Решение № 1134 от 13.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000500248 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 21.10.24г. /с участието на секретаря Давидова/ въззивно гражданско дело № 248/24г. и констатира следното:

С решение на ОС - Монтана от 31.10.23г. по г.д. № 395/22г. е уважен /частично – до размера на сумите, конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ иск по чл. 422 от ГПК на „Банка ДСК“ АД против К. Б..

Решението на ОС - Монтана се обжалва /частично/ от „Банка ДСК“ АД /в отхвърлителната част, която касае само неприсъдената от първоинстанционния съд главница/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред ОС - Монтана и САС/.

Ищецът поддържа, че е предоставил /в качеството си на банка и на основание на договор от 08.10.08г., допълнен с няколко следващи анекси/ на ответницата паричен заем /кредит/ в размер на 17 600 евро; че ответницата не е изпълнила надлежно задълженията си по учреденото правоотношение /да погасява в рамките на уговорените срокове дълга си/; че е обявил /извън-съдебно/ кредита за предсрочно изискуем. С оглед това: „Банка ДСК“ АД претендира – вземанията й по сделката /с настъпила и с предсрочна изискуемост - за главница, за лихви, за такси, за застраховка/ да бъдат установени по реда на чл. 422 от ГПК.

Жалбата е неоснователна /решението на първоинстанционния съдия е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на 1 доказателствения материал/:

Горните обстоятелства /наличието на учредено кредитно правоотношение; наличието на реално усвояване на предоставената от банката парична сума; частичната неизправност на ответницата; надлежно обявената предсрочна изискуемост на дълга/ следва да се приемат за безспорни към момента /на този етап от процеса/ предвид съдържанието на разменените пред въззивния съд книжа. Не се явяват спорни /предвид съдържанието на въззивната жалба/ и сторените от първоинстанционния съдия изчисления /които обосновават размера на присъдената главница – единствено спорна пред настоящата инстанция/. Банката не оспорва /съображения в такава насока не са изложени във въззивна жалба/ и изводите на окръжния съдия, касаещи потребителската защита на ответницата /и в тази връзка наличието на неравноправни, съответно недействителни клаузи от договора/.

С оглед горното: настоящият съдебен състав не излага съображения в тези насоки /и препраща към доводите на първоинстанционния съдия – при условията на чл. 272 от ГПК/.

Спорен на практика /към момента; на този етап от съдебното производство/ е само въпросът – приложима ли е в случая хипотезата на чл. 237 от ГПК /постановено ли е първоинстанционното решение в противоречие с постановките по тази законова норма/. В тази връзка:

Събраният в процеса доказателствен материал /основно в тази насока – констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза/ установява категорично /еднозначно/, че процесният дълг е бил недопустимо капитализиран /в противоречие с повелителни законови норми/. Това обстоятелство /съобразно изложеното по-горе/ не се явява спорно към момента /на този етап от процеса/. В такъв случай следва да се приеме, че са налице хипотезите на чл. 237, ал. 3, т. 1, предл. 1-во и предл. 2-ро от ГПК /които препятстват възможността да бъде постановен съдебен акт при „признание на иска“/: ангажирането на имуществената отговорност на ответницата въз основа на недействителни /нищожни/ клаузи – договорени в противоречие с повелителни правни норми /които именно клаузи са позволили недопустимо завишаване на дълга/ би означавало да се постанови съдебен акт в противоречие със закона /и най-вече в противоречие с т. нар. „добри нрави“/.

Предвид това: в случая /и в хипотези като процесната/ сторено от страната /евентуално поради грешка или заблуда/ признание на иск – не може да бъде зачетено като валидно /не може да ангажира директно имуществената отговорност на длъжника по облекчения ред на чл. 237 от ГПК/.

Изложеното обосновава – потвърждаване на обжалваното решение.

С оглед изхода на спора пред САС: в полза на ответницата следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски за въззивното производство. Възражението на ищеца обаче /по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ се явява основателно: депозиране на отговор на въззивна жалба и на писмена защита, които възпроизвеждат /преповтарят/ изцяло предходно застъпвани /с писмени молби/ по делото становища от страната - не може да обоснове присъждане на адвокатски хонорар в размер на 3 000 лева. С 2 оглед това: заявената сума следва да бъде редуцирана до размера на 500 лева. В тази насока съдът съобразява и актуалната /най-новата/ практика на СЕС /която позволява адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната част/ решение на ОС - Монтана от 31.10.23г. по г.д. № 395/22г.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД да плати на К. Т. Б. 500 лева – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3