Решение № 214 от 01.08.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Варна, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000170 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба против решение № 30/11.12.2024 г., постановено по електронно дело 20233300900027 (ТД 27/2023 г.), по описа на Окръжен съд – Разград, с което са отхвърлени съединените искове на „БРОКОМ ПЛЮС“ЕООД по чл. 71 ТЗ за установяване на нищожност, евентуално на отмяна по реда на чл. 74 ТЗ като противоречащи на закона и устава на всички решения на Общото събрание на акционерите на ответното дружество „ХИМИК“АД, протоколирани като гласувани на проведено на 31.08.2023г. събрание по шест точки от дневен ред (освобождаване на членове на СД, определяне на брой на членове занапред, избор на нов състав на СД, съгласие за разпореждане с активи и овластяване на СД да избере лице, което да предложи съдържанието на сделките и да представлява дружеството при сключването им, след одобряване на условията от СД).

По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определение № 226/23.04.2025 г. (л. 32 – л. 39), като наред с доклада по оплакванията на страните, съставът е изложил и съображенията си по исканията на насрещните страни за събиране на нови доказателства в настоящата инстанция, обосновани с неоснователни оплаквания за процесуални нарушения, осуетили защитата на ищеца и непълнота на доклада на първата инстанция.

Въззивникът ищец „БРОКОМ ПЛЮС“ЕООД, чрез управител Я. К., излага оплаквания за неправилно установени факти по съответствие на удостоверени в протокола на събранието взети решения с изразена воля на лицата, гласували като акционери, като счита че не са обосновани изводите за признаване на акционерни права на участниците в събранието без налични легитимационни документи за притежавани налични акции, каквито единствено са предвидени в устава на дружеството. Сочи, че съдът не е обсъдил оспорването на истинността на удостоверяването на правата на гласуващия акционер „Роуд Дизайн“ АД от Централен депозитар и липсата на компетентност на този орган по отношение на дружество с налични акции. Изложени са и оплакванията по преценката на 1 доказателствената стойност на протокола от събранието с оспорено авторство и истинност, конкретно в част, с която изявленията на участниците са удостоверени като изявления на акционери, което е довело и до неправилен извод за вземане на решение от орган, заседаващ в законен състав и при наличие на кворум. Отделно са посочени нарушения по установяването на фактите по процедурата по свикването на оспореното събрание, като съдът е възприел неправилно като достоверен оспорения протокол, с който съветът на директорите е свикал събранието и е утвърдил поканата с дневния ред. Изложени са и оплаквания по приложението на закона при преценката на съответствие на оповестената покана с изискване по чл. 223 ал.4 т.5 ТЗ за предложени проекто-решения по разискваните въпроси и при гласуване на кандидатурите на новопредложени трима членове на СД по отделно, въпреки липса на такова предложение в отклонение от чл. 235 ал.1 ТЗ и при предложен проекто-екип от 4 души и невъзможност за промяна на първоначално оповестен дневен ред по чл. 231 ТЗ при неявяване на всички акционери. Въззивникът счита за необосновано и неправилно отчитането на изискуемото мнозинство за вземане на решение за броя на членовете на СД, като сочи, че промяната касае съдържание на устава и следва да се приложи квалифицирано мнозинство по чл. 221 т.1 ТЗ.

Като счита, че е доказал претенцията си за нищожност на решенията на събранието (отразяващи воля на лица, чийто права върху налични акции не са доказани), удостоверени като приети от органа на дружеството в протокол с недоказана истинност, моли за отмяна на обжалвания акт и уважаване на този установителен иск. Поддържа и доводите си за доказаните нарушения по свикването на събранието (без доказано решение на СД за провеждането му по съответно оповестен дневен ред; без надлежно формулирани проекторешения и конкретно посочено предложение за промяна на брой на членове на СД) и провеждането му (разглеждана на въпроси извън съдържанието на оповестената покана; гласуване по отделно на предложени кандидатури на членове, довело до подмяна на предложен колектив и без съобразяване на нужния за това кворум), като моли и за уважаване на евентуалния конститутивния иск, след съответна отмяна на неправилното решение в цялост.

Представител на въззивника не е пледирал пред настоящия съд.

Въззиваемия „ХИМИК“ АД, чрез особен представител адв. З. оспорва оплакванията с доводи за злоупотреба с правото на жалба, упражнявано от контролираното от освободения вече изпълнителен директор дружество – ищец. Излага възражения срещу активната легитимация на ищеца, удостоверил правата си с документ, съставен в явен конфликт на интереси (от представляващ акционерното дружество Я. К. в полза на представлява от същото лице акционер-титуляр на налични акции) без доказано отразяване на каквото и да е прехвърляне в книга на акционери и извършено джиро за придобиване на така удостоверени акции, както и без надлежно оповестяване по реда на ЗМСИП на действителната собственост над 25 % от капитала на ответното дружество, твърдяна като притежание на физическото лице К. (включваща както лично притежавани от него акции, така и тези на контролираното от него еднолично дружество ищец). Обратно, според въззиваемия, въпросът относно спорното притежание на акционерни права от „Роуд дизайн“ АД(посочен от ищеца като основание за оспорената легитимност на решенията на събранието) е бил надлежно изяснен в съответствие с обявените в регистъра данни за това дружество като мажоритарен акционер, придобил права преди промяната във вида на акциите и легитимиран с удостоверение от Централен депозитар. Оспорват се изрично оплакванията по установените факти по свикването на събранието с поканата със съдържание прието от съвета на директорите, оповестена чрез лично изявление на К., действал като законен представител на дружеството - заявител и допълнена по искане с въпроси, заявени от друг акционер и фактите по провеждането на събранието на акционерите, които са били протоколирани от органите на събранието, избрани след гласуването на явилите се поканени акционери, удостоверили с подписи присъствието си в нарочно изготвен списък. Представителят на въззиваемия ответник счита за правилни и изводите за установяване на налична, а не липсваща воля на акционери, притежаващи права, достатъчни за формиране на мнозинство и за липса на нарушения при приложението на закона, съответни на задължителната тълкувателна практика.

В открито съдебно заседание, особеният представител на въззиваемото дружество 2 отново акцентира на липсата на доказани акционерни права на ищеца, като наред с довод за необходима проверка за допустимост на претенцията, от името на въззиваемото дружество е отправено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и аргументирано, съответно да бъде оставена без уважение въззивната жалба по неоснователната претенция.

Само въззивникът е заявил претенция за определяне на разноски в настояща инстанция.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС). Произнасянето съответства на предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за прогласяване на нищожността на решения на Общото събрание на акционерно дружество, поради тяхната липса (удостоверени в неистински протокол), както и поради допуснато закононарушение при формирането на органа на дружеството, компетентен да вземе решенията(липса на достатъчно явили се и участващи в заседанието лица, които да могат да формират нужен за съответното решение кворум). Наред с тези пороци, поддържани евентуално и като основания на обективно евентуално съединени конститутивни искове за отмяна на незаконосъобразни решения, ищецът допълнително е обосновал претенция по чл. 74 ТЗ и с позоваване на незаконосъобразно провеждане на процедурите по свикване и провеждане на събранието, приемане на решенията и отчитане на гласовете на присъстващите акционери, формиращи законоустановени мнозинства.

При подготовката си за разглеждана на делото по същество, въззивният съд вече е обявил, че нито предявеният установителен иск, нито евентуалното конститутивно искане за отмяна не са били основани на твърдение за „незаконен“ състав на заседаващия орган поради участие в него на лице без акционерни права. Съответно на тази своя констатация за липса на такова основание на претенциите, въззивният съд е обявил за ирелевантни и всички посочени в жалбата оплаквания, относими към преюдициални въпроси относно удостоверяването на правото на акционера на „Роуд Дизайн“АД, приет за акционер с право на глас при регистрацията му за участие в събранието. Също така, съставът е констатирал и оплаквания на ищеца относно основания на иска по чл. 74 ТЗ (нарушения на специфични законови норми, относими към решенията относно разпоредителните сделки по т. 4 и 6 от дневния ред), които не са били обосновани като фактически хипотези на евентуалната претенция в исковата молба и съответно са били преклудирани като основания на конститутивен иск (чл. 74 ал.2 ТЗ, разтълкуван изрично в т. 6 ТРОСГК 1/2002 ВКС). В тези части жалбата на въззивника надхвърля сезирането на първата инстанция, ограничено само до общите пороци, отнасящи се до всички разгледани от събранието въпроси, заявени като основания за незаконосъобразност (нередовно свикване и липса на законен кворум). Затова оплакванията за нарушения на закона, изложени в раздел 1 и 7 от жалбата са били вече обявени от съда като оставащи извън правомощията за въззивен контрол.

В рамките на служебната проверка за допустимост на исковата защита, гарантирана общо според чл. 71 ТЗ за лица, чието членствени права са накърнени от действия на органи на търговско дружество, въззивният съд преценява, че правото са на иск ищецът е обосновал с твърдения за притежавани поименни налични акции от ответното дружество, които са били регистрирани във водена от акционерно дружество книга на акционерите. Тези твърдения се потвърждават както от регистрацията на „Броком плюс“ЕООД като явил се на събранието участник (вписан в списък на участващите акционери от натоварени с провеждането на събранието лица), така и от признат от дружеството факт на надлежно упражнени от този акционер права в провежданото събрание, изрично деклариран като истинско обстоятелство (чл. 13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ) от новоизбран представляващ Д.Г.Д.Х при заявена за вписване от самото дружество по собствената му партида в ТР промяна със заявление обр.А5№ 20230831173131 (чието разглеждане е било спряно поради наложена обезпечителна мярка в полза на ищеца по настоящото дело). При наличие на тези, служебно известни и публично оповестени доказателства, легитимацията на ищеца като акционер е установена по противопоставим на ответното дружество начин, дори и без да се налага преценката на допълнително представеното от ищеца временно удостоверение, издадено от предходния (освободен с оспорваното решение) представител на дружеството. Без значение в 3 конкретния случай са доводите на назначения особен представител на юридическото лице – ответник относно опорочаването на издаването на този документ, заместващ новоиздадени (след промяна на вида на акциите в приет през 2003г. и обявен в ТР като актуален устав) налични поименни акции, съответни на дотогава притежавани безналични поименни акции, от емисия, подлежаща на регистрация в Централен депозитар (според обявен по фирменото дело предходен устав от 2000г.), респективно не се налага обсъждане на доводите да нужда от допълнително доказване на членствените права със съответни прехвърлителни сделки и вписване в новосъставена книга на акционерите(подробно обосновани в отговора по въззивната жалба). Затова и въззивният съд приема за доказана в достатъчна степен процесуалната предпоставка за упражняване на защита на акционерни права на този ищец и възприема преценката на първата инстанция за допустимост на процеса.