Решение № 73 от 17.06.2025, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Административно наказателно дело 197/2025
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 17.06.2025
- В сила
- 09.07.2025
- Състав
- Васко Петров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 5 и ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 5 и ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.10 ал.1 · Закон за пътищата
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. Гоце Делчев, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Васко П. Петров при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно наказателно дело № 20251220200197 по описа за 2025 година Съдът е сезиран с жалба от О. Х., с административен адрес град Х., ул. „Д. Х.“ №***, община Х., област Бл., представлявана от Км. на общ. - Л. А.
Т. против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,ал.1от Закона за пътищата № *******, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С.,с който на общ. е наложена имуществена санкция в размер на *** лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна.
Административно наказаващия орган взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронният фиш, поради което подлежи на разглеждане по същество.
1
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на **.**.2021 г. в **.** часа е установено нарушение №*********, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ „П. Б.“, peг. №*********, с обща техническа допустима максимална маса 1750, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в община Г. Де, по път ** км **+**, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство. Нарушението е установено с устройство №*******, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път ** км **+***.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 5 и ал.
6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДП и е отразено, че на основание чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 от ЗДП на общината -жалбоподател се налага имуществена санкция от *** лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на представените по делото писмени доказателства. Жалбоподателя не спори ,че е собственик на фр. возило. От представените статични изображения се установява движението му в съответния участък.В фиша се вменява че за автомобила не е платена такса за валидна електронна винетка, от страна на жалбоподателя не се представят доказателства, оборващи това твърдение,мястото на нарушението е коректно описано с точно посочен километър от платената пътна мрежа .
По отношение на възражението в насока към дата **.**.2021 г. в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДП, не е предвидено за нарушение по чл. 179. ал. 3 от ЗДП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а. ал.З от ЗДП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение-съдът не го споделя ,тъй в цитираната норма изрично е дадена възможността за съставянето на ел.фиш за нарушение но чл.179ал.3 от ЗДП.
От правна страна съдът приема нарушението да е погасено по давност.В Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се приема, че "разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване 2 на наказателното преследване по давност в НК". Пак в мотивите на тълкувателното решение, макар и да е коментирана от една страна единствено липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната преследвателна давност по чл.
81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК , следва изрично да се посочи, че е упоменато, че "приемането на обратната теза, а именно – че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно нерегламентирано поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението. ", тоест тълкувателното решение визира целият институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава. Отделно от това, в ЗАНН липсва каквато и да е уредба на давностни срокове по отношение на електронните фишове, като трайно прието е в доктрината и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове. Поради това и няма съмнение, че тази празнота следва да се запълни именно с приложението на института на обикновената и абсолютната погасителна давност, предвидени съответно в чл. 80, ал. 1, т.
5 и чл. 81, ал. 3 от НК –както в теорията, така и в практиката, е, че погасителна давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал. 3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.Давност бива два вида: обикновена и абсолютна.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал. 2 НК . Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното/ преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност- чл. 81, ал.
3 НК.
3
Така, постановките на цитираното Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, което е задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ , предполага прилагането на института на обикновената давност и в административнонаказателното правораздаване. Доколкото обикновената преследвателна давност на наказанието "имуществена санкция" съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е в размер на 3 години, то същата в настоящия случай се явява изтекла към момента на връчване на електронния фиш.
Деянието е извършено на **.**.2021 г., на която дата е издаден и електронният фиш. Впоследствие обаче, не са били предприети в 3-годишен срок каквито и да е действия, които да са свързани със спиране или прекъсване на давността. Поради това и давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК ще се яви изтекла на **.**.2024 г., обикновената давност още към датата на връчване на обжалвания ЕФ и към датата на подаване на жалбата вече е била изтекла.
По отношение на абсолютната преследвателна давност в разглеждания казус ,при все ,че нарушението е извършено на **.**.2021 г. ще изтече на **.**.2025 г.
Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните срокове в административнонаказателния процес.
Следва да се посочи и че целта на института на давността в административнонаказателното производство не съставлява просто една формална проверка, която следва да се извършва от органите на властта, нито е санкция за бездействието на съответния орган. Основната идея на всяка една наказателна система е налагането на съответно наказание да се извършва с определена цел.
В административнонаказателния процес, целите на налаганите наказания са посочени в чл. 12 от ЗАНН и са да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. С оглед изминалия дълъг период от време, наложеното наказание намалява ефективността от държавна реакция против нарушението, като е възможно към момента на влизане в сила на властническия акт нарушителят да се е поправил и превъзпитал под въздействието на други фактори. При това положение, наложеното наказание след толкова дълъг период от време се явява загубило своя социален и правен 4 смисъл, доколкото не може да изпълни основната си цел, а именно – да поправи и превъзпитанарушителя.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв, същият следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от *** лв.
Същото с оглед на фактическата и правна сложност на делото се явява прекомерно, доколкото надвишава предвидения в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимален размер за вънаграждения за защита от адвокат в конкретния случай, поради което и възражението на въззиваемата страна за прекомерност на хонорара се явява основателно.АНО следва да бъде осъден да заплати разноски от жалбоподателя в размер на *** лв.
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,ал.1отЗакона за пътищата №******, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С.,с който на община Х. е наложена имуществена санкция в размер на *** лева .
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на О. Х. сума в размер на *** лв., представляваща сторени разноски за адвокатско представителство, като оставя без уважение искането за заплащане на разноски над тази сума .
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски АС в 14дневен срок от деня на получаване на съобщението от страните .
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 5