Решение № 226 от 04.11.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Смолян, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Д. като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500277 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК

С обжалваното решение №142/07.05.2024г по гр.д. №821/2023г Смолянският районен съд е признал за установено по отношение на Ф. Е. А.

,К. Д. А.,М. Д. А. и М. Д. А. ,че Х. К. С. от с.Белев дол, общ.Смолян, е собственик по давностно владение на следния недвижим имот:поземлен имот -с площ от 70 кв.м., при граници от северозапад - асфалтов път, от североизток - пешеходна пътека, от югоизток имот на Д. А. и от югозапад - имот на С.Ч., находящ се в с. Белев дол общ. Смолян., оцветен в зелен цвят на скицата проект от м.11.2022г , изработена от инж. Артур Сулинаджиев., а на комбинирана скица към заключението на вещото лице оцветен в жълт цвят като същата да се счита за неразделна част от настоящото решение.Със същото решение е осъдил ответниците Ф. Е. А. ,К. Д. А.,М. Д. А. и М. Д. А. да заплатят на Х. К. С. разноски по водене на делото в размер на 1860лева Постъпила е въззивна жалба с вх.№3332/27.05.2024г Ф. Е. А. ,К. Д.

А.,М. Д. А. и М. Д. А. ,всички чрез адвокат В. К. и адв.Л.К.а- срещу решение № 142/ 07.05.2024г., постановено по гр. дело № 821/2023 год.на районен съдСмолян като намират ,че решението е недопустимо, евентуално същото е неправилно и незаконосъобразно.Считат ,че районния съд се е произнесъл по непредявен иск както и при липса на ясна конкретизация на придобивното основанието, въз основа на което се претендира собствеността.Намират ,че е налице нередовност на исковата молба, която не е констатирана от първоинстанционния съд .Петитумът във исковата молба е с искане да се 1 признае за установено по отношение на Д. А. А., че ищцата е собственик на процесния имот.С допълнителната уточняваща молба и приложената към нея нова искова молба от 12.09.2023год. петитумът на иска отново е формулиран с искане да се признае по отношение на Д. А. А., че ищцата е собственик на процесния имот.Твърди ,че по електронното дело не се установява да е входирана друга уточняваща молба с петитум, в който да се иска по отношение на ответниците/които не са посочени в петитума на исковата молба / да се установи,че ищцата е собственик на процесния имот.Считат че районния съд се е произнесъл при липса на ясна конкретизация в исковата молба за придобивното основание, въз основа на което се позовава ищцата.Наследила е собствеността или самостоятелно е придобила собствеността,по този въпрос не са били въведени твърдения Сочат ,че в исковата молба има две твърдения, чрез които ищцата претендира, че е собственик на имота-„Доверителката ми е наследник на своя съпруг – М.К.С., бивш жител на с. Белев дол, общ. Смолян, починал на 12.06.2021 г. От предишния си брак М.С. има две починали дъщери и негови наследници са също така внуците му - М.С.Ч., М.С.Ц., К.А.У. и Р.А.М.. Внуците на М.С. нямат претенции относно правото на собственост на имота описан по-долу.“ „Този имот той е получил от своя баща М.С., декларирал го е заедно с имота и къщата си в отдел „Местни приходи“ при община Смолян и го е владял явно необезпокоявано и непрекъснато повече от 50г, като последните повече от 12г. владението е осъществявано съвместно с доверителката му.“Считат ,че от тези твърдения не става ясно дали се твърди, че за 50 години владение съпругът на ищцата М.С. е придобил собствеността и съответно ищцата като негов наследник е придобила чрез наследяване собствеността . Или ищцата твърди, че собствеността не е придобита от починалия и съпруг за 50 години, а тя самостоятелно след смъртта на съпруга си лично е придобила собствеността .Считат ,че с оглед конкретизацията на твърдяното придобивно основание доказателствата, които следва да се събират по делото са различни .Считат ,че въпроса за това от кой момент се твърди, че ищцата е придобила собствеността върху процесния имот и на какво правно основание е станала собственик , е от съществено значение Намират ,че поради това решението следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, евентуално първоинстанционния съд да остави без движение исковата молба до отстраняване на нередовностите в исковата молба.

Намират ,че решението е неправилно и незаконосъобразно.Считат че някои от изводите на съда са неправилни и са довели до неправилно решение.Твърдят ,че в исковата молба няма изрично твърдение дали ищцата по наследство е придобила собственост или само на основание владение на имота.От така направеното твърдение считат ,че не става ясно кога е придобит имота, дали давността е изтекла през твърдените 50 години владение от съпруга М.С. и имотът е придобит от съпруга М.С., а ищцата и внуците на М.С. са наследили собствеността в идеални части, или давността е изтекла след смъртта на М.С. и само ищцата е придобила собственост.Намират ,че е неправилен и извода на съда, че свидетелите са били установили по безспорен 2 начин владение на ищцата по отношение на имота.Считат ,че разпитаните свидетели са давали показания основно за ползването на имота от съпруга М.С. и то през твърдените 50 години - период много по-назад във времето и по никакъв начин не са се събрали доказателства за явно, непрекъснато и необезпокоявано владение на имота от ищцата през последните 12 години.Считат ,че по делото няма събрани гласни или писмени доказателства, които да установяват явно, непрекъснато и необезпокоявано владение на имота от ищцата през последните 10- 12 години.Намират за неправилен и извода на съда, че с приложените декларации от внуците на М.С., ищцата се легитимира като собственик на целия имот.Считат ,че с приложените по делото декларации внуците не прехвърлят собствеността си в имота, не правят частичен отказ от наследството.Намира ,че декларациите могат да служат само като начален момент за владеене на целия имот от единия от съсобствениците/ищцата/, но не са документ, с който се прехвърля наследената собственост. Т.е. считат ,че ако М.С. е придобил имота по давност, ищцата е собственик на идеална част от същия по наследство, а не на целия имот. Намират за неправилен и извода на съда, с който се отхвърля възражението за маломерност с твърдението, че процесиите 70 кв.м. попадат в околовръстния полигон на селото и при бъдещо урегулиране могат да се обособят като самостоятелен имот, но за нежилищни нужди например за озеленяване и следователно считат ,че не се касае за реална част от имот, попадаща под забраната на чл.59 от ЗТСУ / отм /, респ. чл.199 от ЗУТ за придобиване по давност .Молят въззивния съд да обърне внимание ,че процесния имот с тази квадратура не може да бъде урегулиран и не може да се придобива по давност.

Намират ,че в решението си първоинстанционния съд не е обсъдил всички възражения , изложени в отговора на исковата молба :Твърдят , че процесния имот е държавен или общински и не може да се придобива по давност и молят да се произнесе въззивния съд по това възражение.Твърдят че имота е записан в предоставените ни скици от Община Смолян като общински.Настоящото дело счита ,че е образувано именно, защото позовавайки се на записванията в кадастъра, ответниците твърдят пред ищцата, че имотът е общински или държавен.В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за това,че с.Белев дол попада в границите на околовръстен полигон от 1970год.Задължителната съдебна практика по приложението на чл.6, предл. 2от ЗС /първоначална редакция/ приема, че ако по време на отреждането на имотите със съответния план /кадастрален, уличнорегулационен, план за обществени мероприятия, дворищно регулационен план/ един имот е неизвестен собственик, той се води като безстопанствен.В такъв случай имотът преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик Сочат съдебна практика .Считат ,че това разрешение следва да се отнесе и към имотите, включени в околовръстен полигон, с който, по силата на чл. 2 ЗСТУ/отм./ и чл. 105 ППЗТСУ /отм./, се определят строителните граници на населените места без общ градоустройствен план и без застроителен и регулационен план. Т.е. след като процесното дворно място не е имало 3 собственик към 1970год., то по силата на чл.6 ал.2 ЗС, считта ,че към момента на включването му в околовръстния полигон на селото ,собствеността му е преминала в патримониума на държавата . А след като имотът е държавен, следва, че е основателно възражението ,че не може да бъде придобит по давност държавен имот. Освен това твърдят ,че в нотариалните производства за установяване на собственост на основание давностно владение, задължително се представят удостоверения от Общината и Областната управа в уверение на това , че имота не е общински или държавен .Считат, че при положение, че в скиците, издавани от Община Смолян имота е записан като общински и при направени възражения от страна на доверителите им, че имота е общински или държавен, на основание чл.6 ал.2 ЗС като безстопанствен имот включен в околовръстния полигон, в тежест на ищцата е да докаже със съответните удостоверения, че имота не е общински или държавен .Молят в този смисъл въззивният съд да се произнесе.Считат, че откритата процедура по за попълване на имота в кадастъра и евентуалния иск по чл.53 ал.2 ЗКИР са преюдициални по отношение нанастоящия иск по чл.

124 ГПК.Твърдят че с определението си от 02.02.2024год. /необжалвано/ районен съд Смолян им е отказал да бъде привлечена Община -Смолян като подпомагаща страна .Ищцата е открила процедура в АГКК гр.Смолян за попълване на кадастралната карта с този имот на нейно име. Твърдят ,че община -Смолян, е записана в кадастралната карта като собственик на процесното дворно място.При наличието на имуществен спор при процедура за попълване на кадастъра с процесния имот, считат ,че същия следва да се разреши по чл.53 ал.2 ЗКИР между ищцата и лицето, което е записано като собственик на имота, именно- Община Смолян.Молят въззивният съд, ако не обезсили решението на районен съд –Смолян като недопустимо , да отмени решение № 142/07.05.2024г., постановено по гр.дело № 20235440100821 по описа за 2023год. на районен съд -Смолян като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан .Претендират направените по делото разноски .

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№4005/24.06.2024г от Х. К. С. чрез адв.И.Г. ,с който моли въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното съдебно решение № 142 от 07.05.2024г., постановено по гр.д. № 821/2023г., като правилно и законосъобразно постановено. Намира ,че оплакването за недопустимост на съдебното решение е неоснователно. Още с първоначалното подаване на исковата молба доверителката му е направила искане за издаване съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за наследници на Д. А. А., бивш жител на с. Белев дол, общ. Смолян.С молба вх. №5518 от 15.08.2023г. такова удостоверение е представено и пред съда е депозирана искова молба с надлежна индивидуализация на ответниците, съдържаща реквизитите на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК. В проекта за доклад по делото, направен с определение № 86от 02.02.2024г. на PC - Смолян, изрично е посочено, че с исковата молба се иска постановяването на решение, с което да се признае по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния имот. Твърди ,че ответниците не са направили своевременни възражения за неизяснена 4 фактическа страна на спора и за страните между които се води той, запознали са се с проекта за доклад и с разпределената доказателствена тежест. Счита ,че е неоснователно твърдението, че РС-Смолян се е произнесъл при липса на ясна конкретизация в исковата молба за придобивното основание, въз основа на което се позовава доверителката му. Твърдението и е за владение, осъществявано от наследодателя на доверителката му повече от 50г., като през последните 12г., преди смъртта му на 12.06.2021г., владението е осъществявано съвместно с нея. Твърди ,че посоченият времеви период от 50г. обективно и безсъмнено включват и последните 12 от живота на С.Счита ,че относно периода на владение особено красноречиви са били показанията на свидетеля Ч., доведен именно от ответниците.Счита ,че момента на смъртта на наследодателя, съчетан с волеизявленията на останалите наследници дава основание на доверителката му да се счита като едноличен собственик на спорния имот.Според вещото лице по приетата експертиза процесните 70 кв.м. до настоящия момент не са били урегулирани, но може да бъде урегулиран самостоятелно за нежилищни нужди, което намира ,че означава, че забраните на устройствените закони не намират приложение.Намира ,че по делото са събрани достатъчно еднопосочни доказателства, че спорния имот винаги е бил собственост на М.С. и негови възходящи роднини, никога не е бил отчуждаван или безстопанствен и съответно не е имало правен регламент да стане държавна или общинска собственост. Счита ,че в този смисъл е и заключението на вещото лице.Моли в този смисъл да се произнесе въззивния съд като претендира направените разноски за въззивната инстанция.