Решение № 21204 от 20.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21204 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110117337 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „**********“ ЕАД срещу А. З. С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абон. № 103470, а именно: 1 433.83 лв.

– цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането; 209.35 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 05.07.2024 г.; 27.32 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 24.07.2024 г. до окончателното плащане; 6.61 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 05.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45215/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е било налице през процесния период договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на наемател и титуляр на партидата за топлоснабдения имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, но ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „********“ АД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

Претенцията си за цената на услугата дялово разпределение основава на клауза от общите си условия.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. З. С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца, във връзка с което оспорва да има качеството на собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имота и да е сключвал договор за доставка на топлинна енергия с дружеството. Оспорва количеството и цената на реално потребената топлинна енергия в имота през исковия период. Оспорва да е извършвано през периода редовно топлинно счетоводство, във връзка с което изтъква, че няма доказателства относно регистрирането на „******** ********“ ООД като търговец, извършващ услугата дялово разпределение на топлинна енергия, а договорът му с етажната собственост е изтекъл.

Оспорва общият топломер в абонатната станция да е бил технически годен през процесния период. Счита, че са начислявани от ищеца лихви върху прогнозни сметки. Възразява срещу размера на лихвите. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „********“ АД изразява становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните изисквания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45215/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната цена; изискуемост на вземането.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, 2 ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Съгласно т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС:

„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“. В мотивите към т. 1 е прието следното:

„Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди...“.

В случая ищецът претендира цената на потребената в имота през исковия период топлинна енергия от ответника в качеството му на наемател на жилището и титуляр на откритата в дружеството партида за имота. От представените писмени доказателства е видно, че наемател на общинския имот е била майката на ответника, а след нейната смърт през 1995 г. той е останал в имота, срещу което собственикът Столична община не се е противопоставил, а го е третирал като наемател на имота. От изложеното следва, че през 3 исковия период ответникът е бил държател на имота на облигационно основание.

Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на топлинна енергия, но посочването им в чл. 153, ал. 1 ЗЕ като страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В случая е доказано по делото, че ответникът – наемател е подал до ищцовото дружество Молба-декларация от 18.09.2002 г. за откриване на партида за имота на негово име. Документът е оспорен с отговора на исковата молба в частта относно положените подписи, поради което е открито на основание чл. 193 ГПК производство за проверка на неговата автентичност, като му е указано, че носи доказателствената тежест да установи неавтентичност на документа в оспорената част, за което не сочи доказателства. В първото открито заседание след представяне от ищеца по реда на чл. 183 ГПК на оригинала на документа и запознаване с него ответникът изрично заявява, че не оспорва подписа си, което е достатъчно да се приеме, че молбата-декларация е подписана от него. Съдът намира, че тя има характер на предложение за сключване на договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в процесния имот, което очевидно е прието от „**********“ ЕАД с конклудентни действия, щом фактурите и съобщенията към тях са издавани на името на ответника и щом именно ищецът представя молбата-декларация като писмено доказателство по делото.

Следователно, независимо че ответникът през разглеждания период не е бил собственик или носител на вещно право на ползване върху имота, по делото е доказано сключването между него и ищеца чрез подаването на молбата-декларация за откриване на партида на нарочен договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот. Договорът съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

За установяване факта на доставяне през исковия период на топлинна енергия в наетия от ответника имот и нейната цена са представени по делото съобщения към фактури, писмени доказателства от третото лице – помагач и е прието заключението на съдебнотехническата експертиза.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се изяснява следното: За процесния период редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които, макар и понякога да са извършвани след законовия срок, винаги са приключвали със заключение за съответствие. За исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „********“ АД. През периода радиаторите в имота са били демонтирани и не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по 4 показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, но за периода 2022 г. – 2023 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет на водомера, поради което за този период топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена служебно на брой лица с разходна норма 140 лв./денонощие/1 бр. потребител. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е била изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.