Определение № 1465 от 27.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1465 гр. София, 27.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20258003902421 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 2 , пр. първо вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. И. / с предходна фамилия М.а / против определение № 1882/15.07.2025 г. по гр.д.№ 1238/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на страната – вх. № 12300/08.05.2025г., за допълване на въззивното решение по делото, с произнасяне по дължими на страната разноски за първоинстанционното производство, с оглед частична промяна на правния резултат в полза на същата. Страната се позовава на същината на искането си – за допълване по реда на чл.250 ГПК на определение № 1093/22.04.2025г., поради непроизнасяне по цялото й искане в предходна молба от 05.02.2025г., с правно основание чл. 248 ГПК, по която съдът се е произнесъл само досежно дължими разноски за въззивна инстанция .С оглед това оспорват обосноваването на въззивния съд с подаване на молбата след преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 вр. с чл. 259, ал.1 ГПК.

Ответната страна – „ Мидера“ ЕООД – оспорва частната жалба, като я намира нередовна, поради липса на изложение на основания за допускане на касационното обжалване. Оспорва допустимостта на молбата от 08.05.2025г. , като основана на чл. 250 ГПК, който не намира приложение при определенията, т.е. жалбоподателят не може да иска допълване на определение № 1093/22.04.2025 г. на САС по реда на чл. 250 ГПК, а доколкото съдът не е удовлетворил предходната му молба, следва да го обжалва по реда, по който се обжалва въззивното решение, съгласно чл. 248, ал. 2 ГПК. Излагат се съображения, че по начало с молбата от 05.02.2025г. И. И. / тогава М.а / е претендирала единствено разноски за въззивна инстанция, по което й искане въззивният съд се е произнесъл в цялост. Следователно, последващата молба е такава за изменение на въззивното решение, по реда на чл. 248 ГПК, преклузивният срок за подаването на която е изтекъл. Изложени са и 1 съображения, относими към произнасяне по същество по молбата на И. И. с вх. № 12300/08.05.2025 г., неотносими към настоящото производство.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК - като преграждащ развитието на производството по молба вх. № 12300/08.05.2025 г. пред въззивния съд – съдебен акт, непопадащ в обхвата на определенията по чл.

274, ал.3 ГПК, поради което и изложение на основания за допускане на касационното обжалване не е изискуемо.

За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното :

С постановеното решение № 48/14.01.2025 г. по гр.д.№ 1238/2024 г., Софийски апелативен съд не се е произнесъл по отговорността за разноски, независимо че искане за възмездяването им, вкл. за първоинстанционното производство при промяна на правния резултат,

И. М.а е заявила своевременно с въззивната си жалба. С молба вх. № 3032/05.02.2025г. същата е поискала допълване на въззивното решение, с присъждане на разноски, като не е индивидуализирала същите изрично, като разноски само за въззивна инстанция. От съдържанието на молбата не би могъл да се обоснове категоричен извод за обхвата на претенцията – само разноските за въззивното производство или и тези за първоинстанционното, с оглед частичната промяна в правния резултат.

Въззивният съд е възприел молбата като искане за допълване на въззивното решение с присъждане на разноски за въззивното производство и с определение № 1093/22.04.2025г. частично е уважил искането – присъждайки единствено разноски от платена държавна такса – 573,62 лева. Това определение е връчено на И. М.а на 05.05.2025 г. и обжалвано самостоятелно спрямо настоящото производство. С молба вх. № 12300/08.05.2025г. И. М.а е поискала произнасяне

„ относно искането й във въззивната жалба за присъждане на разноски и в първата инстанция „, изрично сочейки за правно основание на молбата си нормата на чл. 250 ГПК. С тук атакуваното определение, съдът е приел, че с молбата от 08.05.2025 г. се претендира изменение по реда на чл. 248 ГПК на въззивното решение, срокът за което, съгласно чл. 248, ал. 1 вр. с чл. 259, ал. 2 ГПК, е изтекъл към датата на депозирането й, предвид връчване на въззивното решение на молителката на 27.01.2025 г..

Частната жалба е основателна.

Първоначалното искане на страната по чл. 248 ГПК не би могло да се възприеме категорично в никоя от двете насоки – за допълване възмездими разноски и за първа или само за въззивна инстанция. Съдът е следвало да изиска уточнение, с оглед претенцията й за разноски във въззивната жалба към която искането препраща и която съдържа възмездяване на разноски и за двете инстанции, което уточнение / ако би имал съмнение и след депозирането на молбата от 08.05.2025 г. / е могъл да стори и във връзка с последната, още 2 повече при изричния текст на чл. 250 ГПК, посочен в молбата, за разлика от първата – подадена с посочване реда по чл. 248 ГПК. Несъстоятелно е възражението на ответната страна, че чл. 250 ГПК е неприложим спрямо съдебните определения. С произнасяне по допълване на определение № 1093/22.04.2025г., по реда на чл. 250 ГПК, съдът ще постанови допълване на въззивното решение , по реда на чл. 248 ГПК, предвид което препращането към искането във въззивната жалба / болдван текст от молбата по-горе / не е от естество да обоснове възприетият от въззивният съд петутим.

Искането по чл. 250 ГПК е направено в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и съдът е следвало да се произнесе по същество – по възмездимите на И.

И.

/ предходно с фамилия М.а / разноски за първоинстанционното производство, с оглед изхода на делото във въззивна инстанция.

С оглед горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 1882/15.07.2025 г. по гр.д.№ 1238/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на И.

И. И. / с предходна фамилия М.а / – вх. № 12300/08.05.2025г. - и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд, за произнасяне по молбата на И. И. - вх. № 12300/08.05.2025 г., в качеството й на молба за допълване на определение № 1093/22.04.2025г. на същия съд, с произнасяне и по молба за допълване на въззивното решение по гр.д.№ 1238/2024г. на САС, по реда на чл. 248 ГПК, досежно възмездими за страната разноски за първоинстанционното производство, с оглед частична промяна в правния резултат.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3