Определение № 2842 от 31.10.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2842 гр. София, 31.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002901334 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дега газ“ ЕООД, гр. Бургас срещу решение № 36 от 21.04.2023 г. по в. т. д. № 25/2023 г. на Бургаски апелативен съд. С него след частична отмяна на решение № 135 от 09.06.2022 г., поправено с решение № 257 от 24.11.2022 г., по т. д. № 399/2021 г. на Бургаски окръжен съд са отхвърлени исковете на касатора срещу „Супер-газ“ ООД, гр. Бургас, „Левтранс 2“ ЕООД, гр. Бургас, „Левтранс 1“ ЕООД, гр.

Бургас и „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София за обявяване за недействителни по отношение на „Дега газ“ ЕООД на: 1/ непарична вноска от „Супер-газ” ООД в капитала на „Левтранс 2“ ЕООД на недвижими имоти - поземлен имот с идентификатор *** и седем сгради в същия; 2/ договорна ипотека, учредена от „Левтранс 2“ ЕООД в полза на „Уникредит Булбанк“ АД с нот. акт № 151, том I, рег. № 1285, д. № 133/2021 год. на нотариус с рег. № 246 на НК, вписана в СВ с вх. рег. № 5276/26.04.2021 г., акт № 12, том 3, д. 2872. С обжалваното решение на въззивния съд е обезсилено решение № 135 от 09.06.2022 г., поправено с решение № 257 от 24.11.2022 г., по т. д. № 399/2021 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от ответниците „Левтранс 1“ ЕООД и „Левтранс 2“ ЕООД насрещни искове срещу „Дега Газ“ ЕООД и „Супер-газ“ ООД, както следва: 1. иск по чл. 124 ГПК за установяване на нищожността поради симулация на предварителен договор от 12.05.2020 г., сключен между „Дега газ“ ЕООД и „Супер-газ“ ООД за продажба на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** с площ от 5491 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, с адрес гр.

1

Бургас, кв. „Долно езерово“, ***, ведно с построените в поземления имот сгради с идентификатори: ***; ***;

***,3; ***; ***; *** и

*** и приемане за установено по отношение на „Дега газ“ ЕООД, че същото дружество не разполага със субективното право на предварителен купувач по този договор и съответно няма права на кредитор на „Супер газ“ ООД; 2. иск по чл. 135 ЗЗД за признаване за относително недействителен по отношение на ответниците „Левтранс 1“ ЕООД и „Левтранс 2“ ЕООД на предварителен договор от 12.05.2020 г., сключен между „Дега газ“ ЕООД и „Супер-газ“ ООД за продажба на недвижим имот – земя и сгради.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът твърди, че в атакуваното решение не са изложени мотиви по всички направени възражения, фактите са обсъдени селективно, доказателствата по делото са коментирани непълно, едностранчиво и тенденциозно, а направените въз основа на тях изводи водят до явно противоречие с формалната логика. Счита, че в случая неправилно е разпределена доказателствената тежест относно оспорения като антидатиран предварителен договор. Излага съображения, че „Левтранс 2“ ЕООД и „Левтранс 1“ ЕООД не са трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и носят тежестта да докажат възражението, че предварителният договор за продажба на недвижим имот, от който ищецът извежда правата си, е антидатиран. В касационната жалба е мотивирано становище, че въззивното решение противоречи на материалния закон, тъй като в случая са налице предпоставките за уважаване на предявените искове по чл. 135 ЗЗД.

Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на своите фактически и правни изводи по същество на спора да обсъди всички събрани допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност и взаимовръзка? Длъжен ли е да вземе предвид освен всички събрани в хода на процеса доказателства и обичайната практика, наложила се при сключването на предварителни договори?; 2. Дружеството приобретател по оспорена като увреждаща кредитора сделка по чл. 135 ЗЗД с управител физическо лице, което удостоверява с подписа си датата на частен документ в качеството си на органен представител управител на друго дружество, което е продавач /обещател-длъжник/ по предварителен договор притежава ли качеството „трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ЗЗД? Важима ли е спрямо 2 него посочената в частния документ дата и как се разпределя доказателствената тежест при оспорването й?; 3. Чл. 193, ал. 3 ГПК приложим ли е в хипотезата на оспорена истинност на частен документ, подписан от едно и също физическо лице в качеството му на представител на две различни търговски дружества, едното от които е издател на частния документ, а другото оспорващ същия и как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при това оспорване?“ Поддържа, че въпросите по т.

1 от изложението са разрешени в противоречие с практиката на ВКС– ТР № 1 от 4.01.2001 по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 2 от 2.07.2004 г. по гр. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС по гр. д. № 980/2011 г., II г. о., гр. д. № 408/2011 г., I г. о., гр. д. № 1347/2010 г., I г. о., гр. д. № 761/2010 г., IV г. о., гр. д. № 1416/2010 г., III г. о. и др. По отношение на останалите въведени въпроси касаторът се позовава на значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Твърди, че атакуваното решение е очевидно неправилно, тъй като произнасянето на апелативния съд противоречи на формалната логика.

Ответникът „Супер-газ“ ООД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците „Левтранс 2“ ЕООД и „Левтранс 1“ ЕООД са подали отговор на касационната жалба, в който поддържат, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, както и за неоснователност на касационните доводи на жалбоподателя.

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД оспорва жалбата. Излага съображения, че касаторът не е обосновал въведените основания за достъп до касация, както и че подадената касационна жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, съставът на Бургаски апелативен 3 съд е приел, че във въззивното производство между страните няма спор по установените от първоинстанционния съд факти, че отношенията между едноличния собственик на капитала и управител на „Левтранс 1“ ЕООД Гочо Гочев и „Супер-газ“ ООД датират още от 29.08.2017 год., когато между тях е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот с предмет 2000/5354 кв. м. ид. ч. от УПИ IV-899 в кв. 95 по плана на кв. Долно Езерово с изключение на построените в него сгради; на 15.01.2018 г. бил сключен анекс към посочения договор, с който купувачът Гочев се задължил да купи целия поземлен имот - УПИ IV-899 в кв. 95 по плана на кв. Долно Езерово, Бургас, ведно с всички изградени в този поземлен имот постройки и подобрения, включително и изградената модулна бензиностанция, за цена от 190 000 лв. без ДДС, като в договора била уговорена възможност купувачът да избере друг придобивен способ, както и да посочи трето лице приобретател на имота.

Съдът е констатирал, че съобразно закрепеното в договора съгласие на страните прехвърлянето е следвало да се извърши след придобиването от продавача на собствените на община Бургас идеални части от имота при постигнато съгласие цената им да се заплати от купувача или от посочено от него трето лице, както и че след подписване на анекса са предприети действия по изменение на КККР и е осъществено закупуването на собствените на общината части с договор от 03.11.2020 г., като всички разходи за това са били поети от Гочев. Установено е, че на 04.08.2020 г. е бил сключен предварителен договор между „Супер-газ“ ООД и „Левтранс 1“ ЕООД за прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на „Левтранс 2“ ЕООД – дружество в процес на учредяване. Съдът е посочил, че ответникът „Супер-газ“ ООД – едноличен собственик на капитала на вписаното в ТР на 13.04.2021 г.

„Левтранс 2“ ЕООД е внесъл в капитала на последното дружество процесния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** ведно с построените в същия седем сгради и находящата се там модулна бензиностанция. В решението е прието, че на 19.04.2021 г. е сключен договор за банков инвестиционен кредит между „Уникредит Булбанк“ АД, „Левтранс 1“ ЕООД – кредитополучател и „Левтранс 2“ ЕООД и Гочо Гочев – солидарни длъжници, по силата на който банката е предоставила банков инвестиционен кредит в размер на 199 000 лв. за финансиране покупката на всички дялове от капитала на „Левтранс 2“ ЕООД, като на 26.04.2021 г. е сключен оспореният като относително недействителен договор за ипотека на процесния недвижим 4 имот, а на 29.04.2021 год. е подписан договор с нотариална заверка на подписите и датата, с който „Супер-газ“ ООД е прехвърлило на „Левтранс 1“ ЕООД всички дружествени дялове от капитала на „Левтранс 2“ ЕООД. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието, че заемната сума от 199 000 лв. е постъпила на 17.05.2021 г. по банковата сметка за обслужване на обсъдения кредит и на същата дата е преведена от кредитополучателя по сметката на „Супер-газ“ ООД чрез вътрешнобанков превод с основание „закупуване на дружествени дялове на „Левтранс 2“ ЕООД съгласно предварителен договор“.

В обжалваното решение е прието, че ответникът „Супер-газ“ ООД е сключил и писмен предварителен договор с „Дега газ“ ЕООД с посочена в договора дата 12.05.2020 год., с който е поел задължение за прехвърляне на описаните недвижими имоти на „Дега газ“ ЕООД за цена от 200 000 лв., платима, както следва: 10 000 лв. - в деня на подписване на договора и 190000 лв. в деня на подписване на нотариалния акт; според договора срокът за подписване на окончателен договор е бил една година, а в случай на неприключила процедура за закупуване на собствените на община Бургас идеални части от имота - срокът за сключване на окончателен договор се удължавал с времето, необходимо за приключването на процедурата.

Въззивният съд е съобразил, че ответниците „Левтранс 2“ ЕООД, „Левтранс 1“ ЕООД и „Уникредит Булбанк“ АД са оспорили съдържанието на предварителния договор, от който ищецът извежда своите права, в частта относно датата на сключването му, и поради това е приел, че в тежест на ищеца „Дега газ“ ООД е да установи, че договорът е сключен на посочената в него дата. В решението е подчертано, че оспорването на верността на датата от посочените ответници е направено с отговорите на исковата молба, докато ответникът „Супер-газ“ ООД е релевирал възражение в същия смисъл едва с въззивната жалба, поради което неговото възражение за антидатираност е преклудирано. Независимо от това, по аргумент от процесуалните правила на чл. 216, ал. 2 и чл. 217 ГПК, в решението е направен извод за валидно сезиране на съда с такова възражение, доколкото същото изхожда от необходими другари на ответника „Супер-газ“ ООД. Подчертано е, че според тези процесуални правила положението на необходимите другари не може да бъде повлияно негативно от пропуските в защитата на „Супер-газ“ ООД, нито от негови признания на факти /ако се приеме, че в отговора на исковата молба 5