Определение № 772 от 17.09.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 772 гр. Перник, 15.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500585 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А1 България” ЕАД против Разпореждане № 305 от 11.07.2023г. пo ч.гр.д.№221/2023г. на Районен съд Брезник, в частта му, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „А1 България“ ЕАД срещу Й. П. Й. за сумата от 243.82 лв. обща неустойка, както и за сумата от 91.35 лв. лихва за забава. В жалбата по подробни доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част се иска отмяната му в тази част и да се издаде заповед за изпълнение за заявените суми.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

ЧГД № 221/2023 г. на PC - Брезник е образувано по заявление на "А1 България" ЕАД – гр. София, ЕИК-131468980 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й.

П. Й.. Заявлението е за парични вземания на обща стойност 378.85 лв. за периода от 24.06.2020 г. до 08.09.2020 г. по договор № *** със системен партиден номер ***, формирани както следва: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 50.37 лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 84.66 лв.; начислени неустойки в общ размер на 243.82 лв. поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора; сума в размер на 107.08 лева, представляваща 1 мораторна лихва върху цялата претендирана сума от 378.85 лв. за периода от първия ден на забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху цялата претендирана сума от 378.85 лв. лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда /14.06.2023г./ до окончателното изплащане на вземането. В обстоятелствената част на заявлението е уточнено, че неустойките са дължими поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната съгл. 54. 12 от ОУ вр. с разпоредбите на договора. В табличен вид в заявлението е описана всяка от претендираните неустойки и издадените за тях счетоводни документи по вид, дата на издаване и падеж, както и размер на задължението за всяка претендирана неустойка, а именно: неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС в размер на 64,98 лв, неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги в размер на 52,22лв. и неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство в размер на 126,62лв.

Съгласно чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това. Целта на заповедното производство по реда на чл. 410 и сл. ГПК е само да провери дали вземането е спорно, като е достатъчно заявителят да наведе твърдения за съществуване на вземането.

Въпросът за доказването на обстоятелствата и фактите, на които се основава вземането, което е предмет на заповедното производство, са въпроси, които не са предмет на изследване от заповедния съд. Само след оспорване на твърденията на заявителя от длъжника посредством подадено от същия възражение по чл. 414 от ГПК, заявителят ще има възможност да инициира исково производство чрез предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, в което да доказва твърденията си. Правомощията на съда по заповедното производство и параметрите на извършваната от съда проверка, определят и пределите на извършвания контрол за законосъобразност от въззивната инстанция, по повод на депозирана жалба по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК срещу разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението.

Настоящият съдебен състав намира, че в обстоятелствената част на заявлението е уточнено, че неустойките са дължими поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната съгл. 54. 12 от ОУ вр. с разпоредбите на договора. В табличен вид в заявлението е описана всяка от претендираните неустойки и издадените за тях счетоводни документи по вид, дата на издаване и падеж, както и размер на задължението за всяка претендирана неустойка, поради което формирането на размера на всяка от неустойките е описан по ясен и разбираем начин, както и е посочено за какъв период или еднократно е определен този размер.

От доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за мобилни услуги е видно, че длъжникът в заповедното производство, за който се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения с "А1" ЕАД има качеството на потребител по 2 см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Процесните неустойки се претендират поради разваляне на договора по вина на абоната, като правното основание и начина на формиране на размера на процесните неустойки, уговорени като такива при разваляне на договора, се основават на чл.

6 от Приложение №1 към Договор № ***. С ТР № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГТК е прието, че кредиторът по двустранен договор с продължително или периодично изпълнение, каквито са договорите, на които заявителят основава правата си, може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне /неустойка за развалянето/, ако такава неустойка реално е била уговорена, както и изправната страна може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение, доколкото е налице хипотезата на прекратяването на облигационно отношение с продължително изпълнение за напред поради развалянето на договорите с настъпване на уговорено между страните основание за това – поради неизпълнение на поетите от абоната задължения да заплаща дължимите към оператора суми по договорите.

В приложимите ОУ – т. 54. 12. от същите е уговорено автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомявана за това. Изрично е посочено, че в хипотезата на забава на плащането на дължимите суми, продължила повече от 124 дни, договорът се счита за едностранно прекратен. В посочената клауза са изрично уговорени предпоставките за автоматично прекратяване, които са ясни. Посочен е и моментът, от който действието на договора се прекратява. В случая съдът приема, че забавата за плащане на задълженията на абоната е продължила повече от 124 дни, поради което договорът се счита за автоматично прекратен на основание т. 54. 12. от ОУ. Дали в действителност заявените от заявителя елементи от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойки надлежното прекратяване на процесната договорна връзка, са осъществени е въпрос, който подлежи на проверка в исковия процес.

Съгласно чл. 6.1. от Приложение №1 към Договор № *** ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове/ценовите пакети и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

Настоящият съдебен състав намира, че така уговорените неустоечни клаузи не са уговорени във вреда на потребителя и не водят до значително неравновесие в правата и 3 задълженията на страните, като не предоставят възможност на заявителя да получи необосновано високо обезщетение при неизпълнение задълженията на потребителя. Тези клаузи не са нищожни и поради противоречие с добрите нрави. За да стигне до този извод въззивният съд съобрази следното:

Относно неустойката в размер на три месечни стандартни абонаментни такси Така уговорена неустойката съответства на обезщетителната и санкционна функции, които са присъщи на неустойката, отчитайки допуснато неизпълнение на договорно задължение от страна на потребителя на далекосъобщителни услуги - просрочие на задължение на клиента над 124 дни. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. При предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на задължения на потребителя, с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, е допустимо неустойка да бъде уговаряна, освен ако размерът й се явява необосновано висок. Възможност за уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните следва и от чл. 226, ал. 1, т. 11, б. "в" ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл. 228, ал. 5 и чл. 229а от същия закон. В договора и ОУ не се установяват неравноправни клаузи, в частност и по см. на чл. 143, т. 5 ЗЗП, които да водят до пълна или частична нищожност на договора и на които претенцията за сумата 64.98 лв. да се основава. Така уговорената неустойка не разкрива признаците на неравноправна клауза, а по начина, по който е уговорена, неустойката представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетява изправната страна по договора, изпълнила своите договорни задължения. По въпроса дали клауза за неустойка в размер на три месечни такси е действителна има формирана съдебна практика и съдът възприема, че неустойка в такъв размер съответства на типичните на неустойката функции и е доказана по основание. Размерът на вземането се установява при съобразяване на дължимата по 4 договора за услуги месечна абонаментна такса /стандартен размер без отстъпка/ в размер на 25,99 лева без ДДС или трикратният размер на същата не надвишава претендираната от 64.98 лв.