложителя-ответник за отстраняване на некачествено извършени работи от изпълнителя-ищец възложени с Договора за извършване на СМР от 02.09.2025г.

С оглед факта, че евентуалното установяване на основателността на възражението на ответника би имало погасително действие спрямо претенцията на ищеца, съдът намира, че възражението за прехващане следва да бъде прието за съвместно разглеждане по делото.

Във връзка с горното, съдът намира за неоснователни оплакванията на ищеца за недопустимост на възражението за прихващане, тъй като със същото по недопустим начин и в нарушение на принципа на добросъвестността визиран в чл.3 от ГПК се разширява предмета на делото, и защото твърдяното от ответника вземане е спорно, съответно не е ликвидно.

Процесуално правното възражение за прихващане е нормативно признат способ за защита на ответника по предявен от него иска, като за допустимостта на възражението не е нужно да съществува връзка между исковата претенция и насрещното вземане на ответника, нито е нужното те да произтичат от общ юридически факт, достатъчно е да са насрещни.

Изискуемостта и ликвидността на вземането на възразяващата страна също не са предпоставки за направата на процесуално правното възражение за прихващане, като изследването им е въпрос по същество на спора, а не по допустимост.

Ето защо и доколкото е сезиран местно и родово компетентният съд, производството по делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК, съдът счита, че искът следва да се разгледа по реда на Глава XXXII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

Съобразявайки, че спорът не е сред изрично предвидените в чл.140а, ал.1 от ГПК, както и обстоятелството, че основните факти от които произтичат претендираните права и възражения са спорни, съдът намира, че страните не следва да се задължават да проведат информационна среща по медиация, съответно медиация.

По доказателствените искания:

Съдът намира представените от страните по делото-писмени доказателства за допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране по делото. Отправеното от ищеца оспорване на представените от ответника писмени доказателства е неоснователно, тъй като въпросните доказателства имат отношение към оценката на основателността на възражението за прихващане.

2

С оглед предмета на правния спор, съдът намира, че следва да бъде допусната поисканата от ищеца в допълнителната искова молба съдебно-счетоводна експертиза.

С отговора на исковата молба и с допълнителния отговор, ответникът моли за допускане на свидетелски показания за установяване едновременно на неизпълнение на СМР по процесния договор и за поправянето на СМР извършени от изпълнителя. Така формулираното искане, преценено в контекста на оспорването на ищеца по реда чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, се явява недостатъчно конкретно, доколкото не става ясно дали предмет на установяване ще бъде факта на неизпълнение на СМР, за който от ищеца се излага, че е налице приемане с Акт обр.19 или се касае за неизпълнение на възложено с договора, за което няма актуване и за поправка на некачествени СМР. Съответно не е уточнено дали свидетелите ще установяват еднакви или различни факти и кой са те. Ето защо произнасянето по основателността на искането за ответника за разпит на свидетели, следва да се извърши в о.з.с. след уточнение от ответника на горните обстоятелства, съответно след преценка за допустимостта им при условията на чл.164 и чл.165 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

ПРИЕМА за разглеждане исковата молба на “Драгневи“ ЕООД, с ЕИК 207214140, против “Поли Йорд“ ЕООД, с ЕИК 103951317, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: -13161.49 евро по фактура №********** от 18.12.2025г.; -552 евро по фактура №0000000120 от 09.01.2026г. и -1751.62 евро по фактура №0000000122 от 03.02.2026г., представляващи неизплатено възнаграждение по сключен между страните Договор за извършване на СМР от 02.09.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-03.04.2026г. до окончателното погасяване на задължението.

ПРИЕМА за разглеждане предявеното от страна на ответника в условията на евентуалност съдебно възражение за прихващане /съдебна компенсация/ на исковата претенция с насрещно вземанe в размер на 26611.98 евро по Фактура №2000002298/20.02.2026г., в която е обективирана стойността заплатена от възложителяответник за отстраняване на некачествено извършени работи от изпълнителя-ищец възложени с Договора за извършване на СМР от 02.09.2025г.

3

В исковата молба се твърди, че на 02.09.2025г. между страните е сключен Договор за извършване строително-монтажни работи, по силата на който ответника е възложил на ищеца извършването на СМР, подробно описани в Приложение №1, а имено доизграждане на канализационна мрежа в СО “Ваялар“; СО “Траката“; СО “Манастирски рид“; СО “Свети Никола“-частично и СО “Ален мак“, както и изграждане на водопроводни връзки към ново трасе на магистрален водопровод “Варна-Златни пясъци“-III етап в СО “Ваялар“ и СО “Траката“-канализационен клон 153 СО “Траката“, Участьк 1 от РШ 153.1 до РШ 152.3-СМР без настилки-87.76м. Поддържа се, че ищеца е изпълнил възложеното, а ответника е приел обекта, за което са съставени два Акта обр.№19 относими за всеки етап от изпълнението на договора, като единият от тях е такъв за окончателно приемане на работата. Сочи се, че за извършената дейност е издадена Фактура №********** от 18.12.2025г. за сумата от 13161.49 евро с основание “СМР по обр.19 Акт №1 за клон 153 от РШ 152.3 до РШ 153.1“, чийто падеж е настъпил на 18.12.2025г. Издадена е още Фактура №0000000120 от 09.01.2026г. за сумата от 552.00 евро, с основание “услуги с комбиниран багер“, чийто падеж е настъпил на 09.01.2026г., както и Фактура №0000000122 от 03.02.2026г. за сумата 1751.62 евро, с падеж на 03.02.2026г. Твърди се, че изпълнителя многократно е канил възложителят да погаси задължението си, но плащане не е последвало. Излага се, че липсата на реакция от ответника, мотивирала ищеца да предприеме връчване, чрез съдебен изпълнител, на покана за плащане на визираната във фактурите сума, която покана е връчена на адресата на 25.02.2026г.

С депозирания отговор на искова молба, се поддържа становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди се, че в хода на реализиране на строително монтажните работи, възложителят чрез видеозаснемане е установил множество неизпълнения, изразяващи се в несъответствие с одобрения инвестиционен проект, проектните коти и техническите изисквания, за което ищеца уведомен на електронен адрес. Сочи се, че с Писмо от 16.02.2026г. изпратена, чрез електронна поща, ответника отново е уведомил за допуснатите отклонения, като изрично е посочил, че в следствие от допуснатото бездействие от изпълнителя, за възложителя се е наложило да отстрани и поправи за своя сметка дефектните СМР. Сочи се още, че писмото съдържало уведомление, че съобразно сключения договор, цената за поправка на недостатъците следва да се заплати от изпълнителя, поради което същата ще бъде прихванато от дължимите суми по съответния акт Образец №19. Поддържа се, че дейностите за отстраняване на дефектно изпълнените СМР са описани във Фактура №2000002298/20.02.2026г. и са на стойност от 26907.39 евро с ДДС. Сочи се, че същата е изпратена с електронна поща на ищеца на 24.02.2026г., като е придружена от протокол за прихващане на дължимите суми. Твърди се, че в следствие от извършеното прихващане към настоящия момент, ищеца е задължен на ответника за сумата от 11146.87 евро. Излага се, че коментираните по-горе изявления, съобразно заложеното в процесният договор са изпратени на визирания в същия електронен адрес за кореспонденция, поради което са породили своите погасителни правни последици.

Поддържа се, че тъй като ищецът не е възразил в срок, както по отношение на задължението по фактура, обективирала стойността за поправка на СМР, така и относно изявлението за прихващане, то следва да се приеме, че същите са акцептирани на основание чл.301 от ТЗ.

Поддържа се още, че независимо от уведомяването по реда визиран в договора за извършеното прихващане, ищеца е предприел връчване, чрез ЧСИ, на покана за доброволно 4 изпълнение с искане за заплащане на процесната сума, която покана е получена от ответника на 25.02.2026г. Твърди се, че след получаване на покана, ответникът е отговорил изпращайки повторно изявление за прихващане. Твърди се, че изявлението за извънсъдебно прихващане е породило погасителният си ефект досежно претендираните от ищеца вземания преди завеждане на иска, поради което претенцията се явява неоснователна. При условията на евентуалност и на основание чл.103, ал.1 от ЗЗД се отправя изявление за прихващане на вземания на “Поли Йорд“ ЕООД в размер от 26611. 98 евро, произтичащи от Договор за извършване на СМР от 02.09.2025г. и Фактура №2000002298 от 20.02.2026г, с претендираните от “Драгневи“ ООД в настоящото производство вземания в размер от 15465.11 евро, до размера на по-малкото от тях.