Решение № 6085 от 04.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6085 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110113294 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на К. Х. П. да заплати на Държавно предприятие „...................“ сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на търговската репутация на предприятието и в създаване на правна несигурност у клиентите и персонала му в резултат от заявено от ответника искане за спиране на регистърното производство по заявление за вписване на освобождаването му като генерален директор на предприятието и избора на нов такъв, както и от предявяването на иск за прогласяване нищожността на решенията, обективирани в Заповед № ПД-268/23.12.2021г. на министъра на транспорта и съобщенията, за освобождаването му от длъжност и прекратяването на сключените с него договори за управление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 14.03.2022г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 23.12.2021г. министърът на транспорта и съобщенията в качеството си на орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на Държавно предприятие „...................“ издал Заповед № ПД-268/23.12.2021г., с която освободил К. Х. П. като член на управителния съвет и като генерален директор на предприятието и назначил друго лице за генерален директор, за което било подадено заявление А9 за вписване в Търговския регистър. С определение от 30.12.2021г. на СГС, ТО, постановено по частно търговско дело № 2858/2021г., регистърното производство по това заявление било спряно по искане на К. П., доколкото същият бил предявил иск за установяване нищожността на решенията на министъра на транспорта и съобщенията, обективирани в заповедта му от 23.12.2021г. Тези действия на ответника ищецът счита за противоправни, доколкото били предприети с единствената цел да се осуети вписването на новия директор и дейността на предприятието, да бъдат увредени правата и законните му интереси и при ясното съзнание у К. П., че предявеният иск е недопустим, а доводите за предявяването му- несъстоятелни, поради което ищецът счита, че в случая се касае за злоупотреба с правото на иск, което било упражнено превратно- в противоречие с добрите нрави и не в защита на конкретни субективни материални права на ответника, а с цел 1 забавяне или препятстване вписването в Търговския регистър на новия изпълнителен директор. С това ответникът внесъл правна несигурност у съконтрахентите на предприятието, вкл. в хода на възлагане на значими за същото, а и за обществения интерес обществени поръчки, откриването на които било забавено. Такава несигурност била създадена и у обслужващите ищеца банки, доколкото съществувала неяснота относно представителната власт на новия генерален директор, което довело до допълнително напрежение между работниците и служителите. Наред с това, били подадени две жалби до КЗК срещу издадени на 04.01.2022г. от новия изпълнителен директор разяснения по две обществени поръчки, като в жалбите се поддържало, че са издадени от лице без представителна власт, а подаването на тези жалби създавало предпоставки за отмяна на разясненията и водело до забавяне на процедурите по двете обществени поръчки, тъй като същите били спрени до произнасянето на КЗК. Забавянето на вписването в ТР на новия генерален директор довело до забавяне и на някои от плащанията по сключени от ищеца договори, което създавало възможност за предявяване от кредиторите на ищеца на претенции за обезщетения за забава. По изложените съображения ищецът счита, че предприятието е претърпяло неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на търговската му репутация, в създаване на правна несигурност у клиентите и персонала му, за които претендира да бъде обезщетен от ответника чрез присъждане на процесната сума от 10 000.00 лева. Претендира законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения срещу него иск, поддържайки, че е депозирал искане за спиране на регистърното производство и е предявил иск за прогласяване нищожността на решението за освобождаването му от длъжност в защита на собствените си права и с цел да бъде възстановен на длъжността „генерален директор“ в предприятието с всички произтичащи от това негови права и задължения. С оглед на това оспорва предявяването на иска да е в противоречие с добрите нрaви и добросъвестността, респ. да се касае за злоупотреба с право. Тъврди, че със заповед от 05.01.2022г. на министъра на транспорта и съобщенията процесната оспорена от него заповед от 23.12.2021г. била отменена, с което отпаднал правният интерес на ищеца от вписването на обстоятелствата, заявени за вписване със заявлението, по което регистърното производство било спряно по негово искане. Счита за недоказани накърняването на търговската репутация на ищеца, както и наличието на причинна връзка между сочените в исковата молба вреди и евентуално негово противоправно поведение. Изяснява, че обществените поръчки, за които се твърди, че са били забавени поради забавеното вписване на новия изпълнителен директор, са обявени след вписването на 12.01.2022г. в Търговския регистър на новия представляващ въз основа на решението на министъра от 05.01.2022г., с което била отменена заповедта му от 23.12.2021г., като същото важало и за падежите на по- голямата част от задълженията, за които в исковата молба се твърди да са заплатени със закъснение, както и за падежите на задълженията за заплати, които се изплащали в края на съответния месец, т.е. след вписване на 12.01.2022г. на нов изпълнителен директор. Поддържа в тази връзка, че евентуалното забавяне на регистърното производство обективно не би могло да доведе до неточно изпълнение на задълженията на ищеца по посочените правоотношения с трети лица. Наред с това, ответникът твърди, че жалбите на „Стройгруп“ ЕООД до КЗК били отхвърлени като неоснователни, като подчертава освен това, че акцент в същите била материалната незаконосъобразност на обжалваните разяснения, а не липсата на процесуална легитимация на предприятието. В условията на евентуалност счита размера на претендираното обезщетение за прекомерен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът следва при условията 2 на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ осъществено от ответника противоправно поведение, изразяващо се в описаното в исковата молба поведение по подаване на искане за спиране на регистърното производство, както и в предявяване на иск за установяване нищожността на решенията на министъра на транспорта и съобщенията в негова Заповед № ПД-268/23.12.2021г.; 2/ предприемане на това поведение с единствената цел да се навреди на дейността на предприятието на ищеца, като се забави или осуети вписването на новия генерален директор в Търговския регистър; 3/ претърпени от ищеца в причинна връзка с това противоправно поведение вреди, изразяващи се в сочените от него неблагоприятни последици за дейността и отношенията му с други правни субекти, в т. ч. изпълнители по обществени поръчки, по които ищецът е възложител.

Между страните не е спорно, а и се установява въз основа на надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства, че ответникът е бил член на управителния съвет на Държавно предприятие „...................“ и негов представител- генерален директор, както и че със Заповед № ПД-268/23.12.2021г. е освободен от тези позиции, като на негово място като генерален директор е назначен Златин Ангелов Крумов, които промени са заявени за вписване в Търговския регистър по партидата на предприятието със заявление по образец А9 на 29.12.2021г. Не е спорно и, че с определение № 1573/30.12.2021г., постановено по ч. т. дело № 2858/2021г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав, прието като доказателство по делото, по искане на отетника К. Папупчийски е спряно вписването на заявлението А9 от 29.12.2021г., доколкото същият е предявил пред СГС иск за прогласяване на нищожността на решенията на министъра на транспорта и съобщенията, обективирани в Заповед № ПД268/23.12.2021г.- обстоятелство, което също не е спорно между страните, а напротивизрично се признава от ответника в отговора на исковата молба.

Ответникът не е оспорил и материалноправната легитимация на ищеца да иска обезщетяване на претъпрени от него неимуществени вреди, но въпреки това за пълнота и прецизност следва да се изясни, че на съда е известно съществуващото по този въпрос противоречие в практиката на касационната инстанция и образуваното в тази връзка тълкувателно дело, което понастоящем е все още висящо, за постановяване на съвместно тълкувателно постановление на ВКС и ВАС по въпроса „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?”.

Така, с решение № 47 от 10.09.2010 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 625/2008 г. е даден отрицателен отговор на въпроса дали юридическите лица могат да претендират да бъдат обезщетени за претърпени от тях неимуществени вреди, като е прието, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по правилото на чл. 52 ЗЗД на юридическо лицетърговец е лишено от основание в закона. Върховният касационен съд е приел, че претърпените от търговеца - юридическо лице вреди от установено правонарушение несъмнено се отразяват в патримониума му, но порази безспорно паричния му еквивалент тези щети не могат да имат неимуществен характер, което само по себе си изключва приложението на чл. 52 ЗЗД. Като допълнителен аргумент е изложено и че самият общопризнат смисъл вложен в понятието "неимуществени вреди" налага извода, че тези вреди нямат своя имуществена стойност и следователно - парично изражение, което е несъвместимо с правната същност и начин на възникване на юридическото лице- търговец.

В решение № 274/18 от 18.03.2019 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 5120/2017 г., решение № 206 от 26.03.2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 4762/29017 г., решение № 29 от 10.03.2020 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 1690/32019 г., решение № 35 от 12.08.2022 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 3901/2018 г., както и в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 400/26.11.2013 г. на ВКС, ІІ г. о. по ч. гр. д. № 6155/2013 г. е застъпено 3 становище, обратно на даденото в решение № 47 от 10.09.2010 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 625/2008 г.

В решение № 274/18 от 18.03.2019 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 5120/2017 г. и в решение № 29 от 10.03.2020 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 1690/2019 г., по допуснатия до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК материалноправен въпрос по приложението на чл. 49 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД относно това търпят ли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди религиозните организации като юридически лица, изразени чрез средствата за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения, уронващи авторитета им, е даден положителен отговор.

В постановеното от ВКС, ІІІ г. о. решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 5120/17 г. , по възникналия във връзка с допуснатите до касационен контрол материалноправни въпроси предварителен въпрос дали действащото вътрешно обективно право допуска юридическо лице да е кредитор по вземане за обезщетение на неимуществени вреди, след като и юридическите лица са носители на неимуществени права, съдът в мнозинството си е отговорил положително- юридическите лица могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им.