Решение № 296 от 04.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 296

04.03.2020г., гр. Пловдив В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ХРИСТО ИВАНОВ при участието на секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №1346/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на З.В. Б., ЕГН

**********, К. И.

М., ЕГН **********, В. Н.

М., ЕГН **********, и Е. Н.

М., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Г. К., против Решение №1622 от 25.04.2019г., постановено по гр.д. №14020/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІІ гр.с., с което е бил отхвърлен предявения от ищците против Т.Д.М., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че З.В.Б., ЕГН: **********, К.И.М., ЕГН: **********, В.Н.М., ЕГН:

********** и Е.Н.М., ЕГН: **********, са собственици на основание наследствено правоприемство, на следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в село С., ул. „***, с площ от 1677 кв.м., ведно с построените в имота сграда с идентификатори № *** с площ от 55 кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № *** с площ от 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда, при съседи: ПИ с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и № ***, при квоти: за З.В.Б. – 5/12 идеални части, за К.И.М. – 5/36 идеални части, за В.Н.М. – 5/36 идеални части, за Е.Н.М. – 5/36 идеални части, както и за осъждане на ответника да им предаде владението по отношение на посочените идеални части от имота. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

Ответната страна по жалбата- Т.Д.М., ЕГН: **********, чрез пълномощника си по делото адв. В. Т., искат обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата и при служебна проверка за допуснати при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните. Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.108 от

ЗС, с който ищците

З.В.Б., ЕГН: **********, К.И.М., ЕГН: **********, В.Н.М., ЕГН:

********** и Е.Н.М., ЕГН: **********, искат постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Т.Д.М., ЕГН: **********, че са собственици въз основа на наследствено правоприемство от Н. В. М., З. Т. М. и В. Н. М. на следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в село С., ул. „****, с площ от 1677 кв.м., ведно с построените в имота сграда с идентификатори № *** с площ от 55 кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № *** с площ от 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда, при съседи: ПИ с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и № ***, при квоти: за З.В.Б. – 5/12 идеални части, за К.И.М. – 5/36 идеални части, за В.Н.М. – 5/36 идеални части, за Е.Н.М. – 5/36 идеални части, както и за осъждане на ответника да им предаде владението по отношение на посочените идеални части от имота. Ответникът е оспорил предявения иск, като е изложил твърдения, че е едноличен собственик на имота по силата на придобивна давност, присъединявайки към своето владение това на баща си Д. М..

От фактическа страна няма спор между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищците са наследници на Н.

В. М.,

ЕГН **********, З. Т. М., ЕГН

**********, и В.

Н. М., ЕГН

**********. С С нотариален акт за публично завещание от 08.07.1948г.

В. М. Н. е завещал на сина си Н. В.

М. *** от около

2,5 дка. с всички постройки в него. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №12, том II, дело № 320/1970 г. Н. В. М. е признат за собственик на основание давностно владение повече от десет години на следния недвижим имот, находящ се в село С., а именно: празно дворно място от 1240 кв.м., представляващо неразделна част от дворно място цялото с площ от 3240 кв.м., представляващо парцел VI, планоснимачен номер 250 в квартал 81 по плана на селото. С нотариален акт за правото на собственост върху недвижим имот придобит по завещание № 194, том VI, дело № 2351/1970 г. Н. В.М. е признат за собственик по завещание на дворно място, находящо се в село С., състоящо се от 2500 кв.м., представляващо парцел VI, планоснимачен номер 250 в кв.81, ведно с построените в имота жилищна и стопански сгради. С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 66, том 12, дело № 3739/1981 г. З. Т. М. е прехвърлила на сина си В. Н. М. ½ идеална част от дворното място с площ от 3280 кв.м., представляващо парцел пл.

№ VI-250 от кв. 81, ведно с ½ идеална част от построената в него масивна едноетажна еднофамилна, с приземен етаж жилищна сграда с площ от 76 кв.м.

С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 25, том 1, рег. № 1387, дело № 25/2017 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 141, том 17, вх.рег. № 7137/ 20.03.2017 г. ответникът Т.Д.М. е признат за собственик по давностно владение, продължило повече от 10 години, наследство и делба на следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в село С., община Марица, ул. „***, с площ от 1677 кв.м., номер от предходен план: 509 (част от 250), квартал: 51 (81), парцел: ХХ-509 (част от VI-250), ведно с построените в имота сграда с идентификатор № *** с площ от 55 кв.м. и сграда с идентификатор № *** с площ от 9 кв.м.

Видно от удостоверение № 94-01-39(1)/01.02.2017 г., издадено от Община Марица, от парцел VI-250 в кв.81 по отменения план на село С., описан в нотариален акт №12, том II, дело № 320/1970 г., с действащия план на селото, одобрен през 1985г., са образувани УПИ XXI-509 и УПИ ХХ-509 в кв.51. Поземлен имот с идентификатор № *** по КК на село С.е, одобрена със заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. съответства на УПИ XXI-509 от кв. 51, а ПИ с идентификатор № *** – на УПИ ХХ-509 в кв.51 по действащия план на село С..

От заключението на приетата във въззивното производство допълнителна съдебно- техническа експертиза се установява, че по графични данни от обезсиления план на с. С., утвърден със Заповед

№1094 от 24.03.1932г., площта на парцел VI-250 в кв.81 е 3340 кв.м., като в разписния лист към плана същият е записан като собственост на В. М..***, одобрен със Заповед №ИК-392/15.05.1985г., парцел VI-250 в кв.81 по обезсиления план е заснет като имот №509, за който са отредени УПИ XXI-509 и УПИ ХХ-509 в кв.51, като УПИ XXI-509 е идентичен с поземлен имот с идентификатор № ***, а УПИ ХХ-509 е идентичен с поземлен имот с идентификатор № *** по КК на село С., одобрена със заповед № РД-18-36/06.03.2008г.

От приложените удостоверения за наследници се установява, че Н.В. М., ЕГН ********** е починал на 05.07.1979г. и е оставил за свои законни наследници З. Т. М. – съпруга, починала на 11.12.1982 г., Й. Н.Н. – дъщеря, П. Н. М. – син, В. Н. М. – син, починал на 27.11.1999г. и Д. Н. М. – син, починал на 17.10.1993г. След смъртта си Д. Н. М. е оставил за свои законни наследници Е.

К. М. – съпруга, починала на 20.01.1997г. и двама сина – Н. Д.М. и ответника Т.Д.М.. В. Н. М., ЕГН **********, е починал на 27.11.1999г. и е оставил за свои законни наследници Е.Н.М.

– съпруга, починала на 20.09.2012г., ищцата З.В.Б. – дъщеря и Н.В. М.– син, починал на 29.08.2016г. След смъртта си Н. М. оставя за свои наследници по закон ищците К.И.М. – съпруга и две деца – В.Н.М. и Е.Н.М..

Видно от удостоверение, издадено от Районен съд Пловдив, с определение № 33 от 16.02.1996 г. е вписан в особената книга на съда отказът на Й. Н.Н. от наследството, останало от покойните й наследодатели Н. В. М., починал на 05.07.1979 г. и З.

Т. М., починала на 11.12.1982г.

От изложеното дотук се налага изводът, че процесният поземлен имот с идентификатор № *** с площ от

1677 кв.м. първоначално е бил част от парцел VI-250 в кв.81 по обезсиления план на с. С., утвърден със

Заповед №1094 от

24.03.1932г., който е бил собственост на В. М. Н. и общата площ на парцела е била

3340 кв.м. С нотариален акт за публично завещание от 08.07.1948г. същият е завещал имота на сина си

Н. В. М., след смъртта на който имотът е останал в наследство на преживялата му съпруга и четирите му деца, които са станали собственици на по 1/5 идеална част от същия. Преживялата съпруга З. Т. М. приживе се е разпоредила с притежаваната от нея

1/5 идеална част от имота в полза на сина си

В. Н. М..

Действително в нотариалния акт, с който е сключена сделката, е посочено, че З.

Т. М. прехвърля

½ идеална част от имота, но от събраните по делото доказателства се установява, че същата не е била собственик на ½, а на 1/5 идеална част. Процесният имот е бил придобит от

Н. В. М. по завещание от неговия баща В. М.

Н. с цитирания по- горе нотариален акт за публично завещание, в който площта на имота е посочена приблизително- „около 2,5- два декара и пет ара“. По силата на посоченото завещание Н.

В. М. е станал собственик на притежавания от завещателя му имот в действителната му площ съобразно границите, посочени в документа, която според данните от регулационния план е 3340 кв.м., тъй като завещателят не е изразил воля, че завещава част от имота си. Ето защо не е било възможно повторно придобиване на правото на собственост на друго основание- давност, върху част от същия имот с площ от 1240 кв.м., констатирано с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №12, том II, дело № 320/1970г., която част отделно от това не е индивидуализирина по никакъв начин в нотариалния акт, тъй като няма данни къде точно в имота е разположена и кои са границите и съседите й.

Предвид горното настоящият състав на съда намира, че имотът не е съставлявал съпружеска имуществена общност, а е бил лична собственост на общия наследодател на страните Н. В. М., поради което след смъртта му преживялата му съпруга е наследила и е притежавала към датата на извършената от нея разпоредителна сделка- 29.09.1981г. 1/5 идеална част от него, които права е прехвърлила на наследодателя на ищците В. Н.

М.. Ето защо възражението на ответника в същия смисъл, направено в отговора на въззивната жалба, е основателно. Неоснователни са доводите на ищците, че посочената възражение било преклудирано, тъй като не било направено в срока за отговор на исковата молба, и не подлежало на разглеждане. Действително съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1 от ГПК когато в установения срок за отговор ответникът не направи възражение, той губи възможността да направи това по- късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Посочената разпоредба се отнася за възражения, основаващи се на факти, които са били известни на страната до изтичане на срока за отговор, а не и за правни доводи, свързани с приложението на императивна материалноправна норма, какъвто е доводът за обема на действително притежаваните от ищците и праводателката им права върху имота. Този довод не е свързан с нови фактически твърдения, а се основава на преценката на приложените по делото писмени доказателства, която преценка е и задължение на съда. В случая обстоятелството какви са били правата на преживялата съпруга върху имота е пряко свързано с това какви са притежаваните от самия ответник, в качеството му на наследник, права, които не може да се приеме, че се погасяват с изтичането на срока за отговор, т.е. че липсата на позоваване на същите в срока по чл.133, ал.1 от ГПК води до изгубване на идеална част от притежаваното от него право на собственост.