Решение № 494 от 20.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Велико Търново, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20234100100467 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявенe e частичен иск, имащ за предмет претендирано обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди , чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493а и чл. 493, ал. 1, т. 1от КЗ, както и иск /без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.429, ал.3, изр.2-ро, ал.2, т.2 , вр. с чл. 430, ал.1, чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ.

Ищецът И. Х. Я. от гр.Свищов чрез пълномощника си адвокат П. К. от САК твърди, че е майка на М.И.С на 40 години - загинала при пътно-транспортно произшествие , настъпило на 25.11.2022 г. около 18.00 часа на път III-504: С. Стамболово- Свищов , км.15+400 , вследствие на сблъсък между лек автомобил „Мерцедес Е 220- ЦДИ“ с рег.№ ВТ 1164 КМ, управляван от М.Н.М., в който тя се е намирала , и лек автомобил „Ауди Ку ТДИ“, с рег.№ ВТ 8887 КС, управляван от П.П.А..

Към момента на събитието гражданската отговорност и на двамата водачи на посочените моторни превозни средства във връзка с използването им е била застрахована при ответното застрахователно дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД- гр.София.

Поради емоционално тежката и безвъзвратна и непрежалима загуба на дъщеря си, с която се намирала в отношения на силна привързаност, обич , обич и поддръжка и изпълвала живота й със смисъл и радост е предявила претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди / болки и душевни страдания- скръб , мъка, тъга / получена на 13.12.2022 г. , но до момента не е удовлетворена.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника 1 застраховател да й заплати сумата 180 000 лева /съобразно допуснатото увеличение на иска в с.з. на 18.09.2024 г. / представляваща част от общия размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди/ 200 000 лева/, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума , считано от изтичане на срока по чл.430, ал.1 от КЗ/ 02.02.2022 г./ , считано от датата на уведомяване за настъпването на застрахователното събитие до окончателното й изплащане .

В с.з. пълномощникът в писмен вид поддържа предявените искове. Претендира присъждане на разноските по производството , както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът чрез своя процесуален представител юрисконсулт оспорва по размер главния иск и по основание добавъчния / аксесорния / с възражения, че претендираното обезщетение е в прекомерен размер и не съответства на понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД , като в тази връзка отрича между майката и дъщерята да са съществували твърдените в исковата молба отношения и чувства, дълбока емоционална близост и подпомагане, а освен това починалата пряко пострадала е допринесла за смъртта си поради обстоятелството , че е нямала поставен обезопасителен колан. Оспорва началния момент , от който се иска присъждане на лихва за забава , тъй-като приложимо за случая би следвало правилото на чл.497, ал.2, т.2 от КЗ , като оспорването се свежда до положението , че застрахователят не я дължи, защото не е изпадал в забава, а ако би се приело , че се дължи , то присъждането й би трябвало да има начална дата- датата на представяне на банкова сметка или от 14.06.2023 г. – денят, следващ този , в който е заявен отказ да се изплати обезщетението.

Претендира присъждане на направените разноски , както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Настъпилото по време, място, начин и участници /предмет на описание в исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДвП/ и се явява вредоносен източник /главен юридически факт/ поради настъпилата смърт на дъщерята на ищеца И. Х.

Я.

, застрахованата гражданска отговорност на двамата водачи на МПС , предявената пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение са предмет на убедително доказване с данните, извлечени от представените в заверени по чл.32 от ЗА преписи на документи /Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 57 от 25.11.2022 г. на РУ“Полиция“ В.Търново- Участък П.Тръмбеш, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – част от материалите по ДП № 1034/2022 г. на РУВ.Търново, препис- извлечение от акт за смърт от 26.11.2022 г. на Община В.Търново, удостоверение за родени от майката деца изх.№ 06-10-070/05.12.2022 г. на Община Свищов , справки от ИЦ на ГФ , молба за изплащане на обезщетение с вх.№ 5149/13.12.2022 г. , обратна разписка за получаването й , уведомление изх.№ 3009/13.06.2023 г. на ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за отказ да са изплати обезщетение, уведомление изх.№ 27/04.01.2023 г. и уведомление изх.№ 686/06.02.2023 г., показанията на свидетеля И.

Желязкова/, заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза на вещите лица д-р Н. Г. и инженер С. С./ неоспорена от страните /, поради което са надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства.

Челният ексцентричен удар между двете моторни превозни средства възникнал поради променената посока на движение на управлявания от М.Н.М. лек автомобил „Мерцедес“/ движил се със скорост 100 км./ч/, навлязъл в лентата за несрещно движение , по която се е 2 движил лекия автомобил „ Ауди Ку ТДИ“/ със скорост 76,9 км./ч/ довел до фаталните вредоносни последици, е факт , който обективно разкрива правно оценъчното явление неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП.

Това е така, защото обществения разум, въплатен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения/ удари, сблъсъци/ по пътищата между моторни превозни средства, моторни превозни средства и пътни съоръжения и моторни превозни средства и хора, тъй-като те практически неминуемо довеждат до травми, смърт, както и повреди от материален характер – чл.1, ал.2 от ЗДвП.

Тези факти по принцип съдържат логическата тежест на градиво/ основание / за наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е налице.

Безспорно е, че за възникването на разглежданото пътно-транспортно произшествие може да се вменява единствено небрежна вина /схващана като неполагане на онази дължима грижа като един абстрактен обективен модел, която даден физически правен субект в качеството на водач на МПС не е положил, а е могъл и е бил длъжен да положиаргумент от чл.11, ал.3 от НК/, предполагана, че съществува, ако доказателствата не оборват предположението – чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Те не го оборват, понеже няма обстоятелства/ твърдения на такива и данни за тях/ , явяващи се показател, че възникването му е било извън интелектуално-волевите способности / контрола на съзнанието/ и в ситуация на обективна невъзможност на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ да предприеме подходящи действия/ и/ или евентуално на водача на лекия автомобил Ауди“ , ако би се доказала по реда на НПК изцяло негова или отчасти негова вина/ за да го предотврати/ избегне , попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината му .

По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят е поел задължение да покрие в границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му отговорност- чл.

429, ал.1, т.1, чл.493 а , чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.

Ищецът като майка на пряко пострадалата й загинала дъщеря е социално и емоционално увредено лице / чл.478, ал.2 от КЗ/ от събитието и затова - носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ за изплащане на застрахователно обезщетение в размер определен по справедливост за претърпените неимуществени вреди / чл. 432, ал.1, чл.493а от КЗ, вж. ППВС № 4/25.05.1961 г. , ППВС № 5/24.09.1969 г./, изразяващи се в душевни болки и страдания / скръб, мъка, тъга и други състояния на лишения /, чието съдържание е идентично с обезщетението, което причинителят на вредите /делинквента/ би й дължал, ако и той не бе загинал, тъй-като щяха да са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2, вр. с чл. 51, чл. 52 от ЗЗД.

На езика на гражданскоправната философия /липсва легално определение/ правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането"/ от противоправно и виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или найобщо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др.

В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в 3 правораздаването/няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а само посочване на примерни показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай/. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни физически и психически увреждания /а трябва да има, за да се избегне субективния произвол!/.

По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че фактически то почти винаги се проявява и няма как да не се проявява щом законът мълчи и не определя съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична „тарифа" /, а изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет от обществото подход/ критерий за постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания.

Думата „справедливост“ обикновено е отражение на отношение между две или повече състояния, които трябва да се сравнят по определени ценностни критерии , които се възприемат като правилни. Най- напред общоприетото й разбиране като мярка на заслужено компенсаторно равновесие в живота изисква състоянието на един човек да бъде възстановено след настъпването на една неправда – в състоянието, което е съществувало преди настъпването й. Тъй- като тук се поставя въпроса за кръг от лица , които имат дадено право , в отличие с друг кръг от лица, които нямат такова право, справедливостта проявява своето разпределително измерение с изискването лицата в едно и също положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират (т.е. еднаквите случаи да се третират еднакво).

Ясно е, че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди, включително и по настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се, при съобразяване на всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при „ оживяването" на понятието справедливост.

Съдът, като съобрази икономическия стандарт на живот в страната към деня на събитието/ 25.11.2022 г. ./ и сега, измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности на средния българин в съответствие със цените на стоките и услугите, показващи стабилност ; възрастта на майката/ 78 години/ и дъщерята/ 40 години/ ; обстоятелството , че втората не е била единственото дете на първата, която има още 5 живи пълнолетни деца и може да разчита на опората им/ морална, грижовна и материална/; установената реална / а не естествено предполагана/ емоционална близост между двете и взаимно подпомагане, както и казуистичната съдебната практика, приема, че размер от 100 000 лева на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е достатъчно съответен на справедливостта.

Разпечатката съдържа 33 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01b42420-7b2a-44d1-986f-bd8c20ff7630