Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2490 от 03.11.2026, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
513/2026
Подписан
03.11.2026
В сила
03.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 219 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 93в, ал. 16 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 34 · Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ 2490

Разград, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II тричленен състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

ХРИСТО МОНЕВ

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА канд № 20267190600513 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от В. Г. В. от [населено място] против Решение № 91 от 26.05.2026 г., постановено по АНД № 189/2026 г. по описа на Районен съд - Разград в производството по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 37-0002237 от 22.12.2025 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград. Счита, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, като съдът не е анализирал релевантните доказателства и е изложил непълни мотиви, формирал е изводи по неотносим въпрос (доколкото жалбоподателят не е оспорвал вида на тахографа), а не е изследвал часовата последователност на събитията, свързани с придвижването на процесното МПС. Жалбоподателят оспорва, че за него не е възникнало задължение за въвеждане на символ на държава, тъй като към констатирания момент на нарушението не е бил приключен дневен работен период, а е продължавала почивка, допустимо прекъсната във връзка с фериботен превоз. Сочи и противоречие в диспозитива на обжалваното решение, доколкото съдът е потвърдил НП като правилно и същевременно като незаконосъобразно. От касационния съд се иска да отмени решението на районния съд и да постанови друго решение, с което оспореното НП да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба - Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград не се явява пред съда и не ангажира становище по жалбата.

За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348), като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл. 220 АПК).

От фактическа страна въззивният съд установил, че на 24.11.2025 г., на територията на област Разград, на път І-2, километър 79+391, до бистро „Момин рид“ , в посока от гр. Шумен към гр. Разград, служители на ОО „АА“ - Разград спрели за проверка жалбоподателя, в качеството му на водач на ППС, състоящо се от влекач „Рено Т“, с рег. № [рег. номер], от категория N 3 и прикачено към него полуремарке „Кьогел СН 24“, с рег. № [рег. номер], от категория О4, с което извършвал международен превоз на товари по маршрут от РБългария до РУнгария. Товарният автомобил бил оборудван с дигитален тахограф „Continental Automotive Technologies 1381“.

В хода на проверката контролните органи установили, че водачът на превозното средство не е въвел символа на страната, в която е завършил дневното време на управление в 00:55 часа на 05.11.2025г., видно от регистрираните данни в карта на водач № 0000000003G85001 за дигитален тахограф, за което му съставили АУАН бланков № 02123 от 24.11.2025 г. за извършено на 05.11.2025г. в 00:55 часа нарушение на чл. 34, § 7, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014.

Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган и въз основа на тях с процесното НП на основание чл. 93в, ал. 16 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр) на водача е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

В производството по чл. 59 и сл. ЗАНН въззивният съд е потвърдил НП. Приел, че АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото административно нарушение било достатъчно ясно, точно и конкретно, с всички необходими индивидуализиращи го признаци. Същото било доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите и разпечатки от дигиталния тахограф) и са приложени съответните законови разпоредби за ангажиране отговорността на нарушителя.

Решението на РС - Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол (арг. от чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН), произнесено е от компетентния съд в рамките на неговите правомощия, но е неправилно. Постановено е при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.

Във въззивната жалба оспорващият е възразил, че в съставените му АУАН и НП липсва точно описание на нарушението, като не е конкретизирано мястото на извършването му. Посочил е конкретни факти, свързани с пътуването му в периода, относим към отбелязаната дата и време на извършване на това нарушение, които факти заявява и пред касационната инстанция, а именно: Твърди, че тогава е извършвал международен превоз, включващ придружаване на превозно средство на ферибот по линия Швеция – Германия, като водачът е разполагал с кабина на борда. На 04.11.2025г. е приключил дневен работен период на пристанище в Швеция, след което е започнала дневна почивка с кратки придвижвания на превозното средство, свързани единствено с изчакване и качване на борда на ферибота. След това почивката е продължила и следващият работен ден е започнал на 05.11.2025г. в 6:24 часа в Германия. В тази връзка поддържа и възражението си, че в 00:55 часа на 05.11.2025г. не е било налице приключване на дневно време на управление (дневен работен период), респ. не е имал и задължение за въвеждане на символ на държава, тъй като по същото време е продължавала почивка, допустимо прекъсната във връзка с фериботен превоз.

За установяване на горните факти жалбоподателят е представил още пред въззивния съд копие от фериботен билет на ТТ-Line, установяващ пътуване и налична кабина (Cabin 7016), както и копие от тахографска разпечатка, съдържаща отбелязвания за относимите дати 04.11.2025г. и 05.11.2025г.

Районен съд – Разград изобщо не е докладвал така представените писмени доказателства, респ. не са приети към доказателствения материал по делото без изложени мотиви за това.

Същите доказателства са представени и приети в хода на касационното производство, като видно от разпечатката на дигиталния тахограф има отбелязвания, както следва:

За 04.11.2025г.:

- „05:50 S“, за което жалбоподателят е посочил, че е начало на работен ден в Швеция;

- „13:51 S“, за което жалбоподателят е посочил, че е край на работен ден в Швеция;

- „22:00“ – преместване от пристанище до кея;

- „22:49“ – качване на ферибота;

Съответно за 05.11.2025г., отбелязванията са, както следва:

- „06:23 -----в-----“ - слизане от ферибот и начало на работен ден;

- „06:24 D“, за което жалобоподателят е посочил, че е начало на работен ден в Германия и

- „17:29 D“, за което жалобоподателят е посочил, че е край на работен ден в Германия.

За сравнение, тахографската разпечатка, която е представена с административнонаказателната преписка и е приета като доказателство от районния съд (л. 14-16 от въззивното дело) изобщо не съдържа отбелязвания за относимите към конкретното нарушение дати 04.11.2025г. и 05.11.2025г.

При констатиране на нарушението актосъставителят и наказващият орган са се позовали на регистрираните данни в карта на водач № 0000000003G85001 за дигитален тахограф, видно от които (съдържащи се в преписката – л. 12 - 13 от въззивното дело) за дата 05.11.2025г. има следните отбелязвания за относимия към времеизвършване на нарушението период:

- в 00:49 ч., с продължителност 0:06, е извършвана дейност „Управление“;

- в 00:55 ч., с продължителност 0:15, е извършвана дейност „Малко: Шофиране без желаните краища на страната на пристигане“ и

- в 00:55 ч., с продължителност 7:28, е извършвана дейност „почивка (F/T)“.

При възприетото фактическо описание на нарушението районният съд не е анализирал описаните горе писмени доказателства и относимостта на данните в тях към конкретното нарушение. Само общо е отбелязано, че от събраните доказателства по делото – показанията на свидетелите и разпечатки от дигиталния тахограф се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят като водач на превозното средство не е изпълнил задължението си по чл. 34, § 7, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, както и коментар, че е ирелевантно от правна гледна точка възражението относно придружаването на ППС на борда на ферибот и прекъсването на редовната дневна почивка.

Съгласно цитираната разпоредба чл. 34, § 7, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 водачът въвежда в дигиталния тахограф символите на държавите, в които започва и приключва дневният работен период. За конкретния случай районният съд не е изяснил в 00:55 ч на 05.11.2025г. къде е приключил дневния си работен период жалбоподателят и символът на коя точно държава е следвало да въведе в дигиталния тахограф. Става въпрос за международно утвърдени официални буквени символи на държавите, каквито са например обсъдените горе „S“ за Швеция и „D“ за Германия, имащи значение за регистриране на местоположението на водача и спазването на правилата за международните превози.

Следва да се отбележи в тази връзка, за което е възразил и самият жалбоподател, че нито в АУАН, нито в НП се съдържат ясни констатации за горните факти, свързани с индивидуализиране на мястото на нарушението, респ. и необходимите символи, които водачът е следвало да въведе в тахографа.

Тези факти не са изяснени и при разпита на свидетелите – актосъставител и свидетел при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, като нито са им задавани уточняващи въпроси по обстоятелствата на нарушението, нито са им предявени писмените материали по преписката за разясняване, с оглед на притежаваната от тях компетентност, на конкретните символи и отбелязвания в картата на водача и тахографските разпечатки и с цел хронологично проследяване на извършваните от водача действия при осъществявания от него към този момент международен превоз.

Предвид горното касационната инстанция счита, че районният съд не е събрал всички относими и необходими доказателства за изясняване в пълнота на правнорелевантните факти и обстоятелства във връзка с констатираното нарушение на чл. 34, § 7, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, в частност на 05.11.2025г. в 00:55 часа какъв международен превоз е извършвал водачът В. Г. В., къде е приключил дневният си работен период на тази дата (дневно време на управление), респ. символите на коя държава е следвало да въведе в тахографа на превозното средство.

Съдът е длъжен да разкрие обективната истина, като събере и анализира всички необходими доказателства, както ангажираните в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното производство, въз основа на които да обоснове извод за доказаност на нарушението - изпълнението на всички елементи от фактическия му състав и за наличието на всички законови предпоставки, ангажиращи отговорността на нарушителя за това нарушение.

Представените от жалбоподателя писмени доказателства – тахографски разпечатки за 04.11.2025г. и 05.11.2025г. очевидно установяват различна фактическа обстановка, което разколебава достоверността на отразените в издаденото срещу него Наказателно постановление факти, че не е въвел символа на страната, в която е завършил дневното време на управление в 00:55 часа на 05.11.2025г. По тези факти жалбоподателят е възразил в хода на въззивното съдебно производство, оспорва същите констатации, като ангажира относими доказателства в подкрепа на доводите по жалбата си, но не са взети предвид и не са обсъдени от районния съд.