Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 642 от 24.06.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 380/2025
Вид
Определение № 642
Подписан
24.06.2025
В сила
12.07.2025
Състав
Веселина Топалова, Симона Миланези, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. Габрово, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Кремена Големанова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500380 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна жалба на адв. В. С., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника по делото Т. П. А., против определение № 455 от 30.03.2025 г., постановено по гр. д. № 408/23 г. по описа на ГРС, с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението по делото и увеличаване на размера на възнаграждението й от 500 лв. Моли съда да отмени обжалваното определение и да увеличи размера на определеното възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК съобразно чл. 7, ал. 1, т.

7 и ал. 9 от Наредбата за възнагражденията на адвокатската работа.

В писмения си отговор ответникът по частната жалба „ Й.Б." ЕАД чрез адв. З. Ц. заема становище за неоснователност на частната жалба по подробно изложени доводи. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Габровският окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предмет на производството по гр. д. № 408/2023 г. по описа на Г бОС е предявен от „Й.Б." ЕАД против Т. П. А. иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Ответникът не е открит на адреса, поради което е проведена процедурата по чл. 4 7 , а л . 1 - 3 от ГПК. Първоначално РС- Габрово е определил възнаграждение на особения представител в размер на 200 лв., като по в.ч. гр. д. № 46/24 г. по описа на ГбОС този размер е увеличен на 400 лв. С протоколно определение от 15.10.2024 г. РС- Габрово е определил още 100 лв. за особения представител, като е взел предвид явяваният на същия в две развили се въззивни частни производства по делото.

1

Особеният представител е подал писмен отговор на исковата молба; участвал е в откритите съдебни заседание по делото и е представил писмена защита. Взел е становище по едно въззивно частно гражданско дело и е участвала във въззивно частно производство инициирано от особения представител, което касае първоначално определеното му възнаграждение.

С Решение № 16/13.01.2025 г. на ГрОС предявеният от ище ц а иск е отхвърлен и в срока за обжалване особеният представител, по реда на по чл.

248 от ГПК, е поискал да бъде изменено решението, като на същия се доприсъди възнаграждение съобразено с чл. 7, ал. 1, т. 7 и ал. 9 от Наредбата за възнагражденията на адвокатската работа.

РС- Габрово, за да постанови обжалвания съдебен акт е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените от особения представител процесуални действия и е преценил, че определеното възнаграждение в общ размер на 500 лв. за особения представител е съответно на вида и количеството работа извършена от същия по делото.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Искането на особения представител за увеличаване на определеното му възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК представлява молба за изменение на съдебния акт в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Съдът намира, че не са налице предпоставки за уважаване на така направеното искане.

Определените адвокатски възнаграждение в Наредба № 1/2004 г. не обвързва т съда при определяне на възнаграждението на назначен особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС), тъй като размерът му следва да бъде определен след преценка на положения от него труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените действия. Преценката на съда за положения труд съобразно фактическата и правна сложност на делото се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики (Определение № 2388/11.09.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1499/2024 г., II т. о., ТК).

В конкретния случай спорът не се отличава с голяма фактическа и правна сложност; релевираните от особения представител в отговора 2 възражения срещу иска са във връзка с изискуемостта на вземането и изпълнението, респ. развалянето на процесния договор; проведени са шест съдебни заседание, като в две от тях са приети писмените доказателства по делото и е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, а останалите са били отложени поради неизготвянето на допуснатата експертиза. Особеният представител е участвал и във въззивно частно производство, в което е изготвил отговор на частна жалба, във вр. с първоначално прекратяване на делото. С оглед на това, определеното от първостепенния съд възнаграждение в размер 500 лв. е адекватно, както на фактическата и правна сложност на делото, така и на обема на извършените от особения представител процесуални действия в защита на ответника, съответно - искането за увеличаване на възнаграждението над този размер е неоснователно. Следва да се посочи, че участието на особения представител във въззивното частно производство, образувано по негова инициатива срещу определение, с което му е отказано увеличаване на определения първоначален размер на възнаграждението му, не следва да овъзмездява, тъй като в това производство не се дължат отделно разноски, респ. възнаграждение на страните.

Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа е приета от Висшия адвокатски съвет и предвижда, че размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента (чл. 1). Размерите на възнагражденията по чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. може да обвърже само страните по договора, но не и съда при определяне на такова в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Вписването в регистъра по чл. 31 от Закона за правната помощ е въз основа на заявление от адвоката и зависи изцяло от неговото желание да осъществява правна помощ съгласно предвидената законова процедура. Той има право на възнаграждение за положения труд и съдът е длъжен да възмезди този труд по критериите, посочени по-горе. Следва да се посочи, че след изменението на чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. (ДВ бр. 14/2025 г.), дори и при договаряне на адвокатското възнаграждение, то може да бъде под минимално определения в Наредбата.

С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което искането на особения представител по чл. 2 4 8 от ГПК за увеличаване размера на възнаграждението по чл. 47, ал. 6 от ГПК е оставено без уважение, следва да бъде потвърдено като правилно.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 445 о т 30.03.2025 г., постановено от Районен съд - Габрово по гр. д. № 408/2023 г., с което е оставено без уважение искането на адв. В. С., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника Т. П. А., за допълване на решение № 16 от 13.01.2025 г. и присъждане на възнаграждение за съобразно чл. 7, ал. 1, т. 7 и ал. 9 от Наредба 1/2024 г., като неоснователно.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4