Решение № 127 от 30.07.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Свищов, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20234150100811 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл.286, ал.1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че през 2022 г. между него и ответното дружество възникнали търговски взаимоотношения, като ищецът е произвеждал по заявка на ответника и полагал бетонови разтвори. Произведените и фактурирани бетони през 2022 г. били на обща стойност 470 499,42 лева, заплатени своевременно и напълно. Заявява, че възложената работа дружеството ищец изпълнявало с мобилен самотоварен миксер за производство на различни видове бетонови смеси. Последните се произвеждали на мястото на полагане на бетона - в с. Българско Сливово, местност „Чилип“, на обект –свинекомплекс на „*****“ ООД. Твърди, че с бетона са изграждани 4 бр. обори за отглеждане на 750 бр. свине майки.

Твърди, че ответното дружество „*******“ ЕООД се явява главен представител (подизпълнител) на възложителя - „*****“ ООД.

Ищецът твърди, че през 2023 г. били издадени общо 8 бр. фактури за доставка и полагане на бетон, като 5 бр. от тях били заплатени своевременно по банков път. Останали неплатени 3 бр. фактури както следва: фактура № 0000000526 от 16.06.2023 г. на стойност 11 127,60 лева с вкл. ДДС; фактура № 1

0000000529 от 03.07.2023 г. на стойност 7 434,90 лева с вкл. ДДС и фактура № 0000000532 от 02.08.2023 г. на стойност 1 742,40 лева с вкл. ДДС. Общо неплатеното задължение към дружеството ищец възлизало на 20 304,90 лева с вкл. ДДС.

Заявява, че всички фактури били предадени, приети и осчетоводени от ответника. Проведени били няколко разговора за напомняне на задълженията, но въпреки това липсвало плащане.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 20 304,90 лева, представляваща дължима сума по фактури: фактура № 0000000526 от 16.06.2023 г., фактура № 0000000529 от 03.07.2023 г. и фактура № 0000000532 от 02.08.2023 г. за произведен и положен бетон, ведно със законната лихва от образуване на делото -29.11.2023г. до окончателното плащане на дължимите суми. Претендира се и законна лихва за забава на основание чл.86 от ЗЗД вр. с чл. 303а, ал. 1 от ТЗ, считано от датата на издаване на всяка от фактурите, начиная от 17.06.2023г. до подаване на исковата молба в размер на 1101,78 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Ч..

Процесуалният представител поддържа исковата молба. Счита исковите претенции за основателни и доказани, като моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати претендираните суми. В тази връзка прави подробен анализ на събраните по делото доказателства. Претендира разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание ответната се представлява от адв.Ш..

Счита предявените искове за недоказани.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делата са представени заверени по реда чл. 183 от ГПК копия от фактури №№ 0000000526/16.06.2023 г., 0000000529/03.07.2023 г., 0000000532/02.08.2023 г., за които ответното дружество призна, че са осчетоводени в неговото счетоводство.

Първата фактура № 0000000526 от 16.06.2023 г. на стойност 11 127, 60 2 лева е издадена за доставка на 56,20 куб.м. бетон С20/25 -сулфатоусточив. Към нея е представен Акт № 1 от 16.06.2023г. за установяване на извършени СМР работи. В посочения акт са описани извършените строителни-монтажни работи за периода от 09.05.2023г. до 16.06.2023г. Посочени са срещу всеки конкретен ден и количеството бетон.

Фактура 0000000529/03.07.2023 г. на стойност 7434,90 лева е издадена за доставка на 37,55 куб.м. бетон С20/25 -сулфатоусточив. Към фактурата е приложена работна карта №00007, която отразява извършена работа за периода от 20.06.2023г. до 30.06.2023г., както и количеството бетон за всеки конкретен ден, както и вида извършена работа.

Фактура 0000000532/02.08.2023 г. на стойност 1742,40 лева е издадена за доставка на 8,80 куб.м. бетон С20/25 -сулфатоусточив. Към фактурата е приложена работна карта №00008, която отразява извършена работа за периода от 03.07.2023г. до 31.07.2023г., както и количеството бетон за всеки конкретен ден, както и вида извършена работа.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:

В случая, предмет на делото е вземане за цената на изработка и полагане на бетонов разтвор, в общ размер на 20 304,90 лева. Следва да се отбележи, макар в исковата молба претенциите да не се посочени по конкретен вид и количество на доставения бетон, в нея изрично се препраща към фактурите, които са приложени към молбата. По този начин претенцията на кредитора е индивидуализирана, както с посочване на фактурите, в които са описани доставените стоки и услуги, тяхното количество, така и с размера на вземането по всяка една от тях.

Между страните не се оспорва наличието на трайни търговски отношения. Не се оспорва и фактът, че ответникът е бил изпълнител на проект, възложен му от трето по делото лице - „*****“ ООД, а ищецът доставчик на бетон (бетонов разтвор), който е изработвал на място и полагал на обект на третото по делото лице. Не се спори също така, преди процесните фактури ищецът също е изработвал бетонов разтвор и го полагал на друг обект, но заплащани от ответника на ищеца. Спорът е свързан с конкретните 3бр. доставки, за което съдът намира следното:

Съгласно чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се 3 задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да плати възнаграждение. Договорът е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД урежда задължението на възложителя да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия - реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД ).

В случая от приетите отчети за извършена от ищеца работа за периода от 09.05.2023г. до 31.07.2023г. се установява, че същият е изпълнявал задълженията си да изработва бетонов разтвор и да го полага за изграждане на свинарници. Ищецът е издал процесните фактури, които са подписани от представител на ответника – Т. Н., поради което съдът намира, че ответника дължи процесните суми.

Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждение се дължи за изпълнена и приета работа. В случая приемането се доказва от представените по делото фактури, които са подписани от представител на ответника. Обективен критерий за това, че ответното дружество е приемало работата от ищеца, е факта, че сумите по фактурите са осчетоводени в неговото счетоводство, доколкото в съдебно заседание представителят на ответното дружество призна това. Представените по делото фактури съдържат всички реквизити на първичен счетоводен документ, посочени в чл. 6, ал. 1 от ЗСч.

Според трайната и непротиворечива практика на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид стока или услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, както и подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени 4 доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото.

В конкретния случай към всяка една от фактурите са приложени документи, установяващи количеството и вида материали и работа.

Отразеното в количество положен бетон съответства на отразеното количество в процесните фактури. Вярно е, че същите не са подписани от представител на ответника, като във връзка с това в съдебно заседание ответникът възрази, че не са подписани от ответника.

Ответникът не е оспорил в срока за отговор представените фактури, както и изложените в исковата молба фактически твърдения. Едва в първото по делото съдебно заседание, е възразил, че работата не е приета. Съдът не може да сподели това становище, доколкото представителят на ответното дружество е подписал издадените фактури, в които ясно и точно е описан вида работа и количеството положен бетонов разтвор. Релевирането на това материалноправно възражение се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба, и не може да бъде надлежно заявено след това, извън случаите на чл. 133 ГПК и чл. 147 ГПК. Т.е. съдът не следва да обсъжда това възражение, а да приеме, че изискуемостта на насрещната престация е възникнала с приемане на извършената работа от представител на ответника, положил подпис в полето "получател" от името на дружеството – получаващо доставения бетон. В посочения смисъл е и формираната задължителна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, освен в изрично посочените в процесуалния закон изключения. Затова и по силата на концентрационното начало страната не може да поправи пропуските, които поради собствената си процесуална небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. За пълнота и прецизност на изложеното, следва да се посочи, че ответникът, не се е противопоставил на извършените правни действия, непосредствено след тяхното узнаване. Това е сторено едва в първото по делото съдебно заседание, поради което последният следва да се счита обвързан от така осъществените действия по силата на презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Узнаването на осъществените действия се свързва с момента на осчетоводяване на процесните фактури.

5

Обстоятелството, че възникналите от процесните договори парични задължения са изпълнени, подлежи на доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът не е представил доказателства установяващи това правнорелевантно обстоятелство, нито е изложил твърдения в посочения смисъл. При това положение съдът намира, че искът за главница е установен в своето основание и размер.

По отношение на претенцията за обезщетение за забава, съдът намира следното:

Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 1101,78 лв., представляваща сбор от обезщетението за забава, изчислено върху главницата по всяка една фактура. В допълнителната искова молба ищецът уточни, че по Фактура № 0000000526 от 16.06.2023 г. на стойност 11 127,60 лева, претенцията за мораторна лихва е от 17.06.2023 г. (деня следващ издаването на фактурата) до 24.11.2023 г. (датата на подаване на исковата молба), която е в размер на 645,56 лева; по фактура № 0000000529 от 03.07.2023 г. на стойност 7 434,90 лева, претенцията за мораторна лихва е от 04.07.2023 г. (деня следващ издаването нa фактурата) до 24.11.2023 г. (датата на подаване на исковата молба), която е в размер на 390,18 лева и по фактура № 0000000532 от 02.08.2023 г. на стойност 1 742,40 лева, претенцията за мораторна лихва е от 13.08.2023 година до 24.11.2023 година (датата на подаване на исковата молба), която е в размер на 66,04 лева. Началната дата на претенцията е определена от деня следващ издаването на всяка една от процесните фактури.