Решение № 206 от 11.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600296 по описа за 2022 година

С Присъда от 08.02.2022 г., СГС-Наказателно отделение, 30-ти състав по н.о.х.д.

№523/20 г. е признал подсъдимия В. В. В. за виновен в това, че в неустановен с точност момент за времето между 23.30 ч. на 15.01.2019 г. и 04.00 ч. на 16.01.2019 г. в гр. *** (ж.к.

„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***), умишлено и с особена жестокост умъртвил К. И. С. престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115 НК, за което го е осъдил на наказание „доживотен затвор“, при първоначален „специален“ режим на изтърпяване.

Със същата присъда СГС е осъдил В. В. В. на основание чл.52, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, да заплати, както следва: а) на гражданския ищец И. В. С. обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането; и б) на гражданския ищец И. А. С. обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Съдът се е произнесъл и по отношение на разноските по делото.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.С. – защитник на подсъдимия с молба отмяната й и постановяване на нова съобразно събраните доказателства като алтернативно се моли за отмяна и връщане за разглеждане от друг състав на СГС поради съществени процесуални нарушения. Сочи се и, че определеното наказание е твърде тежко и не отговаря на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения, на които настоящият състав ще отговори на по-късен етап.

Депозирано е възражение срещу въззивната жалба от повереника адв.С. от САК с молба за отхвърляне на същата. Изложени са подробни съобръжения.

1

В хода на съдебните прения пред САС защитникът и подсъдимият поддържат въззивната жалба и молят същата да бъде уважена.

Повереникът, гражданските ищци и частни обвинители молят съда да потвърди присъдата.

Представителят на САП предлага да се потвърди присъдата на първия съд като правилна и законосъобразна.

В последната си дума В. моли за по-лека присъда.

САС, след като се запозна с материалите по делото, становищата и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Правилно и законосъобразно съобразявайки се с доказателствата по делото и анализирайки същите подробно, задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която въззивният споделя изцяло, а именно:

Подсъдимият В. В. В. е с ЕГН: **********. Като дете е отгледан от своите баща (св.

В. С.) и баба, а когато бил 10-годишен баща му сключил втори брак със св.Ц. С., която също изградила близки отношения с подсъдимия като негова „доведена майка“. След навършване на пълнолетие В. работил като готвач, вкл. и в Норвегия, където направил опит за самоубийство, поради разочарованието си, че бил зарязан от предходна своя приятелка. От този период насетне той се развивал като емоционално нестабилна личност - с импулсивни прояви, които надделявали над задръжките; със затруднения и проблеми в междуличностното общуване; с дисхармоничен и деструктивен стил на поведение, но въпреки това - с нормални когнитивни психични функции и с интелект в границите на нормата.

В края на м. септември 2018 г., когато бил на 23 години, подсъдимият работил като готвач в ресторант „Фемили“ (гр.***, ж.к. „***“) и живял с баща си (св.С.) и втората му съпруга (св.С.) на горепосочения адрес в столичния квартал „***“. В този период, посредством неговите приятели - свидетелите М. Н. и В. А., В. се запознал с 25-годишната К. И. С. (родена на *** г.), осиновено и отгледано дете от И. и И. С. (частни обвинители и граждански ищци по делото). Двамата си допаднали и станали гаджета, а С. прекратила своите отношения с предишния си интимен партньор - св. В. Я.. През месец октомври 2018 г. К. запознала подс.В. с нейната майка И. С.. Малко по-късно, в края на месец октомври 2018 г., с разрешение на свидетелите И. и И. С., дъщеря им се изнесла и заживяла самостоятелно с В. в друго тяхно семейно жилище на адрес в гр.***, ж.к.„***“, бл. ***, вх.

***, ет. ***, ап. ***. Там К. и В. често канели свои приятели, сред които свидетелите В. А., М. Н. и Н. Н.. В началото на месец декември 2018 г. подсъдимият предложил брак на К. С., след което и двамата поставили на ръцете си годежни халки.

В края на 2018 г., обаче, отношенията между младата двойка започнали да се влошават. Подс. В. непрекъснато проявявал ревност към приятелката си; следял комуникацията в нейния личен „Fасеbоок“-профил; опитвал се да „пробива“ паролата на телефона й; стигнало се дори до случай на проявена към К. физическа агресия (удар на шамар) вследствие на един от честите скандали помежду им. В началото на месец януари 2019 г. пред много от общите им познати, К. С. няколкократно споделяла, че иска да се 2 раздели с В., защото не се разбират (пред св. Н.); че нещата помежду им не вървят (пред св.И. С., бивш неин приятел); че подсъдимият я ревнува и следи и че не е щастлива с него, както и че се страхува дали някоя сутрин „няма да се събуди“ (пред свидетелите А. и Д.); че между нея и В. непрекъснато избухвали финансови спорове; че той бил ревнив, лабилен и често плачел нощем (пред св.М.).

Подсъдимият В. също усещал, че отношенията им не вървят към добро развитие и споделил пред св.Н., че според него К. иска да го зареже. В следобедните часове на 14.01.2019г. когато К. С. била на работа, подсъдимият поканил в апартамента в ж.к. „***“ св. В. А., пред която започнал да плаче; обяснил, че се страхува от евентуална раздяла и бил съсипан. По-късно вечерта на същия ден, когато С. се прибрала, двамата поканили на гости свидетелите А., Н. и Н.. В момент, в който подсъдимият и св.Н. останали насаме на терасата на апартамента, В. споделил, че се страхува, че К. ще го зареже, тъй като не се разбират и тя не оценявала подаръците му, както и че би искал да си купи нова кола и да „изчезне някъде“. В късния следобед на следващия ден (15.01.2019 г.) подс.В. изпратил и текстово съобщение на св.А., в което описал, че психически се е сринал, защото К. била студена към него.

Във вечерните часове на 15.01.2019 г. К. С. се видяла с родителите си, а след това се прибрала в жилището в ж.к.„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, и очаквала завръщането на подс.В., който до около 23.30 ч. бил ангажиран на работното си място като готвач в ресторант „Фемили“. Междувременно, преди подсъдимият да се прибере, С. провела няколко телефонни разговора - с един от бившите си интимни приятели (св.И. С.) и със св.В.

М., пред която за пореден път споменала, че иска да се раздели с В. поради ревността му.

Чула се и с подс.В., когото помолила да закупи алкохол при завръщането си.

Малко след 23.30 ч. на 15.01.2019 г. подс.В. се прибрал от работа в горепосочения апартамент и двамата заедно с К. С. вечеряли и употребили известно количество алкохол (уиски). Между 30 и 60 минути след това, в неустановен с точност момент за времето между 23.30 ч. на 15.01.2019 г. и 04.00 ч. на 16.01.2019 г., пристъпили към интимности, при които С. била съблечена чисто гола и лежала на дивана в хола. По делото не е установено дали въпросните интимности протекли единствено като „любовна игра“ или извършен полов акт, но по време на същите - вследствие на неуравновесения характер на подсъдимия, неговите лабилно поведение и страхове от бъдеща раздяла, възникнал поредният конфликт, при който в състояние на обикновено алкохолно опиване (от „средна“ към „тежка“ степен) подс. В. В. взел съзнателно решение да умъртви К. С.. Докато тя лежала гола по гръб на дивана в хола, със собственото си тяло подсъдимият притиснал нейното (вкл. и коремната област и гръдния кош), опитвайки се да парира движението на ръцете и краката й, а след това с едната си ръка притиснал шията на С., а с другата, поставена на лицето й, запушил нейните уста и нос, отнемайки възможността за дишане. Така, блокирането на дихателните отвори, гръдния кош и корема довело до механична асфиксия, при която в рамките на около 1 минути С. загубила съзнание, а след няколко минути настъпила и нейната смърт. В процеса на настъпване на смъртта й, докато момичето било вече в безсъзнание, но при наличие на остатъчна (все още неприключила) сърдечна дейност, позволяваща формиране на кръвонасядания, подс. В. предприел с една от ръцете си многократни, отривисти, груби, наслагващи се и проникващи движения в ануса на С., довели до сериозни (неусетени от жертвата) увреждания в тази област - раздиране на стената на правото черво с нокти, радиерни разкъсвания на ануса и надлъжни разкъсвания на ректума, едно от които - на стената на ректума в цялата й дебелина с дължина 10 см.

3

Притисканите от ръцете на подс. В. уста, нос и шия на починалата, освен смъртоносното й задушаване, довели до редица видими външни травми и кръвонасядания: по предната и дясната странична повърхност на шията, по меките тъкани около десните рогчета на подезичната кост и щитовидния хрущял, около десния дял на щитовидната жлеза, по дълбоките шийни мускули, по меките тъкани на десния долно-челюстен ъгъл, по меките тъкани в ляво от брадичката, по лигавичната повърхност вляво на долната устна, по върха и до левия ръб на езика. Причинени били и странични кръвонасядания в дясната слепоочна област на главата, долния клепач на дясното око, меките тъкани на дясната челна, теменна, слепоочна и тилна области на главата, по дясното рамо, дясната мишница, по дясната и лявата лакътна изпъкналост, по дясната и лявата предмишници, по лявото бедро, по задните повърхности на двете подбедрици.

Причинените на починалата К. С. травми довели до кървене, което оставило следи по редица предмети и повърхности под и в близост до тялото й - по части от тапицерията на дивана, по чаршаф (завивка), открит впоследствие в близост до дивана, по пода около дивана, по ноктите на двете ръце на подс. В., по капачка на намираща се в близост пластмасова бутилка „Кока-кола“.

Безжизненото тяло на починалата останало през цялата нощ в хола на процесния апартамент, а в сутрешните часове на 16.01.2019 г. когато все още нямал изградена версия, която да поддържа за случилото се, подс. В. В. решил най-напред да провери съдържанието на телефона на С. (с № 0887 941 693) и тъй като в архива на устройството видял проведен предишния ден разговор със св. И. С. (бивш интимен партньор на жертвата), пристъпил към писмена комуникация с него, представяйки се за К.. Чрез приложението „Месинджър“ в периода между 11.42 ч. и 15.33 ч. на 16.01.2019 г. написал на св.С. няколко поредни съобщения, съдържащи изразите: „Липсваш ми .... Искам те обратно ... Новият ми приятел ме тормози ... От три месеца сме заедно, че даже и се сгодихме ... Винаги съм усещала любовта си само към теб, въпреки всичко...“. Свидетелят С. в действителност помислил, че комуникира с К. С. и отговарял на съобщенията с текстовете: „И ти на мен ми липсваш .... И аз си те искам за жена теб и само теб ... Помисли си хубаво“. Междувременно, св.М. Д.

(колега и приятелка на починалата С. от счетоводната къща, в която двете работили) забелязала, че К. не се явила на работа, а нейният профил в „Месинджър“ е активен и около 11.40 ч. на 16.01.2016 г. й написала съобщение: „Ехо, къде си, звънни ми веднага, защо не вдигаш“. Отговаряйки от името на починалата С., подс. В. написал на св. Д., че не се чувства добре, защото нещата „с В. не вървят“ и че имала нужда „да остане сама“. В 15.20 ч.

Д. позвънила на телефона на К., но този път В. вдигнал, отговаряйки, че тя е излязла от вкъщи и си е забравила апарата. Това мотивирало св.Д. отново да изпрати писмено съобщение, в което - смятайки, че комуникира с К. С. - попитала откъде пише тя, при условие, че телефонът й е вкъщи. Получила отговор, отново изпратен от подсъдимия „Взела съм си друг телефон, с интернет. Не ме търсете, искам да се успокоя сама малко“.