Решение № 140 от 03.08.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Ямбол, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. В. при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Георги Д. В. Административно наказателно дело № 20262330200231 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба А. Г. И. от гр. Я. против Наказателно постановление /НП/ № .... г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Я., с което за нарушаване на чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ в размер на 1022,58 € /2000 лв./ и 2 год., като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР се отнемат и 15 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с.з. с упълномощен адвокат и пледира чрез процесуалния си представител и в писмена защита за отмяна на НП на процесуално основание, като се навеждат и доводи по същество за незаконосъобразно издаване на АУАН и НП. Иска се заплащане на разноските по делото.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си в с.з. пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и обосновано.

Претендират се разноските по делото.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 14.12.2025 г. на жалбоподателя е съставен АУАН за извършено 1 административно нарушение по чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП от св. Т. К. полицейски служител при РУ-Я. към ОД на МВР-Я., затова, че на 14.12.2022 г., в 03,11 ч., в гр.Я., до бл.1, с посока на движение към к-с Д. е управлявал л.а.”Ауди А4” с ДК № ... лична собственост, като в 03,25 ч. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ...., за установяване на употребата на алкохол. Водачът не изпълнил и предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химически лабораторен анализ за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, след като отказал да получи талон за изследване с номер - 267100.

Водачът говорил заваляно, усещало се мирис на алкохол, не стоял стабилно на краката си/клатушкал се/. В автомобила на жалбоподателя нямало други лица.

Жалбоподателят получи АУАН. На мястото на проверката бил св. Д. П., колега на актосъставителя, както и св. Д. В., който възприел също управлението на процесния автомобил от жалбоподателя.

Било подадено писмено възражение срещу издадения АУАН, което не било уважено от наказващия орган.

На 05.02.2026 г. Началникът на Сектор “ПП“ при ОД на МВР-Я., изготвил НП, с което наложил на жалбоподателя горепосочените административни наказания и отнел 15 к.т.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите-полицаи и св. Д.В., които добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения, а автомобилът на св. Д.В. за малко не е бил блъснат при управление на автомобила на жалбоподателя. Тези лица не са заинтересовани от изхода на делото, като показанията на тези свидетели са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондират помежду си.

Показанията на свидетелите изцяло кореспондират с писмените доказателства по делото - АУАН, НП, талон за изследване с приложени стикери, справка от ОД на МВР-Я.за наложени наказания на жалбоподателя, заповед на Министъра на МВР и видеозаписи от камерите на полицаите приети и прочетени от сьда и предявени на страните на основание чл.283 и чл.284 от НПК.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните 2 правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по сьщество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

АУАН и НП са законосъобразно издадени, в съответствие с императивните норми, визирани в ЗАНН и по конкретно чл.36 - чл.58 от ЗАНН. В тази връзка, съдът не споделя доводите в жалбата и тези от с.з. на представителя на жалбоподателя, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. АУАН е издаден в присъствието на нарушителя, като му е разяснено от актосъставителя точно от фактическа и правна страна при какви обстоятелства, кога и къде е извършил процесното нарушение и кои материални норми от ЗДвП е нарушил умишлено, същият е отказал получаването на талона за медицинско изследване, като много добре е разбрал защо му е съставен този акт и какво е било съдържанието му, както и какви ще са последици от неизпълнението на даденото му задължително предписание с талона. Отказът на жалбоподателя да получи този документ е законосъобразно удостоверен. Това поведение на жалбоподателя по време на проверката не му дало възможност да се запознае в детайли с талона. Не е нарушена и разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, защото жалбоподателят е направил своите възражения и същите не са приети за основателни от наказващия орган.

Неоснователен е изложеният в жалбата и в с.з. довод, че жалбоподателят не е управлявал процесното МПС – установи безспорно от разпита на всички свидетели, че той не само е управлявал МПС-во, но по щастлива случайност не е настъпило и ПТП. В НП са описани признаците на две алтернативни административни нарушения - отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водача, като е конкретизирано в АУАН и в НП, че е извършил първото нарушение, а процесуалният предствавител сочи, че не било ясно кое точно от тях е извършил той и за кое е санкциониран, което водило до нарушаване правото му на защита. За нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП водачът ще носи

3 административнонаказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол и наркотици, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Нар.№ 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – дадени са предписания по чл.3а от наредбата за лабораторно изследване и въпреки това проверката за алкохол не е осъществена по причина, която може да му бъде вменена във вина. Тези два метода са предвидени алтернативно и при отказ на водача да изпълни разпорежданията на контролния орган, чрез единия от тях, е налице административно нарушение, като в случая контролният орган е длъжен да издаде съответните талони на водача. В случая първоначално е налице отказ от страна на водача да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол. Установено е и, че на водача е издаден талон за медицинско изследване, но той е отказал да го подпише и получи, като не е дал кръвн и проби за изследване, т.е. водачът е отказал да съдейства на контролните органи и чрез двата метода. Видно от АУАН и от НП е ясно, че жалбоподателят е бил санкциониран за неизпълнение и на първия метод за установяване на алкохол, но и отказът да се получи талона се приравнява на отказ да се изпълни предписанието, след като от материалите по делото се установява, че нарушителят е присъствал при изготвянето на талона, разяснено му е, че трябва да даде кръвна проба за анализ и е отказал да изпълни предписанието. В случая е налице поведение на нарушителя, което е недобросъвестно, като според настоящия съд са извършени и двете нарушения по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, макар лицето да е санционирано само за първото нарушение. И двете нарушения са установени категорично от показанията на разпитаните свидетели-полицаи и св. Д.В.. По делото е категорично установено от разпита на свидетелите, че изобщо водачът не е давал проба с техническо средство за алкохол, като не е вкарвал достатъчно въздух в апарата. Той не е изпълнил и даденото му задължително предписание с талона за даване на кръвна проба, с който е бил надлежно запознат. В този случай нарушителят не може да черпи права от недобросъвестното и незаконосъобразното си поведение, при условие, че контролният орган е изпълнил стриктно разпоредбите на посочената наредба и ЗАНН при констатиране на административното нарушение, поради което съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, 4 че е нарушена наредбата за установяване на употребата на алкохол.

При издаването на НП административното нарушение е точно формулирано, като правилно е посочена и административнонаказателната норма, по които е санкциониран жалбоподателя. Между АУАН и НП има пълна кореспонденция от фактическа и правна страна, като не са допуснати съществени нарушения на закона/ЗДвП и ЗАНН, както и на процесната наредба/, които да водят до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства и веществени доказателствени средства/видеозаписи/ се установява, че жалбоподателят умишлено е извършил нарушението по правилно посочените от контролния и наказващия органи материални разпоредби от ЗДвП. Жалбоподателят е отказал не само да бъде изпробван с техническо средство, но и да изпълни предписанията за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. В тази връзка са и показанията на полицаите, които сочат, че първоначално е отказано извършване на проб а за употреба на алкохол, а след това нарушителят е отказал да получи и талона за медицинско изследване. Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че се установявало, че не нарушителят не е управлявал процесното МПС, поради което не е бил длъжен е дава проба за алкохол с техническо средство или да дава кръвни проби, защото не е бил водач на МПС, т.к. същите са категорично опровергани от показанията на полицейските служители и св. Д.В.. Дори не бил следвало при процесния казус да се обсъжда въпроса дали лицето е употребило или не е употребило алкохол, защото този факт е ирелевантен и не касае предмета на делото. Едно лице може да откаже проверка за алкохол и наркотични вещества и без да е употребило алкохол и наркотици, и само поради това следва да бъде санкционирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

При налагане на наказанията „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС“, наказващият орган е приложил правилно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като двете санкции по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са абсолютно определени по размер, съобразно визията на законодателя за тежестта на нарушението, която е висока, подбудите за неговото извършване и незачитането на установения в страната правов ред. Съдът счита, че така 5 определения размер на наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС е законосъобразен и не може да бъде намален. Не може да се приеме, съобразно установената фактическа обстановка по делото и спецификата на процесния казус, че се касае за „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което НП е законосъобразно издадено. В тази насока, съдът не приема доводите на жалбоподателя и процесуалният му представител за отмяна на НП, а приема аргументацията на представителя на наказващия орган, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Правилно и законосъобразно, при тези фактически и правни изводи, по чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР се отнемат и 15 контролни точки на нарушителя, поради което НП и в тази част следва да бъде потвърдено.

По гореизложените съображения, сьдьт счита, че НП като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, като с така определените наказания ще се постигнат целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.

При този изход на делото жалбоподателят дължи заплащането на разноските по делото на ОД на МВР-Ямбол за участието на юрисконсулт, съгласно разпоредбите на чл.63д, ал.1 вр. ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/ в размер на 61,36 € /120 лв./.