Определение № 2441 от 18.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2441 гр. Пловдив, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501687 по описа за 2026 година Производство по чл. 278 от ГПК.

Образувано e по частна жалба на ищеца И. Й. У., подадена чрез адвокат К., срещу Определение № 7007/04.06.2026 г. постановено по гр.д.№ 14422/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което е прекратено производството по гр. д. № 14422/2025 г. на ПРС по отношение на предявения иск за отмяна на НА за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том ІІІ, рег. № 2458, дело 567/22.07.2021 г. на нотариус С. Й.

В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Предявеният иск за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба се обосновава с посочването, че никой не може да стане собственик на онези идеални части, които не са били собственост на продавача му. Намира се, че с посоченото уточнение са били изпълнени указанията на съда, поради което неправилно е прекратено частично производството. Искането към въззивния съд е да отмени атакуваното определение.

Ответникът по частната жалба - Н. В. Т., чрез адвокат К., взема становище за неоснователност на частната жалба. Излага доводи за правилността на обжалваното определение поради недопустимостта на искането за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба. Намира, че 1 дадените на ищеца указания от съда са били ясни, които не са били изпълнени от него. Посочва, че продължаването на делото по исковете за собственост и евентуалното искане за отмяна на констативния нотариален акт осигуряват пълна защита на ищеца. Моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди обжалваното определение. Претендират се разноски по представен договор за правна защита и съдействие.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И.

Й. У., ЕГН: ********** против Н. В. Т., ЕГН: **********, с която е предявил следните искове: положителен установителен иск за собственост за признаване по отношение на ответницата, че ищецът по наследство и давностно владение е собственик на ½ ид.ч. от ПИ № 2918 в гр.Хисаря, ведно със постройките в имота, както и с всички подобрения и приращения; иск за отмяна на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 170, том III, рег. № 2458, дело № 567 от 22.07.2021г. от Нотариус Й., с рег. № 131 от НК; иск за отмяна на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том III, рег. № 2458, дело № 567 от 22.07.2021 г. от Нотариус Й., с рег. № 131 от НК с твърдението, че никой не може да стане собственик на онези идеални части, които не са били собственост на продавача му. В случай, че не бъде уважен положителния установителен иск за собственост по наследство и давност на 1/2 идеална част от имота, ищецът предявил иск да бъде признат за собственик на 1/3 идеална час от имота, придобита по наследство, като бъдат отменени останалите два нотариални акта, с които е признато право на собственост по давностно владение и имотът впоследствие е прехвърлен чрез покупко-продажба.

С разпореждане от 07.05.2026 г. районният съд е оставил без движение исковата молба с указания до ищеца да уточни дали оспорва договора за покупко-продажба от 22.07.2021 г., на какво основание и предявения иска за това, с формулиране на надлежен петитум сочещ вида на търсената защита 2 при съобразяване на правния интерес на ищеца и допустимите от закона способи за защита.

С молба от 18.05.2026 г. ищецът е посочил, че претендира прогласяване на недействителността на нотариалния акт за покупко-продажба в частта, с която се накърнява правото на собственост на ищеца.

С разпореждане от 19.05.2026 г. районният съд е дал последна възможност на ищеца да отстрани нередовността на иска за отмяна на нотариалния акт за покупко – продажба със заявяване на конкретно основание, водещо до нищожност или унищожаемост с формулирането на надлежен петитум.

Във връзка с последните указания е депозирана молба от 29.05.2026 г. от ищеца, според която твърденият порок на нотариалния акт за покупко – продажба се изразява в това, че никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава. Предвид това ищецът е заявил, че нотариалният акт за покупко-продажба е недействителен до размера на констативиния нотариален акт, отмяната на който претендира по делото.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по отношение на предявения иск за отмяна на нотариалния акт за покупкопродажба след като е приел, че ищецът не е изпълни указанията да уточни дали претендира произнасяне по действителността на сделката и оспорва ли валидността й със заявяване на конкретно основание, както и да обоснове правния си интерес от предявяване на иска.

Определението е правилно.

Посоченото от ищеца основание за предявяване на иска за отмяна нотариалния акт за покупко-продажба е, че никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава. Предвид последното и предявения иск за собственост и отмяна на констативния нотариален акт, ищецът претендира и отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба.

Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Отмяната на конститутивните нотариални актове 3 е недопустима. Това е така, защото прехвърлителният ефект на нотариалния акт отпада по силата на съдебното решение, с което е установено, че продавачът по него не е бил собственик на прехвърления имот. (Решение № 206/16.03.2007 г. по гр.д.№ 2971/2005 г. на ВКС, І г.о.).

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че правилни са били указанията на районния съд. Въпреки повторно дадената възможност ищецът не е изпълнил указанията на районния съд, доколкото с посочената правна обосновка не е възвел порок за недействителност на нотариалния акт за покупко-продажба, нито е формулирал надлежен петитум.

По изложеното, съдът намира, че частната жалба ще следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото, на ответника по частната жалба следва да се присъдят сторените разноски по делото от 200 евро, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7007/04.06.2026 г. постановено по гр.д.№ 14422/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с.

ОСЪЖДА И. Й. У., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Т., ЕГН:

**********, сумата в размер на 200 евро – разноски за настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4