Определение № 781 от 23.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 781 гр. Благоевград, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова

Членове:

Милена Каменова

Диана К. А.а като разгледа докладваното от Диана К. А.а Въззивно частно гражданско дело № 20251200500647 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 3360/07.05.2025 година, подадена от М. А. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 6 и по частна жалба с вх.№ 3362/07.05.2025 година, подадена от К. Д. Т.а, ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, ул.

„***“ № 6, и двете частни жалби против Определение №341/30.04.2025 г. постановено по гр.дело № 1564/2024 година по описа на Районен съд – ***

Частните жалби са подадени в установения от закона срок, от надлежни страни и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същите отговарят на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК и на основание чл.278, ал.1 ГПК, жалбите следва да се разгледат по същество в закрито съдебно заседание.

В жалбите се твърди, че частните жалбоподатели се възрастни, с влошено здравословно състояние, ниски доходи, като се иска съдът да отмени обжалваното определение, с което е отхвърлено искането на всеки от жалбоподателите и се прави искане да им бъде предоставена правна помощ.

С частните жалби са представени доказателства относно твърдяната липса на доходи – декларация за семейно и имотно състояние, етапни епикризи, удостоверения от НОИ – Благоевград, относно размера на получаваните пенсии от жалбоподателите.

Настоящият съдебен състав след като приема, че частните жалби са допустими, и след анализа на доказателствата, приема следното за установено от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд – *** е образувано по искова молба от К. Г. Т., с 1

ЕГН ********** и с постоянен адрес в град Варна, ул. „***“ 86, Д. Л. К. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ 1 А, Г. Л. М., ЕГН ********** и с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ 48 и Ц. Л. К., ЕГН ********** и с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ 1А, всички чрез адвокат М.Т.Ш., с адрес за връчване на съдебните книжа: град ***, ул. „***“ № 11 против Г. Д. Г., ЕГН ********** и с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ 2, М. А. Т. с ЕГН **********, К. Д. Т.А, ЕГН ********** - двамата с постоянен адрес в град ***, ул.

„***“ 6 и против Д. Г. Г., ЕГН ********** и с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ 22 А.

С исковата молба е заявен отрицателен установителен иск, с който се иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град ***, одобрени със Заповед № РД - 18 - 71/02.10.2009 година на ИД на АГКК; Последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 18.04.2022 година; Адрес на поземления имот: град ***, местност Мочура; Площ: 2403 квадратни метра; Трайно предназначение на територията: земеделска; Начин на трайно ползване: нива; Категория на земята: 5; Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 099026; Съседи:

***, ***, ***, *** и ***, който имот съгласно документ за собственост представлява нива с площ от 2.403 декара, находя ща се в местността „Мочура“ и представляваща имот № 099026 по картата на землището на град ***, община ***, област с административен център Благоевград, при граници /съседи/: имот № 099020 - нива на земи по чл. 19 30133, имот№ 099021 - нива на наследници на К.А.Т., имот № 099027 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, и имот № 099006 - нива на наследници на И.К.Л., както и да отмените нотариален акт № 55, том I, peг. № 544, дело № 49/2022 година на М.М. помощник нотариус по заместване при Е.Л. - Нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд - ***, вписан под № 137 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в дв. вх. peг. № 486, вх. peг. № 486 като акт № 180, том II, дела № 264/2022 година, по партида № 27773 по описа на Службата по вписванията - *** при Агенция по вписванията – София.

Заявен и отрицателен установителен иск да се признае за установено, че ответникът Д.

Г. Т. не е собственик на 11/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град ***, одобрени със Заповед №РД-18- 71/02.10.2009 година на ИД на АГКК;

Последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 18.04.2022 година; Адрес на поземления имот: град ***, местност Мочура; Площ: 2403 квадратни метра; Трайно предназначение на територията: земеделска; Начин на трайно ползване: нива; Категория на земята: 5; Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 099026; Съседи:

***, ***, ***, *** и ***, който имот съгласно документ за собственост представлява нива с площ от 2.403 декара, находя ща се в местността „Мочура“ и представляваща имот № 099026 по картата на землището на град ***, община ***, област с административен център Благоевград, при граници /съседи/: имот № 099020 ~ нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 099021 - нива на наследници на К.А.Т., имот № 099027 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, и имот № 099006 - нива на наследници на 2

И.К.Л., на основание сключени договори за дарение и покупко - продажба с несобственици, ведно с произтичащите от това законни последици.

Пред районният съд след връчване на съдебните книжа и в срока по чл.131 от ГПК ответниците М. Т. и К. Т.а се заявили с нарочни молби искане за предоставена на правна помощ. В молбите /лист 26 и лист 33 от гр.дело № 1564/2024 година на РС - ***/ е посочено от всеки от молителите, че е пенсионер с минимална пенсия и няма доходи да се издържа и да наеме адвокат.

С Разпореждане № 2028/19.12.2024 година, районният съд е оставил без движение молбите с искане за предоставяне на правна помощ, като е указал на молителите, че следва да представят доказателства, че отговарят на изискванията на Закона за правната помощ, че отговарят на изискванията за предоставяне на такава.

Указанията на съда са съобщени на молителите, като в дадения им едноседмичен срок същите не са представили доказателства относно доходите си, декларация за семейно и и материално положение и имотно състояние.

С Определение № 341/30.4.2025 година съдът е отхвърлил молбите на М. Т. и К. Т.а, като е приел, че не са представени доказателства за липса на доходи.

В производството по разглеждане на частни жалби въззивният съд е длъжен служебно да провери изцяло валидността, допустимостта и правилността на атакуваното определение и ако намери основания за неговата незаконосъобразност, и без да са наведени оплаквания за това от жалбоподателя, е длъжен да го ревизира. В тази насока е и приетото в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Въззивният съд в настоящия си състав намира, че обжалваното Определение № 341/30.4.2025 година, постановено по гр.дело № 1564/2024 година по описа на Районен съд – *** е валидно постановено и допустимо, но е неправилно и следва да бъде отменено, по следните съображения:

Предвидената в Глава 10 /чл. 94 - чл. 99 от ГПК/ правна помощ се предоставя от съда при предпоставките и по реда, предвидени в тези и в разпоредбите на Закона за правната помощ. Правната същност на предоставянето на безплатна правна помощ е аналогична с института на чл. 83, ал. 2 ГПК, съгласно който съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и разноски и да освободи страна от внасянето им само ако тя е физическо лице. Двата института имат социални функции и целят да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани. При надлежно направено от страната искане по чл. 95 от ГПК или по чл. 83, ал. 3 от ГПК, спират да текат предвидените в закона други процесуални срокове, преди съда да се произнесе по така направеното искане.

Настоящият въззивен състав приема искането за предоставяне на правна помощ на двамата молители за основателно и следва да го уважи.

При молба за допускане на правна помощ съдът следва да извърши преценка налице ли 3 са предпоставки за това въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето и на неговото семейство, семейното му положение, възраст, здравословното състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за предоставяне на правна помощ. Едва след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът се произнася по основателността на молбата.

Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 от ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ.

Правна помощ под формата на процесуално представителство /чл. 23, ал. 2 от ЗПП/ се предоставя на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави правна помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна.

Преценката дали страната разполага със средства се прави при съобразяване с доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства /чл. 23, ал. 3 ЗПП/.

По аргумент от разпоредбата на чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ преценката се извършва въз основа на документи, представени от компетентните органи. Съдът не е изискал такива за да съобрази липсата или наличието на предпоставки за предоставяне на такава. В конкретиката на казуса съдът винаги разполага с възможността във връзка със заявеното искане и сам да изиска необходимите справки от компетентните органи относно доходите и имуществото на молителите.

С оглед на представените към частните жалби доказателства, настоящият въззивен състав приема за установено, че молителите – честни жалбоподателя са лица с минимални пенсии, които като доход са в близък такъв до линията на бедност – определена с Постановление на МС № 328/30.9.2024 година за определяне размера на линията на бедност за страната за 2025 година, съгласно което от 1 януари 2025 г. размера на линията на бедност за страната 638,00 лева.

Отделно от липсата на достатъчно доходи, двамата молители – частните жалбоподатели са на възраст съответно 85 години и 77 години, с влошено здравословно състояние, не притежават друго имущество и доходи, извън този от пенсия.

С оглед на горното, съдът като взе предвид имущественото състояние на частните жалбоподатели, семейното и материалното им положение и останалите обстоятелства по чл.

23, ал. 4, т. 1-7 от ЗПП, намира, че са налице предпоставките по чл. 23, ал. 2 от ЗПП: лицата не разполагат със средства за адвокатска защита, тъй като доходът, който получават не е достатъчен за издръжка на семейството и лицата, за които полагат грижа, като същевременно нямат друго имущество, от което да се издържат. Следва да се посочи, че в 4 разглеждания казус предоставянето на правна помощ съответства на интересите на правосъдието с оглед защита правата на страната и изясняване на делото.

Производството по настоящото дело е двуинстанционно - чл. 95, ал. 6 ГПК. Когато искането за предоставяне на правна помощ не е уважено от сезирания съд, неговият отказ може да бъде обжалван – т. е. подлежи на инстанционен контрол пред горестоящия съд, чийто акт е окончателен. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда. С произнасянето в случая на окръжния съд по частната жалба срещу отказа да се уважи по молба с правно основание чл.

95 ГПК. инстанционният контрол по посочения вид дела е изчерпан – така Определение № 1605 от 2.04.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1069/2025 г.