Определение № 33048 от 11.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33048 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110117960 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 201824/24.06.2026г. на СРС, подадена от А. Н. Ч. срещу „Креди Йес“ ООД.

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ: на:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе Дата: 10 ноември 2026г.

Час: 10:00

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищцата А. Н. Ч. чрез адв. А. Д. – АК-София, е предявила срещу ответника „Неткредит“ ООД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № 445530/01.03.2025г., а при условията на евентуалност – ако иска за прогласяване нищожността на договора в цялост бъде отхвърлен, то само на чл. 6, ал. 2 /нейстойка за недадено обезпечение/ и чл. 3, т. 7 /договорна лихва/. Иска се също така ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 587,47 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожния договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /23.06.2026г./ до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че с ответника сключили посочения договор за кредит, по силата на който ответникът ú отпуснал в заем сумата от 1200,00 лева, която следвало да се върне, ведно с лихвата /4,1% месечно/ на девет вноски с падежи от 01.04.2025г. до 01.12.2025г.

Било предвидено предоставяне на обезпечение от заемателя след сключване на договора, при непредоставяне на което се дължала неустойка от 889,86 лева. Сочи се, че клаузата за неустойка съставлява прикрит доход за кредитора и заобикаля законовите ограничения и разпоредби относно лихвите и ГПР. Тя била противозаконна и прекомерна. Тя следвало да се включи при изчислението на ГПР, който бил неправилно и заблуждаващо посочен, което водело до недействителност на договора. Не било посочено кои разходи формират ГПР, не бил посочен лихвеният процент на ден. Неустойката противоречала на добрите нрави и излизала извън присъщите ú обезпечителна и обезщетителна функции. Недействителна поради противоречие с добрите нрави била и клаузата за възнаградителна лихва. Платените над чистата стойност на кредита суми подлежали на връщане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Креди Йес“ ООД чрез адв. К. К. – АКХасково, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 277593/09.09.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Подробно обосновава, че договорът е 1 валиден и съответства на законовите изисквания и на добрите нрави. Признава, че ищцата е заплатила по него 637,08 евро, от които 276,62 евро са покрили главница, 101,12 евро – договорна лихва, 252,76 евро за неустойка по чл. 8 и 6,58 евро за наказателна лихва.

Клаузите на договора били индивидуално уговорени, ищцата била наясно с тях и ги приела.

Оспорва се искът за връщане на суми, доколкото само главницата по кредита била 1200,00 лева.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор/клауза в него съществува и е със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи недействителността му/ú на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за извършеното плащане, включително че същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за паричен заем № 445530/01.03.2025г. със съдържание съобразно представеното към исковата молба копие.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените към исковите молби писмени доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото това, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 445530/01.03.2025г. със съдържание съобразно представеното към исковата молба копие.

УКАЗВА на ответника чрез адв. К. в седмодневен срок от съобщението да заяви изрично дали оспорва, че неустойката за недадено обезпечение не е включена при изчислението на ГПР, както и да уточни дали начислявана според отговора на исковата молба неустойка по чл. 8, касае чл. 8, ал. 2 от Договора, или е налице техническа грешка и се касае за неустойка за недадено обезпечение по чл. 6 от Договора.

УКАЗВА на ищцата чрез адв. Д. в седмодневен срок от съобщението да вземе становище относно сумите, признавани като платени от страна на ответника, както и да заяви дали оспорва, че е усвоила отпуснатата в заем сума.

По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе след уточненията на страните съобразно горните указания.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в 2 първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация /чл. 140а, ал. 3, т. 5 и т. 7 ГПК/.

РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните – през ССЕВ/ЕПЕП/електронна поща. Заедно с него на ищцовата страна да се връчат и отговорите на исковата молба (ако такъв е подаван).

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3