Определение № 17554 от 19.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17554 гр. София, 19.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503077 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане от 10.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. 72478/2024 г. на СРС, 165 състав, с което е оставено без уважение искането на заявителя за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Частният жалбоподател – заявител в производството пред СРС поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и иска неговата отмяна.

Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Софийският градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Производството пред СРС е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г.Б.М., ЕГН **********, за сумата от 6500 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 4788707/29.04.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, която е платена в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД от поръчителя по договора „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за сумата от 1250,2 лв. – възнаградителна лихва за периода от 31.05.2023 г. до 25.02.2024 г. във връзка с Договор за потребителски кредит № 4788707/29.04.2023 г., както и за сумата от 1170,35 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.06.2023 г. до 04.12.2024 г. В заявлението е 1 посочено, че вземането произтича от задължение по договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, като впоследствие вземането е прехвърлено от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение 1 от дата 01.03.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 01.02.2024 г.

С разпореждане от 10.02.2025 г. СРС е отказал издаването на заповед за изпълнение, като е приел, че от заявлението и от двата броя уточнителни молби на заявителя не става ясно дали е спазен преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, за който съдът следи служебно.

Предвид нормата на чл. 413, ал. 2 ГПК и доколкото частната жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на заявлението по чл. 410 от ГПК са суми, предмет на сключен договор за заем между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД от 29.04.2023 г. и краен срок 25.02.2024 г., съобразно приложен погасителен план.

Видно от данните по делото, на същата дата е сключен договор за предоставяне на гаранция между длъжника в заповедното производство и „Файненшъл България“ ЕООД. Поръчителят, съгласно твърденията в заявлението е погасил дължимите от заемателя суми, но не е посочено на коя дата е станало това, въпреки че на два пъти съдът е давал указания на заявителя в тази насока.

Съобразно разрешенията, дадени с ТР 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различен падеж, шестмесечният срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотезата на предсрочна изискуемост. Предвид правилата на броене на срокове, в настоящата хипотеза преклузивния срок, посочен в разпоредбата, за който съдът следи служебно, не е ясно кога е изтекъл предвид липсата на данни за уведомяването на поръчителя, че следва да плати, както и предвид липсата на твърдения за датата на твърдяното плащане. Ето защо, правилно СРС е приел, че в случая не може да се направи преценка дали е спазен преклузивният срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, поради което и обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно, поради което и частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 65553/24.02.2025 г. на 2

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане от 10.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. 72478/2024 г. на СРС, 165 състав, с което е оставено без уважение искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р ********, офис- сграда „******** представлявано от З. Б. – изп. директор, срещу Г.Б.М. за задължения по Договор за паричен заем №4788707/29.04.2023г., сключен от разстояние между кредитора „Изи асет мениндмънт“ АД и длъжника, като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3