Определение № 1360 от 10.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1360 гр. София, 10.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Частно гражданско дело № 20231110105766 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК

Образувано е по искане на длъжника К. Г. Н., обективирано в Молба (вх.№ 72715/05.03.2024 г.) за допълване на Определение № 8583/24.02.2024 г. за разноските по производството. Релевирани са доводи, че следва да му бъдат присъдени сторените по производството разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, според която последния има право на разноски при прекратяване на делото.

Претендира да му бъде изплатена сумата от 550 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, съобразно Договор за правна защита и консултанско съдействие от 05.06.2023 г.

Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК – заявителят „АКПЗ“ АД е получил препис от Молба (вх.№ 72715/05.03.2024 г.) и в едноседмичния срок е представил Становище (вх.№ 269611/22.08.2024 г.), с което заявява, че следва да бъде определяно адвокатско възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на извършените действия., респ. по реда на чл.6, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Софийски районен съд, след преценка на данните по делото и страните, намира следното: доводи на

С постановеното по делото Определение № 8569/24.02.2024 г. съдът на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилил Заповед № 5015/13.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е прекратил производството по настоящото дело.

Поради обжалваемост на постановеното по делото определение съдът приема, че искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирано в молбата на молителя-длъжник е направено в срока за неговото обжалване(изтекъл на 08.03.2024 г.), поради което същото се явява процесуално допустимо. Индиция за сторени от длъжника разноски е приложения към Възражение (вх.№ 159692/07.06.2023 г.) Договор за правна защита и консултанско съдействие от 05.06.2023 г., а и направеното с молбата искане е такова за допълване на 1

Определението, а не за неговото изменение в частта за разноските, поради което за неговата допустимост не се изисква представянето на списък по чл. 80 от ГПК.

Разгледано по същество искането е също и частично основателно.

Поради прекратяване на производството по настоящото дело и по аргумент от чл. 78, ал. 4 от ГПК, отговорност за сторените от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, следва да носи именно от заявителя.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС и съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение, съгласно размерите определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. В тази връзка е и константната съдебна практика- Определение №343/15.02.2024 г. по търговско дело №1990/2023 г. на II ТО при ВКС; Определение № 3156/28.11.2024 г. на ВКС по к. търговско дело № 1119/2024 г. на II ТО при ВКС и други. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1 от ЗА посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. В настоящият случай адвокат Тослев, като процесуален представител на длъжника К. Г. Н. е подал Възражение (вх.№ 159692/07.06.2023 г.) по чл.414 ГПК, което е бланково и съответства на Приложение №7 към чл.7 от Наредба №6/20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието.

В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че справедливия и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 50 лева, който следва да бъде заплатен на длъжника-молител.

По изложеното съображения, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК Определение № 8569/24.02.2024 г. по гражданско дело № 5766/2023 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав, като ПОСТАНОВЯВА следното:

ОСЪЖДА „АКПЗ“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. София, ***, да заплати на К. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата 50 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от неговото съобщаване на страните, на които да се връчи препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3