Решение № 19822 от 03.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19822 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20251110120375 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. Л. М. срещу Я. Г. Д., с която са предявени в условията на обективно съединяване осъдителен иск с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 500 лв., представляваща заемна сума по неформА. договор за заем от 30.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.04.2025г. до окончателното плащане, съединен евентуално с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 500 лв., представляваща предадена при изначална липса на основание сума, със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.04.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът А. Л. М. твърди, че сключил с ответника Я. Г. Д. устен договор за заем, при постигната договорка през м.12.2023г., както и че на 30.12.2023г. в присъствието на свидетели предал на ответника по силата на договора сумата 4500лева. Твърди, че при сключване на договора не били постигнали уговорка за срока за връщане на сумата, като в края на м.2.2024г. поканил ответника да му върне заетата сума, ответникът го помолил за отсрочка. На 19.3.2024г. отново го поканил да върне сумата, като ищецът твърди, че се съгласил крайният срок да бъде до 31.3.2024г. Плащане не последвало. Предявява иск за връщане на дадената в заем сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска, до плащането. Предявена е претенция, на евентуално основание – ако се докаже предаването и не се докаже сключеният договор, то ответникът да бъде осъден да върне сумата, при несъществуване на правоотношение между страните.

В срока за отговор, ответникът е упражнил процесуалното си право на отговор, в който оспорва основателността на исковете, с довод, че не е получил сумата, не е сключвал 1 договор за заем, оспорва се поето задължение за връщане на сумата до посочения от ищеца срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

За установяване на обстоятелствата относно уговорките на заемното отношение и предаване на заемната сума са събрани гласни доказателства чрез разпит на *** ***.

Свидетелят споделя, че познава А. М. и Я. Д. от фитнеса, в който работи, тъй като първият е „мъж на управителката“, а вторият – външен инструктор и мъж на „бившата колежка ***, като двамата били в добри приятелски отношения към 2023г. Описва, че на 30.12.2023г. около 13:00-13:30 часа страните се намирали във фитнеса, като ги чула, че разговарят за заем, без лихви, след което видяла как А. М. предал на Я. Д.а пари. Допълва, че била предадена сума в размер на 4 500 лв., която била преброена пред нея от ищец и ответник, както и от управителката ***, като „страничен човек“. Сочи, че страните уговорили връщането на парите да се осъществи, след като ответникът продаде някакви кучета и колата си „Мустанг“,като връщането било при уговорката да се случи, към момента, в който на управителката предстояла операция. Уточнява, че крайният срок за връщане на парите бил до април. Предоставя информация, че процесната сума не била възстановена до операцията, поради което последната била отложена, като не разполага с данни дали впоследствие е върната. Според нейните сведения отношенията между страните се влошили през месец август 2024г. заради невърнатите пари. Излага, че в този период Я. Д. посетил фитнеса и започнал да хвърля картата си достъп, като не е споменавал нищо за заем, но казал да внимава много, защото че ще я излъжат и нея.

Като писмено доказателство е представен трудов договор № 1 от 29.12.2022г., сключен между трети за производството лица - „Стийл Хелт“ ЕООД и *** *** Анатолиева, по силата на който последната заемала длъжност „Рецепционист“ с място на работа: гр. София, ул.

„Околовръстен път“ № 3, бизнес сграда „ММ Уърлд“. Приложен е и график за явяване на работа през декември 2023г., съставен от *** Ушагелова. За дата 30.12.2023г. е вписана редовна смяна за служителя *** *** Анатолиева и празнични почивни дни за ***, *** Увагелова и Петър Ордалиев.

Като свидетел по делото е разпитана и *** – живееща на семейни начала с Я. Д. и която сочи, че е страна по дело с А. М. / по нейни думи, няколко дни преди разпита й получила препис от искова молба, по иск на А. М. против нея, с която се претендира от нея връщане на пари, които счита, че не му дължи/. Свидетелката сочи пред СРС, че на 30.12.2023г. заедно с ответника били при неговите родители от сутринта до късно вечерта.

Споделя, че никога не са имали финансови проблеми и не е известно Я. Д. да е взимал пари назаем. Описва, че до дома на родителите му се придвижили с притежавания от нея лек автомобил „Фиат 500“. Излага данни, че ответникът разполагал с лек автомобил „Мустанг“ през 2021г., но същият бил продаден преди 12.2023г., като не помни точно кога. Излага, че няма спомен какво е работил Я. Д. към 2023г., последният бил безработен както към 2023г., 2 така и към 10.2025г., и не е фитнес инструктор. Посочва, се двамата получавали помощи от родителите си. Уточнява, че не е закупувала МПС „Мерцедес МЛ“ през януари 2024г., а е била страна по сключен договор за лизинг за неговото ползване.

Събрани са гласни доказателства и от *** Д. – баща на ответника. Според неговите показания около 08:00 часа на 30.12.2023г. заедно с Я. Д. и съпругата му се подготвяли за новата година, като последните си тръгнали едва на 01.01.2024г. Излага, че финансовото положение на сина му било добро, като не му било известно да е вземал заеми. Описва, че ответникът работел като фитнес инструктор в „зала в пряка на бул. „Черни връх“, след това Спартак някъде“. Споделя, че към 30.12.2023г. ответникът притежавал лек автомобил „Мустанг“. На контролен въпрос на ищцовата страна сочи, че към 30.12.2024г. отново се е подготвял да празнува Нова година, но не помни точно какво е правил.

Представени са разпечатки от интернет приложение за мобилен телефон „вайбър“, приложени по делото, които ще бъдат обсъдени по –долу.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От заявените фактически обстоятелства в исковата молба се налага извод, че предявеният главен осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства: съществуването на устен договор за заем, сключен към 12.2023г., че на 30.12.2023г.ищецът е предал на ответника сумата от 4 500 лв. в заем, като на 19.03.2024г. ответникът се е задължил да я върне до 31.03.2024г.

Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава правоизключващите си възражения, включително и твърдението си, на което основава искането за събиране на доказателства, че към датата 30.12.2023г. е бил на място, на което е невъзможно да получи сумата от ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД договорът за заем се счита за сключен с постигане на съгласие между страните и предаване на вещта или паричната сума. В тази връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор заем за потребление, е необходимо страните да постигнат съгласие за: заемодателят да се съгласи да предостави определена парична сума на заемателя, а последният да се задължи да върне същата сума след изтичане на уговорения в договора срок. С оглед факта, че договорът за заем е реА., същият поражда последици едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена паричната сума.

Следователно, ищецът, който претендира на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД връщане на паричната сума, носи доказателствената тежест да установи, че между него и ответника е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем /чл. 240 ЗЗД/, посочени по-горе, както и че така уговореното предоставяне на паричната сума, е било фактически осъществено. При оспорване на иска ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи възраженията си - че средствата са предадени на друго основание, че задължението е изпълнено, съответно че договорната връзка страда от определен порок и т.н. /в този смисъл Решение № 546/2010г. по гр. д. № 856/2009г. на ВКС, 3

IV г.о., Решение № 20/2011г. по гр. д. № 620/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 317/2015г. по гр. д. № 1238/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 160 от 02.11.2018г. по гр. д. № 5077/2017г. на ВКС, III г.о., Решение № 240 от 26.10.2016г. по гр. д. № 922/2016г. на ВКС, IV г.о., Решение № 108/25.02.2025г. по гр. д. № 5275/2023г. на ВКС, III г.о./. Следва да се има предвид, че задължението на ответника да установи своите възражения за недължимост на сумата, по същество не освобождава ищеца от задължението да докаже основанието на иска си.

Доколкото исковата претенция се основава на твърдения за сключен устен договор за заем между страните, преценката за съществуването и естеството на облигационните правоотношения следва да се осъществи съобразно събраните в производството красноречиви гласни доказателства. При противоречиви свидетелски показания съдът следва да извърши преценката си според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал, като вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към този момент, физиологични особености – зрение, слух, възраст, заболявания, паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането, волята му да каже истината, както и дали свидетелите са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, както и доколко са подкрепени или отречени от останалите доказателства по делото /в този смисъл Решение № 176 от 28.05.2011г. по гр. д. № 759/2010г. на ВКС, II г.о., Решение № 700 от 28.10.2010г. по гр. д. № 91/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 131 от 12.04.2013г. по гр. д. № 013г. на ВКС, IV г.о., Решение № 297 от 22.12.2014г. по гр. д. № 4004/2014г. на ВКС, I г.о., Решение № 79 от 12.07.2017г. по гр. д. № 3244/2016г. на ВКС, IV г.о./.

Съобразявайки гореизложените съждения, настоящият състав намира, че следва да даде вяра на свидетелските показания, предоставени от *** *** относно обстоятелството, че на 30.12.2023г. около обяд Я. Д. е посетил фитнес „Стил“. В тази част изложените данни са последователни, логични, вътрешно хармонични и кореспондиращи с разменената между страните кореспонденция по-рано същия ден. От съществено значение е, че субективните възприятия на свидетеля относно този правнорелевантен факт са непосредствени, доколкото от приобщения график за работа през 2023г. е видно, че същият на 30.12.2023г. е бил редовна смяна. Показанията на свидетелите *** и *** Д. не следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни в тази им част, тъй като тяхната доказателствена стойност е разколебана. Между изложените от двамата свидетели данни се наблюдава противоречие, на първо място, досежно периода, в който се твърди да са се намирали в апартамента в ж.к.

„Белите брези“. Според *** посещението е продължило от сутринта до късно вечерта на 30.12.2023г., а съгласно сведенията на Д. – от сутринта на 30.12.2023г. до 01.01.2024г. На следващо място, показанията не са хармонични и относно осъществените дейности през деня – според *** с ответника били на гости, а според Д. се подготвяли за новогодишната вечер. Тук следва да се отбележи, че тези дейности са съвсем различни по характер, 4 доколкото при посещение на гости житейски се предполага хората да разговарят, да се забавляват и т.н. /т.е. едно по-пасивно поведение/, докато приготовлението за новогодишната вечер – активна дейност по предварителна подготовка. Отделно, според *** били в двора на родителите на Я. Д., а от показанията на *** Д. е видно, че същият живее в тристаен апартамент, което поставя съмнението за съществуването на двор. При това положение и отчитайки евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, вътрешното убеждение на съда относно тяхното желание добросъвестно да възпроизведат възприятията си за правнорелевантните факти е силно разколебано.