Решение № 973 от 05.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330112396 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Л. Р. С., ЕГН **********, Е. А. С., ЕГН ********** и А. А. С., ЕГН **********, против В. Г. В., ЕГН ********** и И. В. Д., ЕГН ********** (единствен наследник на починалия в хода на настоящия процес ответник В. И. Д., ЕГН **********), с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 53 ЗЗД, както следва: 1) за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца Л. Р. С. сумата от 21 683,62 лева; 2) за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца Е. А. С. сумата от 5420,91 лева; 3) за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца А. А. С. сумата от 5420,91 лева, които суми представляват обезщетение за имуществени вреди, вследствие извършено на **** г. деяние, за което ответникът В. Г. В. и починалият в хода на настоящия процес ответник В. И. Д., са признати за виновни в това, че на **** г., след предварителен сговор един с друг, в немаловажен случай, са отнели чужда движима вещ – лек автомобил марка „****“, модел ***, peг. № ****, с намерение противозаконно да я присвоят, за което е налице влязла в сила Присъда № **** г. по НОХД № **** г., по описа на Районен съд – Пловдив, *** н. с., ведно със законната лихва върху главниците, считано от дата 29.08.2018 г., до окончателното им изплащане (исковите претенции са описани съобразно молба на ищците за изменение размера на предявените искове, представена в открито съдебно заседание от 30.09.2025 г. – лист 188 от делото).

1

В исковата молба се твърди, че с Присъда № **** г. по НОХД № **** г., по описа на Районен съд – Пловдив, *** н. с., ответникът В. Г. В. и починалият в хода на настоящия процес ответник В. И. Д., са признати за виновни в това, че на **** г. в гр.

***, след предварителен сговор един с друг, в немаловажен случай, са отнели чужда движима вещ – лек автомобил марка „****“, модел ***, peг. № ****, от владението на Н. Т. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят. Сочи се, че с Решение от 21.05.2020 г. по ВНОХД № 6/2020 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, присъдата на първата инстанция е изцяло потвърдена, като същата е влязла в сила на 21.05.2020 г. Твърди се, че след кражбата, по автомобила били констатирани подробно описаните в исковата молба в табличен вид повреди, с посочена степен на увреда на съответния детайл и липсващи части. Автомобилът, предмет на кражбата, бил собственост на ищците като наследници на лицето А. Ф. С., ЕГН **********, починал на *** г., при следните квоти: 4/6 ид. ч. – за Л. Р. С.; 1/6 ид. ч. – за Е. А. С.; 1/6 ид. ч. – за А. А. С.. Ищците поддържат, че в резултат на извършеното престъпление са претърпели имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разходите за закупуване на липсващите части, както и разходите за отстраняване на повредите по автомобила, включително разходи за труд – за ремонтни дейности и дейности по боядисване. Твърди се, че всеки от ищците има право да получи частта от обезщетението за имуществени вреди, съответстваща на квотата му в съсобствеността на посочения лек автомобил. Предвид изложеното се предявяват гореописаните искови претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. Г. В., чрез адв. И. М., със становище за неоснователност на предявените искове в претендираните от ищците размери. Счита, че изложените в исковата молба твърдения относно състоянието и стойността на движимата вещ не отговарят на действителното положение. Оспорва, че описаните от ищците вреди са настъпили с акта на отнемането на автомобила, като посочва, че същият е бил изоставен безстопанствено в двор повече от година и половина. Поддържа се, че фактическо изпълнение на отнемането не е извършено от В. В.. От приложената по делото присъда се изяснявало, че същият е свалил/демонтирал регистрационните табели на лекия автомобил, като след установяване на деянието, същите табели са били върнати на единия от ищците – Е.

С.. Твърди се, че свалянето на табелите е единствената вреда, нанесена от ответника В.

В. на автомобила на семейство **, която подлежи на обезщетяване. По отношение на другите увреди, посочени в присъдата, се изтъква, че за техен автор е признато друго лице. Твърди се, че стойността на автомобил „****“, модел „***”, peг. № ****, към момента на отнемането му е била 1908 лева, а цифровият израз на необходимите материали и труд за отстраняване на имуществените вреди по него възлизал на сумата от 1621 лева. Ответникът счита, че дори да са налице увреди по автомобила, то тяхната стойност следва да се преценява като за възстановяването му в състоянието, в 2 което се е намирал към **** г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. И. Д.

(починал в хода на настоящия процес), чрез адв. Н. С., с който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че по НОХД № *** г., по описа на Районен съд – Пловдив, заедно с другия ответник В. Г. В., са признати за виновни, а присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена с решение на Окръжен съд – Пловдив.

Признава факта, че на дата **** г. в гр. Пловдив е осъществил владение над движима вещ – лек автомобил марка „****”, модел „***” с peг. № ****, с намерение да я свои.

Сочи, че още на 30.08.2018 г. автомобилът е бил иззет от органите на *** РУ при ОД на МВР - П. като веществено доказателство и след посочената дата ответникът не е имал никакъв досег с вещта. Оспорва отнемането на автомобила, извършено от ответниците, да е причинило на ищците твърдените в исковата молба имуществени вреди в претендираните размери. Твърди, че автомобилът бил много стар и технически неизправен, а състоянието му не позволявало да бъде приведен в движение на собствен ход. Сочи, че в продължение на години собствениците на автомобила са били дезинтересирани от състоянието на същия. Предвид това се оспорват твърденията на ищците, че същите са претърпели имуществени вреди вследствие на причинени от ответника увреди по автомобила. Изтъква се, че няколко часа след отнемането на автомобила, същият е бил установен и иззет от органите на МВР, а след няколко дни – върнат на ищците в състоянието, в което е бил преди отнемането. Възразява се за погасяване по давност на претенциите за законна лихва върху главниците, считано от дата 29.08.2018 г. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание от *** г. ответникът И. В. Д. (конституиран на мястото на починалия в хода на настоящия процес ответник В. И. Д., поч. на **** г. съобразно удостоверение за наследници изх. № ***** г. на Община П. – л. *** от делото), чрез адв. Н. С. (пълномощно на л. **** от делото), оспорва предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове, ищците следва да докажат положителните факти, от които извличат благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – деяние, което да е осъществено противоправно и виновно, настъпили вреди и пряка причинноследствена връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение. Ответниците следва да проведат насрещно доказване и да установят такива положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват 3 претендираното вземане, в т.ч. възраженията в писмените отговори. При установяване на фактическия състав на вземането, ответниците следва да докажат, че претендираните суми са платени.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с влязла в сила на 21.05.2020 г. Присъда № **** г. по НОХД № **** г., по описа на Районен съд – Пловдив, *** н. с., потвърдена с Решение № 96/21.05.2020 г. по ВНОХД № 6/2020 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, ответниците В. Г. В. и В. И. Д. (починал в хода на настоящия процес) са признати за виновни в това, че на **** г. в гр. Пловдив, след предварителен сговор един с друг, в немаловажен случай, са отнели чужда движима вещ – лек автомобил марка „****“, модел „***“, с рег. № ****, от владението на Н. Т.

П., ЕГН ****, без негово съгласие с намерение противозаконно да присвоят движимата вещ.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тоест, обстоятелството, че посочените лица са извършили деянието по описания начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ответниците В.

Г. В. и В. И. Д. (починал на **** г. в хода на настоящия процес) са реализирали от обективна и субективна страна деяние на **** г. – отнемане на чужда движима вещ – лек автомобил „****“, модел ***, peг. № ****, от владението на Н. Т. П. без негово съгласие и с намерение за противозаконно присвояване, което деяние същевременно е противоправно и виновно. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са налице. Още повече, че за възникване на деликтната отговорност важи презумпцията за вина – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само, че не се оборва от данните по делото, но и се установява от наказателния съд.

В настоящото производство ищците твърдят, че са претърпели имуществени вреди в претендираните размери именно от горепосоченото престъпно деяние, като искането е ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на всеки от ищците обезщетение в съответен размер. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно (в този смисъл – Решение № 123/19.06.2012 г. по гр. д. № 171/2011 г. на ВКС, ІV г.о.). В случая подлежат на обезщетяване настъпилите за ищците вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответниците.

От приложения по делото препис от Свидетелство № *** за регистрация на МПС, Част І, е видно, че собственик на лек автомобил „****“, модел ***, peг. № ****, 4 е лицето А. Ф. С., ЕГН **********. От удостоверение за наследници изх. № **** г. на Община П. се установява, че А. Ф. С. е починал на *** г. и е оставил трима наследници по закон – Л. Р. С. (съпруга), Е. А. С. (син) и А. А. С. (син). Последните трима са ищци в настоящия процес. По делото не се спори, че автомобилът е придобит от А. Ф. С. по време на брака му с Л. Р. С.. Следователно, лек автомобил „****“, модел ***, peг. № ****, е собственост на ищците по наследство при следните квоти: 4/6 ид. ч.

– за Л. Р. С.; 1/6 ид. ч. – за Е. А. С.; 1/6 ид. ч. – за А. А. С..

В хода на настоящото производство са разпитани като свидетели Н. Т. П., П. И.

Л., Г. Р. Т. и И. Г. Б. (протокол от открито съдебно заседание, проведено на ***г., л. *** – л. *** от делото).

От показанията на свидетеля Н. Т. П., първи братовчед на А. С., се установява, че 2018 г. свидетелят се занимавал с автомобили. Сервизът му се намирал в двора на **** на ул. „***“. Знае за процесния автомобил, черен, който бил при него. Свидетелят закарал автомобила в сервиза, защото братовчед му имал абсолютно доверие. Оставил го пролетта на 2017 г., около месец април. Автомобилът бил в сервиза за освежаване, акумулатор, радиатор, малко боя. Сочи, че преди да го закара на собствен ход в сервиза, същият бил напълно изправен – работи и пали без никакъв проблем. Престоял в сервиза доста време, тъй като нямало уговорка за някакъв срок, чакал си реда. След това през 2018 г. свидетелят се преместил на бул. „***“ и пренесъл целия сервиз и инструменти там. След като автомобилът бил намерен след кражбата, същият бил в много лошо състояние, липсвали много неща – тапицерия, таванът бил нарязан, липсвал задният капак, цялата бушониера, липсвали седалки, воланът бил откачен, всички декоративни пластмаси, табло, буквално бил в окаяно състояние. След кражбата, автомобилът не можел да се движи на собствен ход, докарали го на платформа. След самата кражба не успели да направят ремонт. Пробвали, но не знаели откъде да започнат. Според свидетеля, моторното превозно средство било толкова зле, че били необходими около 30-40 хиляди лева, за да се оправи. Сочи, че състоянието на боята и стъклата било в окаяно състояние. Стъклата не работели, били паднали в самите врати. В салона – тапицерията, седалките, таблото, всичко било обезобразено.