Определение № 407 от 09.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. София, 09.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000503222 по описа за 2025 година

САС е сезиран с частна жалба от ответника по т.д. 1665/23 г. по описа на СГС.

Жалбата изхожда от правоприемник на починалия ответник – ЕТ Р. – Н. Р. – ЕТ С. Р., конституирана на основание чл. 227 ГПК с определение 3573/25 г.

На основание горното частната жалбоподателка твърди, че не е обвързана от процесуалните срокове.

С жалбата се оспорва правилността на определение 1547/14.04.25 г., с което съдът утвърждава, че е компетентен да се произнесе по спора. Същият е иницииран с искова молба, изхождаща от чуждестранно търговско дружество. Ответник е регистриран в България едноличен търговец. Твърдението на ищеца е, че усвоена от ответника сума представлява неоснователно обогатяване. С отговора си на исковата молба ответникът противопоставя наличието на правно основание – договор за заем с договорна клауза за решаване на споровете относно правоотношението от съда в Рино, Невада САЩ.

С частната жалба се утвърждава, че тъй като на твърдението на ищеца е противопоставено договорно основание за превода на сумата – договор за заем, а неговата валидност може да бъде преценена единствено от посочения чуждестранен съд, изводите на СГС за компетентност на българския съд са неправилни. Счита, че с исковата молба се цели заобикалане на договорената между страните подсъдност и затова съдът не следва да се съобрази с основанието, визирано като фактическо твърдение, правопораждащо вземането, предмет на иска. Молбата на жалбоподателката е да се отмени обжалваното определение, постановено от СГС и след като се установи, че българският съд не е компетентен да реши спора, производството да бъде прекратено.

1

Състав на САС, като установи, че частната жалба е допустима, счита същата за неоснователна поради следното:

Предметът на спора се определя от ищеца. В рамките на неговите твърдения съдът дължи произнасяне. На това основание първоинстанционният съд следва да установи дали ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца или не с визираната от исковата молба сума. Относно възражението на ответника, че сумата не е придобита без правно основание и такова съставлява представен като доказателство договор за заем, съдът е указал, че относно последния, както и относно правомощията на първоначалния ответник да взема решения, ангажиращи ищцовото търговско дружество приложение намира американският закон, чието съдържание следва да се докаже от страните.

Определението на СГС е правилно. Липсват основания, които да изключват предвидената от

КМЧП компетентност на българския съд според местоживеенето/седалището на ответника, ако той е български гражданин/ю.л. Ако и доколкото възражението на ответника бъде счетено за основателно, претенцията на ищеца би била отхвърлена, без да има произнасяне относно клаузите по договора за заем. Ищецът е този, който задава рамките на гражданския процес и именно според тях съдът дължи произнасяне. Ако ролите биха били разменени - ищец би бил ответникът и същият би се позовал на сключения договор за заем, би следвало да се анализира приложимостта на договорната клауза за изборна компетентност. В настоящия случай с оглед процесуалните позиции на страните и диспозитивното начало, възражението е неоснователно и поради това то не може да произведе исканите с частната жалба последици. Като правилно, постановеното определение следва да се потвърди.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 3573/25 г., постановено по т.д. 1665/23 г. по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3