Решение № 1176 от 12.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. Варна, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501895 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. с чл.317 от ГПК, вр. с чл.312 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 59054/19.07.2024г., подадена от Община Варна, представлявана от кмета Б.К., срещу решение № 2538 от 05.07.2024г., постановено по гр. дело № 4800/2024г. по описа на РС-Варна, 10 състав, с което:

1/ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е признато за незаконно уволнението на С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Г. К.“ № *** и е отменена заповед № 27/07.03.2024г. на кмета на Община Варна, Булстат 000093442, адм. адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ № 43, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ;

2/ на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Г. К.“ № *** е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор – ловец“ в „Община Варна“ с място на работа „Общински приют за безстопанствени кучета“;

3/ на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225 от КТ Община Варна, Булстат 000093442, адм. адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ № 43, представлявана от кмета Б.К., е осъдена да заплати на С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Г. К.“ № *** сумата от 5828,48 лева, 1 представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 07.03.2024г. до 21.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

В частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за разликата над сумата от 5828,48 лева до предявения размер от 6000 лева решението не е обжалвано.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. като постановено в нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с правния извод на първоинстанционния съд за неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ.

Намира за доказани добросъвестността на работодателя при извършеното уволнение и наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на работника, като излага подробни съображения в тази насока.

Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната му част и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на С. К.

С., ЕГН ********** срещу Община Варна, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1) иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на извършеното със заповед заповед № 27/07.03.2024г. на кмета на Община Варна уволнение за незаконно и неговата отмяна; 2) по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „шофьор – ловец“; 3) по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на сумата от представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 07.03.2024г. до 21.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата 2 молба – 22.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, обективирано в Заповед № 27/07.03.2024 г. на Кмета на Община Варна. Ищецът оспорва уволнението поради неспазване на формалните изисквания на КТ. Твърди, че с подписване на трудов договор № 26/13.06.2022 г. е възникнало трудовото правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжността „шофьор – ловец“ с месторабота „Общински приют за бездомни кучета“ към Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“. Излага, че заповедта за уволнение не е мотивирана, тъй като не става ясно за кое от изброените в чл. 190 от КТ нарушения на трудовата дисциплина се налага най-тежкото наказание, както и липсва описание на нарушението на трудовата дисциплина. Твърди, че не е спазена процедурата на чл.193, ал.1 КТ. Твърди още, че работодателят не е изпълнил задължението си да събере и после да оцени в цялост събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Оспорва да е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения.

Сочи още,. Че работодателят не е извършил оценка на тежестта на нарушението по чл.189 от КТ. Излага, че в заповедта е отразено, че служителят е отказал да изпълни допълнително възложени задачи и показал неуважително отношение спрямо служители на ръководни длъжности и отказал да получи актуализиран вариант на длъжностната характеристика, но са му поискани обяснения само за неетично и нелоялно поведение, а за другите нарушения не са му поискани обяснения. По отношение на неуважителното отношение в заповедта не е посочено какви са обективните и субективните признаци на нарушението.

Нарушенията за отказ да изпълни допълнителни възложени задачи и отказ да получи актуализирана длъжностна характеристика –също не са описани пълно и точно. Не е посочено основание, на което е наложено дисциплинарното уволнение. Счита, че отказът от получаване на длъжностна характеристика не представлява неизпълнение на трудовите задължения или неизпълнение на трудовата дисциплина. Ищецът твърди, че брутното му трудово възнаграждение е било в размер на 1457,12 лева – основно в размер на 1301,00 лева и допълнително за прослужено време – 156,12 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Община Варна, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Оспорва наведените от ищеца твърдения. Сочи, че дисциплинарното производство е започнало с доклад на директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ от 20.02.2024 г. С писмо от 28.02.2024 г. на Кмета на Община Варна са изискани писмени обяснения от служителя. Писмото е получено лично от ищеца срещу подпис. С писмо от 11.01.2024 г. е депозирал писмени обяснения. След съвкупна преценка на извършените нарушения и обясненията на служителя, органът по назначаването е наложил дисциплинарно наказание – уволнение със заповед от 17.03.2024 г. Твърди, че процедурата е спазена и правото на защита на служителя е осигурено. Счита, че фактите, които работодателят твърди, че представляват нарушение на трудовата дисциплина са изложени достатъчно ясно и по разбираем начин – посочени са същността на нарушението, мястото и датата на извършването му, както и по повод какви оплаквания от страна на 3 другите служители това нарушение е установено. Излага, че работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, денят и часа на осъществяването им, нито да посочи кои факти приема за установени. Не оспорва размера на претенцията за обезщетение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор № 26/13.06.2022г. като С. К. С. е заемал длъжността „шофьор – ловец“ на пълно работно време от 8 часа, че последно полученото от него месечно брутно трудово възнаграждение възлиза на 1457,12 лева – основно в размер на 1301,00 лева и допълнително за прослужено време – 156,12 лева.

Отразено в представения по делото трудов договор № 26/13.06.2022г. е, че на 13.06.2022г. на служителя е връчена длъжността характеристика, както и че ищецът е постъпил на работа на 20.06.2022г.

Длъжностната характеристика за длъжността „шофьор – ловец“ също е представено по делото. В същата е отразено, че служителят е пряко подчинен на управител на дейността на „Общински приют и безстопанствени кучета“ и Началник отдел „Опазване на обществения ред“ като основна цел е изпълняване на дейности по залавяне и хуманно транспортиране на бездомни кучета. Преките му задължения включват участие в изготвянето на план – график за работа по залавяне на кучета и тяхното хуманно транспортиране; преминаване на изискуем инструктаж за лов и управление на лицензиран автомобил; отговорност за зачисления му автомобил, консумативите за лов и предоставяне на упойващи вещества; следене за техническата и документалната изправност на автомобила – почистване, измиване, дезинфекция; извършва дейност по събиране на умрели безстопанствени животни, техните останки на територията на Община Варна и попълване необходимата документация; водене на отчет за гориво и изминати километри; осъществяване дейности по залавяне и транспортиране на бездомни кучета; изпълнение на допълнително възложени задачи от управителя на дейността на „Общински приют и безстопанствени кучета“ и Началник отдел „Опазване на обществения ред“ в рамките на основната дейност и целите на длъжността.

Със заповед № 27/07.03.2024 г., издадена от кмета на Община Варна – Б.К., връчена на адресата на 07.03.2024 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение, считано от деня, следващ датата на връчване на заповедта. В мотивната й част е посочено, че са постъпили докладни от директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ от 25.01.2024 г. и от 20.02.2024 г., касаещи отказ от изпълнение на допълнително възложени задачи в рамките на основната цел на длъжността на общински приют за безстопанствени кучета при Община Варна от страна на С. С., на длъжност „шофьор – ловец“ и показване неспазване на нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Посочено е още, че на 09.01.2024 г. и на 4

15.01.2024 г. служителят е отказал да изпълни допълнително възложени задачи, съгласно т.5.9 от длъжностната характеристика, връчена на 13.06.2022 г. и е показал неуважително отношение спрямо служители на ръководни длъжности в администрацията, имащи пряка отговорност за дейността на ОПБК, а на ***.01.2024 г. е отказал да получи актуализиран вариант на длъжностна характеристика за длъжност „шофьор – ловец“. Отразено е, че са поискани обяснения от служителя, но в тях не се съдържат данни, оправдаващи поведението му. Описаното поведението на С. К. С. е квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на 187, ал.1, т.3, т.8 КТ, както и нарушение на разпоредбите на чл.6, ал.1 и чл.14, ал.1 на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.