Решение № 156 от 06.03.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Благоевград, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100720 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№720/2024г. по описа на Районен съд Благоевград е образувано по иск за съдебна делба с правно основание чл.34 от ЗС, предявен от Н. Л. Б., ЕГН **********, гр.Б против Х. С. Б., ЕГН **********, гр.Б В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици при квоти на съсобственост 3/4 идеални части за ищеца и 1/4 идеална част за ответницата на: поземлен имот с планоснимачен №30 /тридесет/, квартал 7 /седем/ по плана на с.Градево, община С съгласно регулационен план, одобрен със Заповед №2037/1965г. на Кмета на община С с площ 697 /шестстотин деветдесет и седем/ квадратни метра, при граници /съседи/: от две страни улици; поземлен имот с планоснимачен №31 /тридесет и едно/; и поземлен имот с планоснимачен №27 /двадесет и седем/, който недвижим имот съгласно документ за собственост представлява: Дворно място, представляващо имот с планоснимачен №30 /тридесет/, квартал 7 /седми/ по плана на с.Г действащ към 1997г., с площ 697 /шестстотин деветдесет и седем/ квадратни метра, при граници /съседи/: улица, и река, ведно с изградената в северната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 54 кв.м /петдесет и четири квадратни метра/, състояща се от: на първи етаж - две стаи и коридор, на втори етаж - две стаи, коридор и таван. Ищецът твърди, че притежаваните от него 3/4 идеални части от имотите е придобил от дядо му, съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №75, том 18, дело №2472/2022г. по описа на Служба по вписвания Благоевград, а ответницата е придобила 1/4 идеална част по наследство от нейния баща и 1 по давност, съгласно Нотариален акт №37, том 6, дело №3154/1997г. по описа на Благоевградски районен съд. Сочи, че имотът се ползва от дядото на ищеца, като ответницата е заключила част от помещенията в сградата, но не посещава имота от години. Тъй като сградата е стара, се сочи, че същата се нуждае от поддръжка, но ответницата не желае да бъдат извършени ремонти, не дава пари за такива, но и не иска да продаде дела си. С оглед на гореизложеното, се иска от съда да допусне до делба съсобствения на страните недвижим имот, подробно описан по-горе, при следните квоти на съсобственост: 3/4 идеални част за Н.

Л. Б. и 1/4 идеална част за ответницата Х. С. Б.. В отговора на исковата молба ответницата не оспорва искането процесния имот да бъде допуснат до делба, но оспорва посочените от ищеца квоти в съсобствеността. Не оспорва обстоятелството, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №37, том №VI, дело №3154/17.12.1997г. на Нотариус И.Кутева-нотариус при PC Благоевград, са 1 признати за собственици на основание давностно владение и наследство върху гореописания недвижим имот. Сочи, че съгласно този нотариален акт и тримата са признати за собственици при равни квоти, т.е. по 1/3 идеална част за всеки един от тримата, доколкото в нотариалния акт липсвало изрично произнасяне на нотариуса някои от молителите в нотариалното производство да е с призната различна част, поради което според ответницата и тримата са били признати за собственици на по 1/3 идеална част на основание давностно владение и наследство върху посочения по-горе недвижим имот. Навежда, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка не е породил вещно-транслативно действие, доколкото с него праводателят Г е прехвърлила чужди идеални части от имота, а именно - частта над притежаваните от нея 1/3 ид.ч. Твърди, че в нито един момент, считано от 19.12.1997г. ответницата не е изгубвала владението върху собствените й идеални части, както и същото не й е било отнемано по какъвто и да било начин и от който и да било. Поради изложеното, между страните била налице съсобственост при квоти 2/3 ид. части за ищеца и 1/3 ид. част за ответницата. В съдебно заседание ищецът не се явява лично. Представлява се от адв.М., която поддържа иска и моли съда да допусне делба при посочените в исковата молба квоти. В съдебно заседание ответницата се явява лично и с адв.Ю.. Молят делбата да се допусне при посочените от тях в отговора квоти. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: С е починал на 22.08.1984г. и е оставил за свои наследници: съпруга – Г., дъщеря – Х. С. Б. и син – К видно от Удостоверение за наследници №00041/01.03.2006г. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №37, том 4, дело №3154/1997г. от 17.12.1997г. на 2 нотариус И при Благоевградския районен съд, Ге.и Х. С. Б. са признати за собственици по давностно владение и наследство върху следния недвижим имот: Дворно място, представляващо имот с планоснимачен №30 /тридесет/, квартал 7 /седми/ по плана на с.Гр., неурегулиран от 697 /шестстотин деветдесет и седем/ квадратни метра, при съседи на имота: улица, Ф... и река, ведно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 54 кв.м /петдесет и четири квадратни метра/, състояща се от: на първи етаж - две стаи и коридор, на втори етаж - две стаи, коридор и таван. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №69, том 1, рег.№1665, дело №62 от 07.03.2006г. на нотариус К.чрез пълномощника си К. прехвърля на К. следния свой недвижим имот: ½ ид.ч. от гореописаното дворно място и ½ ид.ч. от изградената в него двуетажна жилищна сграда. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №184, том 2, рег.№8409, дело №366 от 05.10.2006г. на нотариус К., Г.дарява на дъщеря си Х. Станева Б. 1/6 ид.ч. от гореописаното дворно място и 1/6 ид.ч. от изградената в него двуетажна жилищна сграда. Г. е починала на 17.12.2006г. и нейни наследници са двете й деца – К. и Х. С. Б.. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №79, том V, рег.№7832, дело №815 от 01.09.2021г. на нотариус А.– помощник нотариус по заместване на нотариус И. Д.даряват на внука си Н. Л. Б. следния свой недвижим имот: ¾ ид.ч. от гореописаното дворно място и 3/4 ид.ч. от изградената в него двуетажна жилищна сграда. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №127, том V, рег.№7974, дело №876 от 12.08.2022г. на нотариус…, Н. Л. Б. дарява на дядо си Ка. следния свой недвижим имот:

¾ ид.ч. от гореописаното дворно място и 3/4 ид.ч. от изградената в него двуетажна жилищна сграда. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №2, том VI, рег.№8675, дело №946 от 26.08.2022г. на нотариус Ис. прехвърля на внука си Н. Л. Б. следния свой недвижим имот: ¾ ид.ч. от гореописаното дворно място и 3/4 ид.ч. от изградената в него двуетажна жилищна сграда. С Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот №76, том I, рег.№1174, дело №71 от 10.04.2023г. на нотариус…, Х. С. Б. е призната за собственик на основание представени документи на 1/3 ид.ч. от дворното място и 1/3 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда. Нотариалният акт е съставен въз основа на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №37, том 4, дело №3154/1997г. По искане на ищцовата страна по делото е разпитан св.К. е брат на ответницата Х. Б.. Твърди, че къщата и дворното място в с.Г. са наследствени от техните родители. След смъртта на баща им, св.Калин Димитров заградил имота и започнал да го подобрява. От 7-8 години живее в къщата, макар да е прехвърлил своята част на внука си. Твърди, че преди около 20 години Х. си избрала стая на втория етаж и оттогава стаята стои заключена от нея и не се ползва от никой. Сочи, 2 че от 15 години Х. не посещава имота, но нейната стая е заключена. Двамата със сестра му си били разпределили и двора – нейната ¼ от двора била от страната на стаята й. Твърди, че след като тяхната майка 3 прехвърлила своя дял от имотите на сина си /на св.К./, Х. започнала да недоволства, спряла да се грижи за майка си, не искала да я вижда и спряла да посещава имота. Впоследствие започнала да подава жалби срещу брат си за извършваните в имота подобрения и преустройства към сградата. Свидетелят подробно описва в какво се изразяват извършваните от него подобрения и преустройства. По искане на ответната страна по делото е разпитан св.О.. Свидетелят твърди, че Х. и К са брат и сестра и имат наследствена къща в с.Г. Свидетелят е съсед. Къщата е около 60-70 кв.м., на два етажа.

Твърди, че в имота има външна баня и тоалетна, както и пристройка към къщата, които са строени още от родителите на Х. и К, като последните двама впоследствие ги поддържали.

След смъртта на родителите им, имотът се ползвал и от двамата. Твърди, че Х. е идвала в имота до преди 2-3 години, когато отношенията с брат й се влошили. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Настоящото производство е с правно основание чл.34 от ЗС и е във фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС всеки от съсобствениците може да иска делба на съсобствените имоти, а съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №37, том 4, дело №3154/1997г. от 17.12.1997г. на нотариус И при Благоевградския районен съд, …и нейните две деца - К...... акт не са посочи квотите на съсобственост. Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. В настоящия случай съдът намира, че презумпцията за равенство на квотите в съсобствеността е оборена. На първо място, в нотариалния акт са посочени две придобивни основания – наследство и давност. От гласните и писмените доказателства безпротиворечиво се установи, че дворното място и къщата са били на родителите на Х. и К. Къщата е построена от техния баща, като в нея до смъртта си са живели той и съпругата му. Ангажираният от ответната страна свидетел О потвърждава, че Х. и К имат къщата по наследство. Това се потвърждава и от показанията на св.Д, както и от собствените твърдения на ответницата в подадената от нея жалба до ДНСК /л.151/. Съгласно чл.13 от СК от 1968г. недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. По силата на чл.14 от СК от 1968г. имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, като при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Доколкото къщата и дворното място са принадлежали на родителите на К и Х. в режим на СИО, то със смъртта на баща им - Станке Димитров през 1984г. СИО е прекратена при равни части от по 1/2 ид.ч. за двамата съпрузи. По силата на чл.14 от СК от 1968г. при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява 4 заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Поради това със смъртта на С през 1984г. СИО е прекратена, като съсобствеността е както следва: Г притежава ½ ид.ч. на основание прекратена СИО, К.Д– притежава ¼ ид.ч. по наследство от своя баща С, и Х. Б. - притежава ¼ ид.ч. по наследство от своя баща Станке Димитров. Ответната страна се домогваше да установи, че след смъртта на С неговата дъщеря Х. Де упражнявала владение в обем надхвърлящ придобитата по наследство ¼ ид.ч. – а именно в обем 1/3 ид.ч., което право, придобито по давност, й е признато с издадения констативен нотариален акт от 1997г. По делото не бяха ангажирани доказателства, които да установяват, че ответницата е упражнявала владение след смъртта на баща си над придобитата по наследство ¼ ид.ч. Напротив, установи се, че в къщата е живяла тяхната майка, а преди около 20 г. двамата с брат й са си разделили къщата, като ответницата е ползвала една стая на втория етаж, а той е ползвал останалата част от къщата – двете стаи на първия етаж и втората стая на втория етаж. Установи се, че са си разделили и ползването на дворното място, като ответницата получила ¼, находяща се под нейната стая от къщата. Показанията на св.Д в тази им част не са разколебани. Напротив, същите се потвърждават от ответницата в подадената от нея жалба. Като се посочи, презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС за равенство в дяловете на съсобствениците /каквото 3 следва да се приеме, при липсата на друго записване в нотариалния акт от 1997г./ е оборима, и предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че същата е оборена, респ. че след смъртта на Св ответницата не е упражнявала владение в претендирания обем права, поради което към 1997г. не е придобила по силата на давностно владение 1/3 ид.ч. Поради това и издаденият констативен нотариален акт по документи от 10.04.2023г., с който Х. Б. е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от имотите, не може да я легитимира като собственик, доколкото е издаден въз основа на Нотариалния акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство от 1997г., в който макар да липсва записване на квотите, не може да се приеме тяхното равенство по силата на чл.30, ал.2 от ЗС поради изложените мотиви на оборване на законовата презумпция. По силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 07.03.2006г. … Димитрова е прехвърлила на сина си К собствената си ½ ид.ч. от имота. Извършеното след това дарение от дата 05.10.2006г. от Г в полза на дъщеря й Х. Б. на 1/6 ид.ч. от имотите не е породило вещно-прехвърлително действие, доколкото има за предмет права, с които към този момент тя вече се е била разпоредила, т.е. чужди права. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и от 26.08.2022г. К е прехвърлил на внука си Н. Л. Б. собствените си ¾ ид.ч. от имотите /1/4 ид.ч. по наследство от баща си и ½ ид.ч. по договор за издръжка и гледане от майка си/. Предвид изложеното, понастоящем съсобственици на дворното място и изградената в него жилищна сграда са страните по делото при следните квоти: Н. Л. Б. – ¾ ид.ч.; Х. С. Б. – ¼ ид.ч. Водим от горното и на основание чл.34 от ЗС и чл.344, ал.1 от ГПК, съдът