Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 26.02.2020, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
3/2020
Подписан
26.02.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2, предл. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 68г · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68л · Закон за защита на потребителите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 21 гр.Габрово, 26.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

ЕМИЛИЯ КИРОВА-

ТОДОРОВА при секретаря

Мариела Караджова и в присъствието на прокурора Стоян Петков като разгледа докладваното от съдия Рачев к.н.а.д. № 3 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на “****“ ЕООД ЕИК ****, село Койчовци, общ. Трявна против Решение № 79 от 8.11.2019г. на Районен съд – Трявна, постановено по АНД № 72 по описа за 2019 година. С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил изцяло Наказателно постановление № 2019-0045670 от 18.4.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище в Русе към Главна дирекция “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68д, ал.1 и чл. 68г, ал.4, от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 210а от същия закон е наложена имуществена санкция размер на 1,000.- /хиляда/ лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и без да бъде съобразено с фактическите обстоятелства по случая. Развити са подборни съображения мотивиращи искането на касатора да бъде отменено решението на районния съд, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Алтернативно се иска приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответната по жалбата страна не се представлява, постъпило е писмено становище от процесуален представител. В същото са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното съдебно решение.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Решението на районния съд било правилно и законосъобразно и същото следвало да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Правилен е и крайният извод за законосъобразност на наказателното постановление.

На

25.05.2018г. в КЗП е постъпила жалба на потребител. Служители на КЗП са извършили редица проверки. Изпратена е докладна от страна на Директора на Регионалната дирекция на КЗП в Русе до КЗП – София. На проведено заседание на комисията на 5.10.2018г. е изразено становище че е налице нелоялна търговска практика. Председателят на КЗП е издал Заповед № 827/18.10.2018г. с която е забранил на “****” ЕООД да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика а именно: търговецът да не предоставя на посочени интернет сайтове невярна информация относно вида на мястото за настаняване, като посочва че е хотел или арт комплекс, при положение че притежава удостоверение за категоризация на къща за гости. На 4.12.2018г е съставен АУАН, а Наказателното постановление, предмет на съдебен контрол пред Тревненския районен съд е издадено на 18.04.2019г.

Един от основните въпроси, поставени от касатора е “откога започва да тече тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН”

Проверката от служителите на КЗП е приключила с изпращането на докладна до Комисията. Част от процедурата по установяване на нарушение по чл. 68г чл. 68л и чл. 68д от ЗЗП е необходимостта случаят да бъде разгледан от тази комисия, след което установеното от нея се докладва на Председателя на КЗП. Именно той издава заповед, с която се нарежда преустановяване на констатирана нелоялна търговска практика. Заповедта на Председателя на КЗП е от дата 18.10.2018г., т.е. приблизително месец и половина преди издаване на АУАН, въз основа на който е постановено и обжалваното НП.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че така съставеният АУАН не е в нарушение на разпоредбите на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В ЗЗП законодателят е предвидил особен ред за провеждане на административно наказателното производство по установяване на нарушение- нелоялна търговска практика, различен от общо установения.

Процедурата е описана подробно в ЗЗП и изисква произнасяне от страна на Комисията по събраните в хода на проверката факти, която докладва своето решение на Председателя на КЗП. Именно в съответствие с посочените разпоредби на ЗЗП е проведено административно наказателното производство, приключило с издаване на АУАН, въз основа на който е постановено и обжалваното НП. В този смисъл не следва да се приема, че АУАН е издаден в нарушение на разпоредбите на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Срокът за съставянето му започва да тече след установяване на всички относими факти и обстоятелства по случая, доказващи наличието на осъществено нарушение. Тази процедура е приключила с издаване на посочената заповед на Председателя на КЗП. Именно след това, в съответствие с разпоредбите на ЗАНН и ЗЗП е възникнала необходимостта от съставяне на АУАН и НП.

Нарушителят е установен с приключване на посочената процедура по ЗЗП. Не са налице нарушения на административно наказателното производство, като АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. За да стигне в Решението си до същият извод първоинстанционният съд е взел предвид различната процедура за провеждане на административно наказателно производство, уредена в специален закон- ЗЗП, с която се е съобразил и административния орган, установявайки извършеното нарушение и налагане на санкция за дееца.

Правилни са разсъжденията на районния съд и относно твърдението, на наказаното дружество, че същото е собственик на интернет сайтовете, на които са били публикувани заблуждаващите рекламни съобщения. Настоящият състав споделя изцяло тази мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал.2, изр. „второ“ от АПК не следва да ги преповтаря.

Касационната инстанция не приема че в случая е налице маловажен случай – не са налице критериите, които да сочат че настоящият случай е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на подобни деяния.

Наказанието е определено в минимален размер.

Изложеното налага извода, че описаното в наказателното постановление административен нарушение е извършено от дружеството касатор. Като е приел същото Районен съд Трявна е постановил валиден, правилен и законосъобразен съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

С оглед този резултат, претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, чл. 143, ал.4 от АПК, чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ, същата следва да бъде уважена в претендирания размер – 80.- лева

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Габрово, в настоящия състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79 от 8.11.2019г. на Районен съд – Трявна, постановено по АНД № 72 по описа за 2019 година.

ОСЪЖДА

“****“ ЕООД ЕИК ****, село Койчовци, общ. Трявна ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище в Русе към Главна дирекция “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите сумата 80.- /осемдесет/ лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.