Решение № 111 от 18.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Варна, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело № 20213001000387 по описа за 2021 година

М. М. Н. от гр.Добрич обжалва решение №260028/01.03.2021 г. на Окръжен съд Добрич-ТО по т.д. №163/2019 г., с което искът на "Банка ДСК" ЕАД гр.София по чл.422-ГПК срещу нея е уважен изцяло, ведно с присъждане на разноските по делото, с молба да бъде отменено изцяло. В с.з. въззивницата чрез процесуалния си представител моли за уважаване на жалбата й и за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции, като съображения за това излага в писмена защита.

Ответникът по жалбата - "Банка ДСК" ЕАД - гр.София с писмен отговор на жалбата и с писмена молба моли за потвърждаване на решението и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основното оплакване в жалбата е, че съдът не бил зачел потребителската защита на ответницата предвид твърдени неравноправни клаузи в договора й 1 с банката за кредит за покупко-продажба на недвижим имот от 11.11.2004 г.

Съдът е длъжен служебно да констатира неравноправни клаузи в договорите с потребител и да отрече с решението си действието им, ако прилагането им в отношенията между страните води до ощетяване на потребителя.

Договарянето на лихва по кредита не представлява неравноправна клауза, доколкото това е договореното възнаграждение за банката, като договарянето й освен това е индивидуално, което изключва неравноправност. В случая в чл.6 от договора е договорена твърда лихва от 11.75%. Договарянето на промяна в лихвата, без да са посочени условия, при които, и механизъм, по който може да стане това, би могло да бъде неравноправна клауза. В случая обаче в същия чл.6 от договора за кредит е предвидено, че промяната, която става задължителна за страните, е от УС на банката, т.е. не е произволна, тъй като е в резултат на съответни решения на управителния й съвет. От заключението на ССЕ се установява, че банката е ползвала методика за определяне на базов лихвен процент, използван за определяне на лихвения процент по кредити на физически лица, който е функция на обективни фактори - най-вече промяна на пазарните лихвени индекси и на лихвените нива, като на тази база са вземани решения по протоколи и банката е водила лихвени бюлетини, в съответствие с които е и начислявала лихвени проценти върху кредитите на физическите лица, в т.ч. и по процесния кредит на ответницата. През целия период до обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е бил превишаван първоначално договорения лихвен процент от 11.75%, който е начисляван до 20.12.2004 г., след която дата е спадал, съответно - до 20.02.2006 г. - 10.75% и до 20.02.2007 г. - 4.9%; до 20.10. 2008 г. е повишен на 8.8% и до 01.03.2019 г. е повишен на 9.8%, но пак в рамките на първоначално договорения лихвен процент. Следователно, промените в лихвения процент не са ощетявали ответницата като потребител в резултат на неравноправни клаузи в договора за кредит. Конкретни оплаквания относно размера на дълга на ответницата, установен по делото и със заключението на ССЕ, не са направени с жалбата. Няма писмени данни банката да е отказвала приемане на плащанията й след 03.11.2016 г. Ответницата е ползвала интернет банкиране, чрез което е могла винаги да извърши плащания по електронен път и да представи платежен документ за тях по делото. Няма надплащания по договора за кредит, за сметка на които е погасила дължимите вноски за периода от м.ноември 2016 г. до м.ноември 2018 г. Напротив, няма 2 погашения по кредита за периода - 15.05.2016 г. до 15.02.2019 г., което е дало основание съгласно чл.18 от договора за обявяване от банката на кредита за предсрочно изискуем, като ответницата е уведомена редовно за него на 15.02.2019 г. /л.16 и л.17 от делото/. Решението, с което искът по чл.422-ГПК е уважен срещу ответницата изцяло, е правилно и следва да се потвърди.

Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на ОС Добрич на основание чл.272 - ГПК. При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в поискания размер от 150 лева.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК съдебният състав на АС Варна - ТО

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260028/01.03.2021 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д. №163/2019 г.

ОСЪЖДА М. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, бул."25-ти септември" №58, вх.Б, ет.1, ап.2, да заплати на "Банка ДСК" ЕАД - гр.София, ЕИК 121830616, сумата 150 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 - ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3