Решение № 184 от 06.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20231110113037 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове от „.......... с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Д. Н. Н. за сумата 7273,53 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 11.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1167,56 лв. за периода от 15.06.2020 г. до 21.09.2022 г., сумата от 38,47 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 11.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 8,17 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 21.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 55077/2022г. на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва наличието на облигационно правоотношение, количеството доставена топлинна енергия и претенциите за 1 лихва. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца ............ счита исковите претенции за доказани и основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.

Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е приобщено копие на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.10.1985 г. съгласно който Н Д Н. и Е Г Н. купуват недвижим имот апартамент №9, находящ се в ............ Със смъртта на Н Д Н. на 23.03.2005 г. е прекратена съпружеската имуществена общност върху имота при хипотезата на чл. 26, ал. 1 СК’85 (отм.) като по силата на чл. 27 СК’85 (отм.) дяловете на съпрузите са равни, поради което и Е Г Н. е придобила ½ идеална част от имота по силата на прекратяването. Останалата ½ идеална част е включена в наследството на Н Д Н. и е придобита по наследство при равни квоти от съпругата и сина му при приложението на чл.

5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от приложимия закон за наследството като всеки от тях е придобил по наследство по 1/4 идеални части. По делото нито се твърди, нито се установява собствеността върху процесния имот да е прехвърлена преди исковия период. При тези данни съдът формира извод, че през процесния период, за който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия до процесния апартамент Е Г Н. и Д. Н. Н. са били съсобственици на имота при квоти ¾ идеални части за Е Г Н. и ¼ идеaлна част за Д. Н. Н., поради което са имали качеството потребители на топлинна енергия съгласно дадените с ТР 2

2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения, респ. между тях и ищцовото дружество е било налице облигационно отношение, което обстоятелство не е оборено по никакъв начин в настоящото производство.

След смъртта и на Е Г Н. на 05.12.2021 г. всички нейни имуществени права, задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на настоящия ответник, в качеството му на единствен наследник по закон съгласно удостоверение за наследници с изх. №7070/15.11.2024 г., издадено от Столична община, район Красна поляна. Съгласно чл.

48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е станало със смъртта на наследодателя лицата, които имат право да наследяват, в случая ответника, се призовава към наследяване като придобиването на наследството става с приемането му/изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството. В случая наследникът - ответник не е оспорил факта на приемане на наследството, поради което съдът приема за неоснователни твърденията му, че не се е намирал в облигационна обвързаност с ищеца, тъй като се установи, че не само е придобил идеални части от правото на собственост върху имота по наследство преди исковия период, а и след смъртта на Е Г Н. вече като неин правоприменик отговаря за поетите от нея задължения да заплаща топлинна енергия в качеството й на собственик на ¾ идеални части от имота. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г.от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.

2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, както и такава за битовото горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Доставената топлинна енергия за отопление на имота е била определяна въз основа на служебен отчет поради неосигурен достъп на 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, като количеството е определено в съответствие с максималния разход за сградата при 3 броя отоплителни тела. Сумите за топла вода периода са определяни на база ‚служебен отчет“ за два броя потребители при норма на разход 140куб.м. за 1 потребител за едно денонощие.

Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през процесния период. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. е в размер на 6899,29 лева.

От приетото заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като съответно на събраните доказателства, се установява, че за процесния период ищецът е издал общо 51 фактури и са издадени кредитни известия към тях на основание изготвените изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Вещото лице констатирало, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода 3 м.05.2019 г. – м.04.2021 г. е в размер на 7271,54 лева.

Ответникът не представя доказателства да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че същият дължи заплащането на потребена топлинна енергия в размера установен от заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което съдът намира иска за топлинна енергия за основателен до сумата 6899,29 лева, като за горницата до пълния претендиран размер подлежи на отхвърляне като неоснователен.

При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по давност на част от вземанията за периода 01.05.2019 г. до 11.10.2019 г.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.