Решение № 1146 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1146 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Й. М. при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Мая Й. М. Гражданско дело № 20231100111885 по описа за 2023 година

Ищецът Ю. Д. Б. е предявил срещу ответника „СОФ КЪНЕКТ” АД осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 70 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили във връзка с осъществил се инцидент с ищеца на 22.02.2022 г. в гр. София, от виновно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неподдържането и неизправността на настилка на паркинг, част от територията на Летище София – Терминал 2, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 22.02.2022 г. до пълното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 22.02.2022 г., около 20.30 часа, на паркинг (ниво – 1) на Летище София, Терминал 2 се спънал в стърчаща на пода арматура, в резултат на което паднал върху дясното си рамо и загубил за кратко съзнание.

Сочи, че бил хоспитализиран и опериран по спешност. Излага твърдения, че в резултат на горепосочения инцидент е получил увреждане, изразяващо в закрито счупване на дясната мишнична кост и кръвозасядане в областта на дясна мишница.

Твърди, че възстановяването и болките продължили няколко месеца, като и до настоящия момент продължава да изпитва болки при определени 1 движения, смяна на времето и натоварване, както и затруднения при извършването на ежедневни си дейности. Сочи, че инцидентът е повлиял негативно на психическото му състояние, поради което се наложило да се консултира с психиатър и му било предписано медикаментозно лечение.

Ищецът счита, че за претърпените от него неимуществени вреди отговорност следва да носи ответника „СОФ КЪНЕКТ” АД, който като концесионер има задължението да поддържа участъка от паркинга, където настъпил инцидента, а такива грижи не били положени.

Ответникът ,,СОФ КЪНЕКТ‘‘ АД, в законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че не са се осъществили твърдените от ищеца обстоятелства за време, място и механизъм на настъпване на увреждането, липсвало увреждане при ищеца и търпените от него вреди, а ако такива са настъпили, то същите били поради поведение на ищеца, несъобразено с указателни табели на паркинга и правилата за паркиране, и предходни негови травми, и не се установявала причинна връзка. Навежда доводи за обективна невъзможност за извършване на ремонт на паркинга поради липса на издадено му разрешение за строеж, за което е подал своевременно искане като концесионер.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел В.П.А. Б.а (съпруга на ищеца), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че на 22.02.2022 г., н а летището в град София, където били отишли двамата, за да посрещнат пристигащи близки, съпругът й е претърпял инцидент. Сочи, че съпругът й отишъл да паркинг на ниво -1, за да паркира лекия си автомобил, но тъй като на паркинга било тъмно се спънал в желязна арматура стърчаща от пода и паднал. Свидетелства, че след настъпване на инцидента открила ищеца припаднал на пейка, до която сам успял да стигне.

В последствие се оплакал от силни болки в рамото, имал рана на крака и ожулвания по ръцете и бузата. След като му била оказана първа помощ от лекар на летището, ищецът бил откаран от „Бърза помощ” в болница „Пирогов”. Свидетелката сочи, че докато преглеждали съпруга й тя слязла на 2 ниво -1, където видяла, желязото в което се спънал, и което се намирало пред лекия му автомобил и не било обезопасено или обозначено. Сочи, че на следващия ден заедно с приятелка отишла отново на мястото на инцидента, за да направят снимки и отново видяли стърчащото желязо, с големина около 15 см., но имало и поставени табели, че влизането е забранено.

Свидетелства, че около 45 - 50 дни след инцидента, ищецът не е имал възможност да се грижи сам за себе си, тъй като дясната му ръка е била обездвижена. Твърди, че този факт оказал негативно в л и я н и е върху психическото му състояние. Сочи, че поради преживения страх, изпитваните болки и безпомощното си състояние ищецът бил подтиснат и депресиран.

След 50-ия ден била махната превръзката на ищеца и му било разрешено да постепенно раздвижване, но движенията на дясната му ръка били силно ограничени. Ищецът бил силно депресиран, отказвал да излиза навън, не можел да спи и изпитвал силни болки. Започнал раздвижване през месец юни, посещавал рехабилитация, но и към настоящия момент ръката му била непълноценна и не можел да извършва определени движения.

От заключението на изслушаната и приета по делото СМЕ, неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че в следствие на процесния инцидент ищецът е получил счупване на горния край на дясна раменна кост (закрито).

Установените увреждания причинили на пострадалия болка и ограничени движения, счупването и поставената имобилизация затруднили самообслужването му. Медикобиологичният характер на счупването на горния край на дясна раменна кост е трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни. Вещото лице е посочило, че най-интензивните болки и страдания са изпитвани от ищеца непосредствено след травмата и мануалното наместване на счупването за период от 8 - 10 дни, и в началото на раздвижването. Вещото лице е посочило, че периодът на възстановяване при такъв вид увреждане е 3 - 4 месеца. При извършен преглед за нуждите на експертизата, е установено, че ищецът се движи самостоятелно.

Вещото лице е констатирало наличието на болки и дискомфорт в дясна раменна става при натоварване и при промени във времето. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че остатъченият дефицит (болките, които ищецът изпитва понастоящем) е рехабилитационен проблем и ищецът трябва да продължи да извършва периодично рехабилитация, физиотерапия и 3 балнеолечение.

Установява се от представените по делото доказателства – покана за доброволно плащане, връчена на ответника на 15.06.2023 г. (на лист 10 - 13 от делото), че ищецът е поканил ответното дружество да му заплати обезщетение за горепосочените травматични увреждания в размер на сумата от 50 000 евро, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

По делото е представено писмо до ищеца от ответното дружество от 17.07.2023 г. (на лист 14 от делото), че във връзка с отправената покана ответното дружество е изразило съгласие да заплати на ищеца обезщетение за вредите, настъпили във връзка с процесния инцидент, в размер на сумата от 15 000.00 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличие на следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние – в случая бездействие, изразяващо се в необезопасяване на повредена настилка на паркинга на Летище София – Терминал 2 и липсата на осветление, позволяващо възприемането й; противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, т.е. настъпване на увреждане на място, което е част обект, предоставен на ответното дружество с възложени му задължения за стопанисване и осигуряване на безопасното му ползване, и наличието необезопасена повредена настилка на паркинга и неосветяване на последния; вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на неговия телесен интегритет, довело до твърдените болки и страдания, неудобства и дискомфорт; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционнообезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която 4 има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

В конкрения случай от събраните по делото доказателства се установи наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, за вредите, причинени на ищеца. С оглед дейността на ответното дружество като оператор по наземно обслужване, същото има задължение за поддържането в изправно състояние на техническите съоръжения на Аерогара София, и по конкретно на паркинга (ниво – 1) на Летище София, Терминал 2. Следва да се отчете, че задължението за поддръжка на зоната предполага изправност на същата, която да позволи безпрепятственото им използване и по отношение на уязвими групи – възрастни хора или деца, които обичайно се придвижват с намалено внимание.

За пълнота следва да се посочи и, че с депозираната на 15.12.2023 г. по делото молба ответникът „СОФ КЪНЕКТ” АД е изложил доводи, че е бил в невъзможност да ремонтира и обезопаси паркинга на Летище София поради нормативни пречки, като е изложил конкретни причини, които са довели до забавяне на основния ремонт на паркинга на Летище София и е представил доказателства за установяване на твърдените обстоятелства.

По делото се твърди неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на паркинга (ниво – 1) на Летище София, Терминал 2 , където е настъпил процесния инцидент, като те са в причинна връзка с това бездействие. Без значение за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е възложено.

Установява се, че на мястото на инцидента е имало необезопасена и повредена настилка и е липсвало осветление, позволяващо възприемането й, както и че увреждането е настъпило на обект, предоставен на ответното дружество с възложени му задължения за стопанисване и осигуряване на безопасното му ползване.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

По отношение на последните съдът съобразява изводите на вещото лице по изслушаната СМЕ.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния инцидент ищецът е претърпял травматични увреждания. От приетата като компетентно изготвена СМЕ се изяснява правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалите увреди е травматичен, които в съвкупност са причинили на ищеца болки и страдания, с възстановителен период от 3 -4 месеца, в който срок ищецът е изпитвал болки и страдания, интензивни в първите 8 – 10 дни.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчетат и неудобствата в нормалната деятелност на ищеца, двигателните затруднения и неудобства в рамките на острата фаза след травмата, претърпяните болки през възстановителния период, вероятността от наличието на последващи отзвуци върху емоционалното му състояние, в резултат на изпитания страх, както и по – продължителния от обичайния период на възстанавяване при ищеца, с оглед възрастта и здравословното му състояние.