Решение № 100 от 21.03.2023, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 155/2023
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 21.03.2023
- В сила
- 27.04.2023
- Състав
- Диана Кирилова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- §1, т.5 · Закон за автомобилните превози
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.34, т.2 · Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
- чл.3, ал.1 · Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 100 гр. Шумен, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630200155 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0000153 от 28.03.2022г. на Началник на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр. Варна, с което на „К.Б. 13” ООД, с ЕИК 204425755, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от А.К.А., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като в жалбата излага конкретни доводи в тази насока. В съдебно заседание, нередовно призован – не е намерен представител на седалище и адрес на управление, не се явява представляващ и не изпраща процесуален представител.
Административно наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„К.Б. 13” ООД, с ЕИК 204425755 притежава Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 12707 от 21.07.2007г. През месец януари 2022г. била 1 извършена комплексна проверка на дейността на търговеца по спазване на изискванията на нормативните актове. Свидетелят И. Д. И. – участник в проверката констатирал, че в Списъка на превозните средства към Удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз са вписани множество автомобили – триста и няколко, а превозвача представил само 22 пътни книжки. Свидетелят И. установил, че превозвачът не е съхранил и не е представил по време на извършване на проверката пътните книжки на няколко автомобила, между които и пътната книжка № 04464/18.02.2021г. за лек таксиметров автомобил марка „Рено Меган“ с рег.№ Н69 23ВС.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 20.01.2022г. За констатираното нарушение на дружествотожалбоподател свид. И. И. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 319753 от 20.01.2022г., в който посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.34, т.2, предл. 2 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството и подписан от него, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23-00001153 от 28.03.2022г. на Началник на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр.Варна, с което на „К.Б. 13” ООД, с ЕИК 204425755, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от А.К.А., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя И. Д. И., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля, доколкото същият е участвал лично в извършената проверка и непосредствено е възприел фактите и обстоятелствата, за които свидетелства. В същото време показанията му кореспондират напълно с останалия събран по делото доказателствен материал и установената от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното постановление.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Не се установяват нарушения и на 2 правилата за връчване на АУАН и НП.
В разпоредбата на чл.34, т.2 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ е вменено задължение на регистрираният търговец да осъществява контрол върху правилното и редовното попълване на пътната книжка, както и нейното съхранение за срок пет години;
По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател има качеството на "Превозвач" по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвтП, а и „регистриран търговец“ по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, доколкото извършва таксиметров превоз на пътници в качеството си на търговец, притежаващ удостоверение за регистрация и разрешение за таксиметров превоз на пътници, издадени от кмета на община Шумен или от оправомощени от него длъжностно лице.
Търговецът притежава Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 12707/21.07.2017г., към списъка на което са вписани множество автомобили, чрез които се осъществява таксиметров превоз на пътници. Следователно за дружествотожалбоподател в качеството му на регистриран търговец е съществувало задължение да осъществява контрол върху правилното и редовното попълване на пътните книжки на автомобилите, както и тяхното съхранение за срок от пет години. От материалите по делото и по – конкретно от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И. И. се установява, че по време на извършената проверка, а и по-късно жалбоподателят не е представил пътна книжка № 04464/18.02.2021г. за лек таксиметров автомобил марка „Рено Меган“ с рег.№ Н69 23ВС, който е бил вписан в списъка към удостоверението под № 225.
Поради изложеното настоящият състав намира, че жалбоподателят, в качеството си на регистриран търговец не е осъществил контрол върху съхранението на пътните книжки за срок от пет години, с което е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.34, т.2, предл. второ от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение обща санкционна разпоредба, а именно чл.105, ал.1, от ЗАвП, доколкото за конкретното нарушение не е предвидена изрична такава. Съгласно посочената правна норма за нарушения на ЗАвП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага „глоба” или „имуществена санкция” в размер 200 лева.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „имуществена санкция” в нейния абсолютен размер.
Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че неизпълнението на задължението се дължи на форсмажорно обстоятелство, а именно наводнение вследствие на проливен дъжд в офиса на дружеството, в резултат на което е била унищожена част от архивната документация. Подобни твърдения не са били направени 3 от страна на жалбоподателя или представляваното от него дружество по време на извършване на проверката, като не са били представени и доказателства в тази насока. Тези доводи са наведени за първи път едва със жалбата срещу наказателното постановление, като доказателства в тази насока не са представени и в хода на съдебното производство. В същото време е налице разминаване в твърденията на представляващия дружествотожалбоподател, който в хода на административно-наказателното производство в представена от него писмена декларация от 11.01.2022г. е посочил, че не съхраняват посочените пътни книжки, описани в регистъра на пътните книжки на фирмата, тъй като съпругата на пълномощника на 12.10.2021г. по време на ремонт на първия етаж на жилищната сграда, където се намира офиса на фирмата, погрешка е унищожила документацията на фирмата, включваща и посочените пътни книжки. По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да може да се направи извод, че твърдяното от жалбоподателя обстоятелство действително е настъпило и, че в резултат на същото пътните книжки са били унищожени. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че нормативната уредба не съдържа процедура за възстановяване на унищожени пътни книжки, които са били вече приключили и предадени за съхранение, като задължение на регистрирания търговец, респективно превозвач е при настъпило подобно обстоятелство своевременно да бъде уведомен ОО „АА“, гр.Шумен, доколкото същото създава пречка за тяхното съхранение в законоустановените срокове, което не е било сторено. С оглед на изложеното съдът намира, че твърденията на пълномощника на дружеството-жалбоподател в тази насока са негова защитна версия и имат за цел единствено избягване на административно-наказателна отговорност за посоченото по-горе деяние.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява ЗАвтП процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение не е инцидентна проява в дейността на търговеца, доколкото видно от материлатие по делото същият е бил наказан и за други идентични нарушения. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения деянието не би могло да се квалифицира и като малозначително по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
С оглед на гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли 4 оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай с оглед депозирано по делото становище, обективирано в придружителното писмо/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000153 от 28.03.2022г. на Началник на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр. Варна, с което на „К.Б. 13” ООД, с ЕИК 204425755, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от А.К.А., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП, като правилно и законосъобразно.