Решение № 1474 от 24.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1474 гр. Пловдив, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300502619 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК .

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.

Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г, чрез пълномощника юрисконсулт Я. Н., против решение № 252 от 25.07.2022 г., постановено по гр.д. № 2678/2021 г., по описа на Районен съд-А., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за признаване за установено, че Я. Х. Н., ЕГН **********, от гр. А., ул.***, му дължи сумата от 317,53 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 15.10.2018г. до 15.07.2021г. по партида с клиентски номер 1200148812 за обекти с абонатен номер и адрес, както следва: №**********, гр. К., ул.“***, общ; №*** гр. К., ул.“***, асанс.м №0800404694 гр. К., ул.“***, стълбище; №***, гр. К., ул.“*** общ; №08000404745, гр. К., ул.“***, общ; №***, гр. К., ул.“***, асансьор, ведно с обезщетение за забава в размер на 29,47 лева за периода от падежа на всяка една фактура до 13.08.2021г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 26.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за което 1 е издадена заповед за изпълнение №889 от 25.10.2021г. по ч.гр.д.

№2221/2021г. по описа на Районен съд – А..

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Я. Х. Н., ЕГН **********, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Предявени са в срока и по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД , вр. с чл. 98а от ЗЕ за установяване съществуването на вземане в полза на кредитора “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 срещу длъжника Я.

Х. Н., ЕГН **********, за незаплатена стойност на електрическа енергия и обезщетение за забава, на основание сключени писмени договори между страните за достъп и пренос на електрическа енергия и в размери съответно:

55,43 лева- неизплатена главница дължима за периода 15.10.2018г.13.12.2019г. , за обект на потребление, находящ се на адрес с. К., ул.“***, общ; абонатен № **********, ведно с 12,24 лева-мораторна лихва върху главницата за периода 01.11.2018г.-13.08.2021г.;

35,19 лева- неизплатена главница дължима за периода 15.02.2021г.- 2

14.05.2021г. , за обект на потребление, находящ се на адрес с. К., ул.“***, асанс. абонатен № 0800404677, ведно с 1,47 лева-мораторна лихва върху главницата за периода 01.03.2021г.-13.08.2021г.;

34,18 лева- неизплатена главница дължима за периода 15.10.2018г.15.09.2020г. , за обект на потребление, находящ се на адрес с. К., ул.“***, стълбище; абонатен № 0800404694, ведно с 6,21 лева-мораторна лихва върху главницата за периода 01.11.2018г.-13.08.2021г.;

170,99 лева- неизплатена главница дължима за периода 15.02.2021г.14.04.2021г. , за обект на потребление, находящ се на адрес с. К., ул.“***общ; абонатен № 0800404711, ведно с 6,55 лева-мораторна лихва върху главницата за периода 01.03.2021г.-13.08.2021г.;

1,93 лева- неизплатена главница дължима за периода 15.10.2018г.14.10.2019г. , за обект на потребление, находящ се на адрес с. К., ул.“***, общ; абонатен № 0800404745, ведно с 0,39 лева-мораторна лихва върху главницата за периода 01.11.2018г.-13.08.2021г.;

19,81 лева- неизплатена главница дължима за периода 15.10.2018г.15.07.2021г. , за обект на потребление, находящ се на адрес с. К., ул.“***, асансьор; абонатен № 0800404746, ведно с 2,61 лева-мораторна лихва върху главницата за периода 01.11.2018г.-13.08.2021г.;

Ответникът е оспорил предявените искове с възражението, че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по същите. Поддържал е, че не е собственик на самостоятелни обекти в сградите, посочени в исковата молба, нито е пребивавал в тях и съответно не е ползвал електрическа енергия. Макар да е бил изпран за управител на етажната собственост, не носи отговорност за непогасените задълженията от същата.Тъй като се касае за непогасени задължения за доставена електроенергия в общите части на сградата, за същите отговарят собствениците на имоти в етажната собственост.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

3

В случая не се оспорват фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, според които на 21.07.2016г. между страните са сключени четири договора за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа за четири обекта на потребление съответно: стълбище в сграда, находяща се в с. К., ул.“***, абонатен № **********; асансьор в сграда, находяща се в с. К., ул.“***, абонатен №

0800404677;стълбище в сграда находяща се в с. К., ул.“***, абонатен № 0800404694 и стълбище в сграда находяща се в с. К., ул.“*** абонатен №№ 0800404711 . Процесните обектите, до които е доставяна електрическа енергия през процесния период представляват общи части на сгради в режим на етажна собственост, на които ответникът от 06.07.2016г. е бил управител.

За процесния период до посочените обекти и съгласно неоспореното от страните заключение на вещото лице е доставена електрическа енергия на обща стойност от 317,53 лева, която сума не е била заплатена в предвидените в общите условия срокове, а размерът на мораторната лихва възлиза в размер на 29,50 лева.

При тези данни по делото първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна, като е отрекъл ответникът да притежава качеството на потребител на електрическа енергия по силата на сключените между страните договори, тъй като същият не притежава право на собственост или право на ползване върху обектите , до които е доставена електрическа енергия.

Така спорът пренесен пред въззивната инстанция е относно съществуването на твърдяното облигационно правоотношение между страните през исковия период и притежаваното от ответника качеството на потребител на електрическа енергия. По така повдигнатия спор настоящият съдебен състав приема следното:

Законът за енергетиката регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от 4

Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, ако друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект.Изброяването в закона на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на електрическа енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с електроснабдителното дружество не е изчерпателно.

Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между електроснабдителното дружество и правен субект, различен от посочените в ЗЕ, за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди за електроснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената електрическа енергия.

С оглед изложеното въззивният съд приема , че със сключените на 21.07.2016г. писмени договори , между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по договори за продажба на ел. енергия за четири от процесните обекти : стълбище в сграда, находяща се в с.

К., ул.“***, абонатен № **********; асансьор в сграда, находяща се в с. К., ул.“***, абонатен № 0800404677;стълбище в сграда находяща се в с. К., ул.“***, абонатен № 0800404694 и стълбище в сграда находяща се в с. К., ул.“*** абонатен №№ 0800404711 и ответникът дължи заплащане на стойността на доставената и потребена ел. енергия.Макар процесните обекти да съставляват общи части на сграда, пасивно материално легитимиран да отговаря по исковете за консумирана и незаплатена електроенергия е именно ответникът, на основание сключените писмени договори, по които е приел да погасява процесните задължения. Вътрешните отношения между ответника и останалите етажни собственици не засягат ищеца и не са предмет на настоящото производство. Следва да се има предвид, че предмет на 5 предявения иск не и е спор за собственост върху имот,а за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на доставена в имота ел. енергия, при заявени от ищеца твърдения за съществуването между страните на изричен писмен договор.

От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че размерът на доставената и неплатена електроенергия в посочените четири обекта, досежно които страните са обвързани от сключените писмени договори, възлиза в размер на сумата от 295,79 лева,а мораторната лихва в размер от 26,47 лева, до който размер исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени,след отмяна като неправилно на първоинстанционното решение в тази му част.

В частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за ангажиране на договорната отговорност на ответника за неизплатена електроенергия и на лихва за забава досежно обект на потребление, находящ се на адрес с. К., ул.“***, общ; абонатен № 0800404745 и обект на потребление, находящ се на адрес с. К., ул.“***, асансьор; абонатен № 0800404746, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, поради липсата на облигационно правоотношение между страните по спора.Между страните липсва сключен писмен договор за продажба на ел. енергия досежно процесните обекти,като няма и данни ответникът да е собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдените имоти, за да бъде ангажирана неговата договорна отговорност за заплащане на доставената ел.енергия.