Решение № 2558 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2558 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100510869 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 20049706, постановено по гр.д.№ 1502, по описа на СРС за 2020 г., 57 състав, "Поделение пътнически превози София" при "БДЖпътнически превози" ЕООД е осъдено да заплати на Р. И. Ч. на основание чл.215 от КТ сумите от 346,50 евро и 51,73 щатски долара, представляващи остатъкът от неизплатената част от командировъчните пари за осъществени международни командировки за периода от 01.02.2007 г. - 05.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 346,50 евро и 51,73 щатски долара, считано от 05.11.2008 г. до окончателното им плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 346,50 евро до пълния предявен размер от 630 евро, както и за разликата над 51,73 щатски долара до пълния предявен размер от 351,73 щатски долара.

С решението ответникът е осъден да заплати разноски по делото на ищцата в размер на 316,55 лв., както и в полза на СРС държавна такса в размер на 230,88 лв., а ищцата на ответника сума в размер на 14,33 лв.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от Р. Ч. против решението в частта, в която исковите претенции са отхвърлени до пълните предявени размери. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Въззивникът сочи, че следва да се възприеме първият вариант на изчисление по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, тъй като изпълнявала длъжността кондуктор 1 на спални и кушет вагони на международни рейсове, извършвани от БДЖПП, като се явява персонал на сухоземно транспортно средство, а не лице, което е командировано за определено време на територията на друга държава.

Цитираният текст на чл.21 от НСКСЧ се отнасял за всички други служебни командировки, но не и за кондукторите, които се явяват персонал на самото превозно средство, поради което следва да намери приложение единствено разпоредбата на чл.31,ал.1 от НСКЧ, тъй като същата се явявала специална и се отнасяла до персонала на различните транспортни средства. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до пълните им предявени размери.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

С оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, следва да се добави следното:

Безспорно остава между страните във въззивното производство, че през процесния период ищцата е полагала труд в Поделение пътнически превози към "БДЖ" ЕАД на длъжност "Кондуктор, спални и кушет вагони", като към датата на подаване на исковата молба работодател на ищеца е Поделение пътнически превози София към "БДЖ Пътнически превози" ЕООД.

Безспорно е между страните също така, че за процесния период ищцата е извършила 28 командировки в чужбина, описани като маршрут, като за същите ответникът е направил плащане в полза на ищцата в размер на 770 евро и 329,64 лв.

Спорният по делото въпрос се отнася до това дали разпоредбите на чл.31,ал.1 и чл.21 от НСКСЧ се отнасят като обща към специална и коя норма се прилага в случая при изчисляване на дължимите от работодателя командировъчни пари.

Съгласно чл.31,ал.1 от НСКСЧ персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на 2 международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3 - 80 % от дневните пари, а съгласно чл.21, когато в изпълнение на служебните си задължения лицето престоява в чужда съседна държава под едно денонощие и не по-малко от четири часа, дължимите командировъчни пари са в размер на 35 % от дневните пари за съответната държава.

Съгласно практиката на ВКС /напр.решение № 46 от 18.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 3364/2015 г., Г.К., 3 г.о. на ВКС/, при определяне на командировъчните пари на персонала на сухоземните средства с крайна гара в съседна на Република България държава, следва да намери приложение и разпоредбата на чл.21 от наредбата. Приложението на общата норма не е изключено изрично, така както е процедирано по отношение на чл.11, ал.1 от наредбата, нито в противоречие със спецификата на дейността на персонала по раздел 4 от наредбата. Нормата на чл.21 касае хипотези, които не са уредени в раздел 4, поради което именно като обща следва да намери приложение и при определяне на командировъчните пари на персонала на сухоземните транспортни средства.

Ето защо двете разпоредби не се изключват взаимно, поради което за определяне размерите на командировъчните пари са от значение два фактора - дали се касае до престой в съседна държава, както и броят на прекараните за едно денонощие часове в тази чужда държава. Когато персоналът на транспортното средство осъществява дейността си в рамките на своята държава, тъй като самото място на работа е транспортното средство, той не се счита за командирован.

Съгласно заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, при приложение само на разпоредбата на чл.31,ал.1 от НСКЧ за периода от 01.02.2007 г. до 05.11.2008 г. работодателят не е заплатил 630 евро и 516,98 лв. При приложение и на разпоредбата на чл.21 от НСКСЧ работодателят не е заплатил 346,50 евро и 76,03 лв. командировъчни пари.

СРС е приел, че е приложима разпоредбата на чл.21 от НСКСЧ / с изключение на релацията София-Будапеща-София,поради обстоятелството, че Унгария не е съседна на България държава/, като е кредитирал заключението на вещото лице и е възприел втори вариант на изчисление.

Настоящата инстанция, с оглед изложените мотиви напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за приложение на нормата на чл.21 от НСКСЧ и възприемане на втори вариант от заключението на съдебносчетоводната експертиза при изчисление за всяка релация на броя на прекараните в съседна държава часове за едно денонощие, поради което решението, предвид правилността му в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, определи на сума в 3 размер на 50 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20049706, постановено по гр.д.№ 1502, по описа на СРС за 2020 г., 57 състав, в частта, в която искът на Р. И. Ч. срещу "Поделение пътнически превози София" при "БДЖ-пътнически превози" ЕООД е отхвърлен за разликата над 346,50 евро до пълния предявен размер от 630 евро, както и за разликата над 51,73 щатски долара до пълния предявен размер от 351,73 щатски долара.

ОСЪЖДА Р. И. Ч., ЕГН: ********** да заплати на Поделение пътнически превози София при "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД, ЕИК:

******* сума в размер на 50 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати на Р.

И. Ч. на основание чл.215 от КТ сумите от 346,50 евро и 51,73 щатски долара, представляващи остатъкът от неизплатената част от командировъчните пари за осъществени международни командировки за периода от 01.02.2007 г. - 05.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 346,50 евро и 51,73 щатски долара, считано от 05.11.2008 г. до окончателното им плащане, не е обжалвано.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4