Решение № 70 от 21.07.2024, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Берковица, 21.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА

Административно наказателно дело № 20231610200297 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Р. З. И. против Наказателно постановление № 837/17.10.2023 г. на Директора на РДГ-гр. Берковица, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 61 от същата Наредба и са отнети в полза на Държавата стоките, предмет на нарушението.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на 1 наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна, че:

Р. З. И., като лице по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите получил позволително за сеч /ПС/ № 0728693 от 05.07.2023 г. за подотдел 205 „м“, имот № ***, землище гр. Вършец, общ. Вършец, обл. Монтана, не е изпълнил задълженията си възложени му от Закона за горите и Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите и горите, като е допуснато сеч на 73 броя дървета от дървесен вид бук с кубатура 31.00 пл.м3 дървесина и 8 броя дървета от дървесен вид бреза с кубатура 3.00 пл.м3 дървесина, без да са маркирани с контролна горска марка /КГМ/ в основата на пъна. Нарушението е извършено е периода 08.07.2023 г. до 14.08.2023 г. и е открито на 14.08.2023 г. при извършена проверка в имот № ***, отдел 205, подотдел „м“, землище гр. Вършец, общ. Вършец, обл. Монтана, на територията на РДГ-Берковица горска територия собственост на физически лица, позволително за сеч № 0728693/05.07.2023 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените писмени доказателства по административно-наказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.

По настоящото съдебно производство са разпитани актосъставителя С.

И. С. и посочения в акта свидетел – И. Н. Н..

При така възприетата фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че с това деяние виновният е нарушил чл. 257, ал.

1, т. 3 във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 61 от същата Наредба.

За извършеното административно нарушение на основание чл. 257, ал.

1, т. 3 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложена глоба на жалбоподателя в размер на 300 лева и са отнети в полза на Държавата стоките, предмет на нарушението.

Възраженията в жалбата и поддържани в с. з. от процесуалния представител на жалбоподателя не могат да бъдат приети от съда за основателни.

Относно оплакването във връзка със съставените констативни протоколи:

По отношение на възражението за недопустимо съставяне на 2 констативните протоколи, съдът намира същото за неоснователно, тъй като няма законова пречка такива да бъдат съставени, в какъвто смисъл е и установената практика на съдилищата /например Решение № 151 от 31.03.2021 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 95/2021 г./ Относно оплакването, че не е бил спазен процесуалния ред за съставяне на АУАН, като в акта е посочен само един свидетел – в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН:

В случая не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение.

По делото се изясни, че посоченият в акта свидетел – И. Н. Н. е свидетел, присъствал при установяване на нарушението – в този смисъл са показанията на актосъставителя С. И. С., както и на самия свидетел И. Н. Н., който лично пред съда заяви, че е свидетел на установяването и на констатирането на нарушението. Това се потвърждава и от Констативния протокол на л. 10-11 от делото, който е съставен от свидетеля И. Н. Н..

Отделно от това АУАН е издаден въз основа на съставения преди това Констативен протокол на л. 10-11 от делото, който следва да се приеме за документ по смисъла на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, в който случай законът допуска АУАН да се състави и в отсъствие на свидетели.

Относно оплакването, че в АУАН липсва конкретизация на позволителното за сеч – липсва дата и местонахождение на имота:

Не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да се е отразило на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, тъй като в АУАН е посочен изрично номера на позволителното за сеч - № 728693, както и имота, за който се отнася същото – подотдел 205 „м“, имот ***, а също и периода, в който е извършено нарушението – от 08.07.23 г. до 14.8.23 г.

Позволителното за сеч се издава за конкретен имот, като в него се посочва и срока за провеждане на сечта.

В посоченото в АУАН позволително за сеч /л. 17 от делото/ подробно е описан посочения в АУАН имот, включително неговото местонахождение, както и срока за провеждане на сечта, предвид което няма съмнение кое е позволителното за сеч, за което жалбоподателят е допуснал сеч на немаркирана с контролна горска марка /КГМ/ дървесина в основата на пъна.

3

Относно оплакването, че в АУАН и НП жалбоподателят е квалифициран като „лице, получил позволително за сеч“, което не е легален термин, поради което било допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон:

Съдът намира, възражението за неосноватено поради следните причини.

Разпоредбата на чл. 257 от Закона за горите предвижда наказание за „лице, упражняващо лесовъдска практика“.

В случая „лице, получило позволително за сеч“ може да е единствено „лице, упражняващо лесовъдска практика“.

Този извод се налага при тълкуване на разпоредбата на чл. 257 от ЗГ във връзка с разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗГ, която гласи, че позволително за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.

От цитираната разпоредба става ясно, че позволително за сеч не се издава на всяко лице, а само на „лице, упражняващо лесовъдска практика“.

А по делото не е спорно, че жалбоподателя упражнява такава, като това изрично е отразено и в издаденото позволително за сеч /на л. 17 от делото/.

Поради това непосочване на това обстоятелство, не може да се счете за допуснато съществено процесуално нарушение, респ. липса на фактическо описание, което да съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. С оглед на това, неоснователно е възражението, че в издадените АУАН и НП не е посочено, че лицето упражнява лесовъдства практика, така както е посочено в текста на чл. 257, ал. 1 от ЗГ , а единствено е посочено, че е лице, получило позволително за сеч /в този смисъл Решение № 151 от 31.03.2021 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 95/2021 г. постановно по аналогичен казус/.

Относно оплакването, че разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ е само санкционна такава и не съдържа предписание на дължимо поведение, което жалбоподателят да е нарушил виновно:

Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ гласи, че се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което „не вземе своевременно мерки за 4 предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията“.

Нормата освен, че е санкционна, съдържа и правило за дължимо поведение от задълженото лице, дотолкова доколкото същата изисква от задълженото лице да не бездейства, а да предприеме конкретни действия, а именно – ДА ВЗЕМЕ СВОЕВРЕМЕННО МЕРКИ - за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията /в този смисъл Решение № 151 от 31.03.2021 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 95/2021 г., в което се обсъжда т. 1 на цитираната разпоредба и което следва да намери приложение по аналогия и в настоящия случай./.

Нормата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ е бланкетна, поради което в случая същата следва да се тълкува във връзка с посочената в НП разпоредба - чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, която гласи, че „При провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да: 1. секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч“. Поради което допускайки сеч на немаркирана с контролна горска марка /КГМ/ дървесина в основата на пъна в нарушение на цитираната подзаконова разпоредба жалбоподателят е извършил нарушение, което изпълва състава на бланкетната разпоредба на чл.

257, ал. 1, т. 3 от ЗГ .

В този смисъл неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя във връзка с наведениете от него възражения, че разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ не предвижда наказание за допустителство.

В случая не става въпрос за допустителство, а за нарушение извършено от самия жалбоподател, изразяващо се в невземане на своеременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии, а именно допускане на сеч на немаркирана с контролна горска марка /КГМ/ дървесина в нарушение на полученото от жалбоподателя позволително за сеч.

Сам по себе си фактът на отсечени дървета, констатиран по време на извършената проверка, които дървета не са маркирани по съответния за това начин и ред, обуславя бездействието на лицето, което е в нарушение на вменените му по закон задължения и контролни правомощия, а това от своя 5 страна обуславя административнонаказателната му отговорност /така Решение № 151 от 31.03.2021 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 95/2021 г./ Относно разминаването в съдържанието на екземпляра на АУАН на АНО констативния протокол на ищеца - на л. 8 и екземпляра на жалбоподателя - л. 69:

По делото се установи разминаване в съдържанието на екземпляра на АУАН, представен от АНО /л. 8 по делото/ и екземпляра на АУАН, находящ се при жалжоподателя /л. 69/.

В екземпляра на АУАН, представен от АНО /л. 8 по делото/ в т. 4 „законови разпоредби, които са нарушени от извършителя“ е отразена и записана наред с другите разпоредби и разпоредбата на чл. 61 от Наредба 8 за сечите в горите, която разпоредба обаче не е отразена и записана в екземпляра на АУАН, находящ се при жалбоподателя /л. 69 по делото/.

Съдът намира, че така констатираното разминаване обаче не се е отразило на правото на защита на жалбоподателя, тъй като разпоредбата на чл. 61 от Наредбата не вменява на жалбоподателя ново различно задължение от описаните, респективно не му вменява нови и различни отговорности, а само конкретизира до кога лицето носи отговорност за неизпълнение на посочените вече задължения.

Предвид което соченото разминаване в съдържанието на АУАН е несъществено и по никакъв начин не се отразява на законността на издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Относно оплакването, че акта не съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено същото:

Оплакването е общо и декларативно, като не се съдържат конкретни твърдения в какво точно се състои според жалбоподателя твърдяното от него нарушение.

Видно от съдържанието на АУАН и наказателното постановление нарушението е конкретизирано по време и място – посочена периода на извършване на нарушението и датата, на която е установено същото, мястото на нарушението – проверка в имот № ***, отдел 205, подотдел „м“, землище гр. Вършец, общ. Вършец, обл. Монтана. Посочени са фактите и обстоятелствата описващи нарушението – в какво се изразява и правната 6 квалификация. Подробно са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение и даващи основание да се приеме, че фактическата обстановка и описаното нарушение в АУАН са идентични с тези в наказателното постановление.