Решение № 7095 от 24.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7095 гр. С., 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110100800 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от Н. СТ. С. срещу ЗД „Б. И.“ АД обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 2 900 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 10.01.2022 г. до окончателното плащане, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 850 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 21.10.2017 г. до 10.01.2022 г.

Ищецът твърди, че е пострадал от ПТП, настъпило около полунощ на 12.07.2017 г. в гр. С., на кръстовището на ул. „Г. С.“ и ул. „П. Н.“ по вина на водача на лек автомобил „П. К.“, с рег. № СА **** НВ, който при завой наляво от ул. „Г. С.“ към ул.

„П. Н.“ не пропуска движещия се с предимство мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф Хорнет“, с рег. № СА **** В, управляван от ищеца. Навежда твърдение, че в причинна връзка с процесното ПТП е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания, описани в исковата молба. Сочи още, че вследствие на ПТП е претърпял и имуществени вреди, изразязяващи се в причинената от инцидента тотална щета на управлявания от него мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф Хорнет“, с рег. № СА **** В, които той остойностява на 3500 лв. Сочи, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „П. К.“ била застрахована при ответното дружество. Твърди, че е предявил извънсъдебно пред 1 ответника претенция за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, като ответникът е заплатил сумата от 582,61 лв. Счита, че така изплатеното обезщетение не покрива действителните вреди – имуществени и неимуществени. Поради това претендира от ответника заплащането на горепосочените суми, както и разноски за производството.

Ответникът оспорва наличието на противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „П. К.“, с рег. № СА **** НВ, механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП. Оспорва като завишен и размера на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Счита, че с изплащане на сумата от 592,90 лв. изцяло е погасил задължението си към ищеца по отношение на претендираните имуществени вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между ответното дружество и водача на лек автомобил „П. К.“, с рег. № СА **** НВ, валидна към датата на застрахователното събитие, изплащане от ответника в полза на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 592,90 лв. на 19.10.2017 г.

По делото е приложен констативен протокол за ПТП № 1657099/13.07.2017 г., изготвен от органите на МВР след посещение на мястото на произшествието, в който са посочени участниците в същото и констатираните видими щети върху превозните средства. Като причина за ПТП е посочено, че движещият се по бул. „Генерал Скобелев“ с посока от бул. „Македония“ към бул. „П. Н.“ лек автомобил „П. К.“ с рег.

№ СА **** НВ, при предприемане на маневра завой на ляво не пропуска движещия се в обратна посока мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф Хорнет“ с рег. № СА **** В и реализира ПТП с него.

Представено е заявление от ищеца с вх. № ОК-420370/8.7.2021 г. при ответното дружество, с което ищецът е претендирал извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди и остатък от обезщетението за имуществени вреди.

Приложена е медицинска документация, въз основа на която е изготвено заключението по съдебно-медицинската експертиза.

За установяване механизма на ПТП е изслушано заключение по САТЕ и са събрани писмени доказателства. От заключението, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, 2 и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност, се установява, че на база представените доказателства може да се направи извод, че от техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „П. К.“ с рег. № СА **** НВ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал преминаването на мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф Хорнет“ с рег. № СА **** В през кръстовището и след това е извършил своята маневра за завой на ляво.

Действителната стойност на процесния мотоциклет, определена на база средни пазарни цени, към дата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на сумата от 4587 лв. Стойността, необходима за възстановяването на същия, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 9065,71 лв., поради което е налице тотална щета. Стойността на запазените части възлиза на сумата от 1147 лв., поради което стойността на застрахователното обезщетение след приспадане на тази на запазените части е в размер на 3440 лв. според заключението на вещото лице.

За установяване на причинно-следствената връзка между твърдените телесни увреждания и процесното ПТП, както и вида и степента на увреждане, е изслушано заключение на СМЕ. Вещото лице на база на приложена по делото медицинска документация е установило, че непосредствено след ПТП на 12.07.2017 г. при прегледи и изследвания на Н. СТ. С. са установени данни за мекотъканни травми – контузии на гърди и шия, разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица и данни за травма – контузия на ляво коляно и дясна хълбочна област. Същите в съвкупност отговарят на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Поради продължаващи оплаквания на 17.07.2017 г. ищецът е провел повисокоинформативно от използваните при първичните прегледи образно изследване – ЯМР на ляво коляно, от който са установени посттравматична хемартроза и хидропс (ставен излив на кръв и течност) в лява колянна става, посттравматичен бурсит и синовиит (възпаление на меки тъкани изграждащи ставата), микрофисури и факелн медулаен едем на медиален тибиален кондил, ръзкъсване на латералния колатерален лигамент, дисторзио (навяхване) на предната кръстна връзка, контузия на меките тъкани откъм латералната повърхнност на лява колянна става, мускулна контузия в латералната глава на гастрокнемиус на фона на ретропателарна хондромалация 3-та степен. Тези травми отговарят на медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник. Според вещото лице болките, изпитвани при установените травми, са били в състояние да наложат прием на обезболяващи медикаменти и спазване на режим. Мекотъканните увреждания – контузии на гърди, шия, десен хълбок и подбедрица, са отшумели до около 1-2 седмици след инцидента.

Травмата на лявата коленна става налага имобилизация с гипсова или мека шина и отбременяване на левия долен крайник и придвижване с помощни средства от 3 до 6 седмици, поради което експертът е заключил, че ищецът е имал затруднения в основната функция на крака – опорна и ходилна, и ограничение на крака в коленната 3 става. като при благоприятно протичане на оздравителен процес функционалното възстановяване настъпва след около 2-3 месеца. До момента, в който пострадалият се е адаптирал за придвижване с помощни средства, той се е нуждаел от подпомагане при изпълнение на ежедневните си нужди. Към момента на прегледа, извършен от вещото лице, оздравителният процес е приключил и ищецът е без функционален дефицит на левия долен крайник. Вещото лице е заключило, че оздравителният процес при ищеца е протекъл нормално и в рамките на посочените средностатистични срокове, доколкото по делото няма данни за последващи усложнения.

Според вещото лице констатираните травми са причинени от действие на твърди тъпи предмети и причиняването им може да се обясни с механизма на ПТП – като моторист блъснал се в лек автомобил с последващо отхвърляне и падане на терен, поради което се обосновава извод за наличие на причинно-следствена връзка между същите и процесното произшествие. Предпазни средства биха могли да доведат до намаляване интензитета на травмите на меки тъкани на гръден кош. От друга страна, според експерта, травмата върху шията би могла да е предизвикана по индиректен път при удар върху предпазен шлем. Травмата в дясна хълбочна област и предна част на дясна подбедрица могат да се приемат за контактни увреждания, които биха могли да се причинят при удар в автомобила след изхвърляне от мотора или след падане на терен и предпазно облекло би намалило техния интензитет. Травмата на ляво коляно е получена индиректно от увреждане при предизвикващо надпределно странично извиване в коленната става или ротация и може да се причини при изхвърчане на пострадалия от мотора след сблъсък с лек автомобил. Извиването на крака в колянната стана няма как да се предотврати от поставени предпазни наколенки. Налице са данни по делото от направени рентгенови снимки, че при пострадалия са установени като странични находки хипоплазия (недоразвитост) на лявата коленна капачка и медиален тибиален кондил, както и дисплазия на двете кокси (нарушение в правилното оформяне на връзките на тазобедрени стави, вариращо от обикновена нестабилност с халтавост на ставната капсула до пълно изместване на бедрената глава от една дефектна ацетабуларна ямка), като същите могат да доведат до по-затегнат и попродължителен възстановителен процес.

Описаният в протокола за ПТП и в заключението но САТЕ механизъм на настъпване на процесното ПТП се подкрепя от изслушаните по делото гласни доказателствени средства при разпита на св. М.Ш., водач на автомобила „П. К.“ при настъпване на събитието. Според показанията на последния, при извършване на маневра ляв завой на кръстовището, е настъпил сблъсък с мотоциклет. Свидетелят твърди, че се е огледал преди да предприеме маневрата, но не е видял моториста.

Изказва предположение, че последният се е движел много бързо. В тази част съдът не кредитира показанията на св. Ш., доколкото не възпроизвеждат конкретни факти, които свидетелят е възприел с категоричност, а представляват догадка. Ето защо съдът 4 приема, че по делото не е установено мотоциклетът да се е движел със скорост над максимално разрешената.

От показанията на св. В., актосъставител, се установява, че на процесното кръстовище е разрешен левият завой, който св. Ш. е предприел. Свидетелят сочи още, че съставеният протокол за произшествието не е такъв с пострадали лица, доколкото не е имало такива, които да изявят желание да бъде съставен протокол с пострадали лица, доколкото за изготвянето на последния е необходимо и тяхното участие.

За установяване на характера, интензитета и продължителността на нанесените неимуществени вреди на ищеца освен изслушаното заключение по съдебномедицинска експертиза, са събрани и гласни доказателствени средства. От разпита на св. И. К., близък приятел и колега на ищеца, в дома на когото последният е живеел в периода преди и след инцидента, се установява, че след претърпяното ПТП ищецът бил с отоци и синини, охлузвания, наранявания и силни натъртвания, като не можел да стъпва на крака си. Поради това му била поставена шина на крака и ползвал патерици.

В първите три седмици след инцидента ищецът не можел да се придвижва сам, като в този най-близък до процесното събитие период са полагани най-интензивни грижи за ищеца – помощ в готвене, чистене, пране, ходене до тоалетна, тъй като лявата му страна била обездвижена и ставането от леглото било трудно. Свидетелят сочи още, че ищецът взимал болкоуспокояващи два месеца и общо около три месеца не можел да се грижи сам за себе си, поради което свидетелят лично, както и неговата майка се грижели за Н., като след първите три седмици помощта в бита и ежедневието се изразявала предимно в пазаруване и готвене, но можел да се къпе сам. Свидетелят сочи, че след три месеца ищецът вече можел и да излиза, включително да си пазарува сам, но пълното възстановяване настъпило след шест месеца.

Разпечатката съдържа 26 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01b6b2c5-55ce-42d4-9af9-7d447c202597