Решение № 42 от 15.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пазарджик, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева в присъствието на прокурора З. Б. И. като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220101539 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди от допуснато нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 КЗПЧОС, ведно със законна лихва за забава от 15.07.2022 г. до плащането.

В исковата молба против Окръжен съд – П. с адрес: ***; Апелативен съд – П. с адрес: ** и Апелативен съд – В.Т. с адрес: **, ищците М. Т. Е. с ЕГН ********** от гр. *; Л. И. Ф. с ЕГН ********** от гр. П., * и Фондация „А**“, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. П., *, представляван от управителя К. В. Б., твърдят, че заедно с други граждани са били ищци по гр. д. №2512/2011 г. на ОС-П. /продължило като гр.д. №24/2013г. на ОС – С./, образувано по колективен иск по чл.379, ал.3 ГПК и чл.8 КЗПЧОС, предявен против Община П. и РИОСВ – П. за осъждане на ответниците да изпълнят задълженията си за упражняване на ефективен контрол върху чистота на въздуха в гр. П.. Твърдят, че искът е бил предявен в защита на колективния интерес на всички физически лица, живеещи в същия град в периода 2007 г.– 1

2011 г. Поддържат, че исковата молба е подадена на 12.09.2011 г., а спорът е разрешен окончателно на 23.12.2021 г. след проведено триинстанционно производство, продължило общо 10 години 3 месеца и 11 дни. Намират този срок за неразумен. Считат, че отговорността за неоправданото забавяне на делото е на всички ответници, без оглед на техния конкретен принос за забавянето. Посочват конкретни актове, действия и бездействия на всеки ответник, които неоправдано са забавили процеса, както следва:

- Двукратно оставяне на исковата молба без движение от страна на ОС П., въпреки отстраняването на указанията от страна на ищците;

- Неправилно връщане на исковата молба, довело до производство пред АС - П. за обжалване на определението на ОС - П. и връщането на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, което е продължило около три месеца;

- Първо открито съдебно заседание по делото в ОС – П. е проведено на 31.05.2012 г. - повече от осем месеца след подаването на исковата молба;

- Период от близо една година, през който всички съдии от ОС - П. се отвеждат от разглеждане на делото, което е довело до изпращане на делото за разглеждане в ОС - С.;

- Провеждане на първо открито съдебно заседание пред ОС - С. близо една година след последното открито съдебно заседание пред ОС - П.;

- Многократно отлагане на делото от ОС – С., а именно: от 11.09.2013 г. за 06.11.2013 г. - поради това, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна; от 06.11.2013 г. за 22.01.2014 г. - поради това, че липсва заключение по автотехническата експертиза; от 22.01.2014 г. за 12.03.2014 г. – за събиране на доказателства, както и още четири пъти - за 14.05.2014 г., 03.09.2014 г., 02.04.2015 г. и 30.09.2015 г.;

- Постановяване на първоинстанционното решение № 84 от 24.02.2015 г. на ОС-С. повече от три години и шест месеца след подаване на исковата молба;

- Неправилно оставяне на исковата молба без разглеждане по отношение на ответника РИОСВ – П., довело до отмяна на първоинстанционното решение в тази част от АС – П. и връщане на делото за продължаване на производството, което е приключило с ново Решение № 556 2 от 18.11.2015 г. близо 6 месеца след подаването на въззивните жалби срещу първото решение;

- Препращане на делото в АС – В.Т. поради отводи на всички съдии от АС - П. след въззивната жалба на ищците срещу решението на ОС - С. от 18.11.2015 г.;

- Насрочване на открито съдебно заседание от АС – В.Т. седем месеца след подаване на въззивната жалба (на 12.07.2016 г.), което заседание е отложено в последствие за 28.09.2016 г. поради връщане на няколко призовки на присъединени заинтересовани лица - участници по делото;

- Постановяване на въззивното решение на АС – В.Т. пет месеца след последното заседание и повече от година и два месеца от подаване на въззивната жалба.

Ищците твърдят, че същественото забавяне на процеса се дължи главно на масовите отводи на съдии и на продължителните периоди, през които не са извършвани никакви съдопроизводствени действия.

Поддържат, че бавното правосъдие, продължило много по-дълго от очакването им за приключване на делото в обичайния 3-годишен срок, им е причинило морални вреди, изразяващи се в стрес, фрустрация, емоционален срив, непрекъснато безпокойство и тревожност. Твърдят, че са поискали обезщетение за вредите от Министерство на правосъдието чрез Инспектората към ВСС по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, но споразумение не е сключено поради предложения нисък размер на обезщетението от 650 лв. за всеки от тях. Затова претендират обезщетение в по-голям размер по специалния исков ред на ЗОДОВ. Исковете следва да се считат за предявени в евро предвид настъпилото в хода на производството автоматично превалутиране на суми от лева в евро на основание чл.11, ал.2 ЗВЕРБ. След трансформирането цената на всеки иск е 5112.92 евро. Сочат доказателства и претендират разноски.

Ответникът ОС – П. оспорва иска. Отрича да е допуснал неоправдано забавяне на производството, тъй като същото е особено исково производство по глава Тридесет и трета от ГПК за разглеждане на колективен иск, което изисква по-дълга период за подготовка на първото съдебно заседание в сравнение с общия исков процес. Твърди, че процесуалните действия са извършвани регулярно и съдът се е произнасял своевременно по исканията на 3 страните, а ако е имало забавяне, то не е било по причина на съда. Поддържа, че всяко отхвърлено искане на ищците е било съпроводено с предизвикване на медиен шум и опит за обществен натиск върху съда, както и с изразяването от страна на ищците на негативни оценки за работата на съда в медиите. Твърди ответникът, че това поведение на ищците е рефлектирало върху вътрешното убеждение на съдиите от състава на съда, които последователно са се отвели от разглеждането на делото в периода 20.11.2012 г. – 29.03.2013 г. Поддържа, че съдиите са се отвеждали своевременно, а общата продължителност на отводите не е голяма предвид броя на съдиите и подадената междувременно жалба за бавност, наложила изпращането на делото в горната инстанция за нейното разглеждане. Твърди, че тези отводи изцяло се дължат на поведението на ищците и демонстрираното от тях недоверие в безпристрастността на съда, за което не са имали основание. Оспорва твърдението на ищците, че от подаването на исковата молба до първото съдебно заседание са изминали осем месеца. Твърди, че на 08.03.2012 г. е проведено открито съдебно заседание, на което са изслушани страните за определяне на кръга от увредените лица. След това съдът е пристъпил към разгласяване на исковата молба по реда на чл.382, ал.2 ГПК чрез седем поредни съобщения, публикуване в един местен ежедневник, който е избран от ищците. Определен е подходящ срок за присъединяване на други увредени лица към колективния иск. След това съдът е подготвил първото съдебно заседание, което е насрочил и провел на 31.05.2012 г. Поддържа, че тази процесуална дейност на съда е била донякъде затруднени от множеството предявени от ищците отводи, които са били мотивирани единствено от тяхното несъгласие с постановените съдебни актове.

Ответникът твърди още, че останалите съдилища – ответници по иска също не са допуснали неоправдано забавяне на делото и посочва хронологично извършените от тях процесуални действия, както и сроковете между тях и постановените съдебни актове, които счита за съответстващи на фактическата и правната сложност на делото и на неговя обем от 17 тома.

Счита, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът ОС – С. оспорва иска и твърди, че е разгледал делото в разумен срок с оглед неговата правна и фактическа сложност. Твърди, че пред производството пред ОС - С. е започнало на 11.04.2013 г. и в хода на същото са 4 провеждани регулярно съдебни заседания на датите: 11.09.2013 г., 06.11.2013г., 22.01.2014 г.,12.03.2014 г., 14.05.2014 г. и 03.09.2014 г. На 24.02.2015 г. е постановено решение по отношение на единия ответник, а спрямо другия ответник искът е оставен без разглеждане. След оспорване на решението в тази част пред АС - П. делото е върнато на ОС - С. за произнасяне и по втория иск, което е станало на 18.11.2015 г. Ответникът поддържа, че общата продължителност на производството пред ОС – С. в рамките на 2 години, 7 месеца и 4 дни не нарушава изискването на чл.6, §1 КЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок. Твърди, че съдебните заседания са насрочвани своевременно, а допуснатото забавяне при постановяване на решението се дължи на правната и фактическа сложност на делото, големия обем на събраните доказателства и участието на множество страни. Счита, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При условията на евентуалност твърди, че липсват доказателства за настъпването на вредите, особено по отношение на ищеца Фондация „А**“, който е юридическо лице. Поддържа, че размера на претендираното обезщетение е завишен и не съответства на критерия за справедливост.

Ответникът АС – П. счита исковете за допустими, но неоснователни.

Твърди, че производството е постъпвало общо три пъти в АС – П., като и трите пъти съдът се е произнесъл своевременно, както следва: по частна жалба от 19.12.2011 г. се е произнесъл на 16.01.2012 г.; по частна жалба от 22.06.2015 г. се е произнесъл на 17.07.2015 г., а по въззивната жалба от 14.03.2016 г. е изпратил делото на ВКС за определяне на друг компетентен съд на 10.05.2016 г., след като за по-малко от два месеца всички 29 съдии от състава на АС – П. са си направили отвод. Счита, че не е допринесъл за забавянето на делото, тъй като не е допуснал никакво забавяне и не следва да носи отговорност. Освен това оспорва наличието на причинно - следствена връзка между неговата съдопроизводствена дейност по делото и настъпването на заявените от ищците неимуществени вреди, особено по отношение на фондацията. При условията на евентуалност оспорва размера на обезщетението като прекомерно завишен и несправедлив с оглед принципа, заложен в чл.52 ЗЗД.

Счита, че предложеното от ИВСС обезщетение в размер на 650 лв. е съответно на вредите. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, а евентуално да се присъди по-малко обезщетение.

5

Ответникът АС – В.Т. твърди, че не е допуснал неоправдано забавяне на образуваното пред него въззивно производство. Твърди, че производството по в.гр.д. №239/2016 г. по описа на АС – В.Т. е образувано на 25.05.2016 г.

Било е насрочено съдебно заседание на 12.07.2016 г., което е отложено за 28.09.2016 г. поради нередовното призоваване на част от страните, които не са открити на известните по делото адреси. За заседанието са били призовани общо 134 лица. След отстраняването на процесуалните пречки по призоваването е проведено едно съдебно заседание на 28.09.2016 г. и делото е обявено за решаване. Решението е постановено на 22.02.2017 г. Ответникът твърди, че общата продължителност на производството пред АС – В.Т. от 8 месеца и 28 дни не е прекомерна и не води до нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок. Твърди, че единственият процесуален срок, който не е спазен – този по за постановяване на решението по чл.237 вр. чл.235, ал.5 ГПК, е инструктивен, а забавянето се дължи на голямата правна и фактическа сложност на делото, анализът на доказателствата и прецизното мотивиране на съдебния акт, чийто обем е над 100 страници. Поддържа, че бързината на процеса не е самоцел, а съдът трябва да намери баланс между своевременното решаване на делото и необходимото за разкриването на обективната истина, както и гарантирането правата на участниците в производството.