Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 15.02.2021, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
1120/2020
Подписан
15.02.2021
В сила
03.03.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, пр. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.186, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, т.1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№43 гр. Хасково, 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия П. Костова административно дело №1120/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „М.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“Л.“ №.., представлявано от управителя С.Н.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ФК-565-0073459/01.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта. Счита се, че същата не е обоснована от гледна точка преследваната с налагането на ПАМ цел. Административният орган не посочил, как с издаването на заповедта щели да бъдат реализирани целите, визирани в чл.22 от ЗАНН. В случая не била извършена и преценка на срока на мярката с оглед тежестта на нарушението. Посочените в заповедта обстоятелства, които били взети предвид, не представлявали конкретни обективни факти, свидетелстващи за конкретната тежест на нарушението и за степента за засягане на държавния и обществения интерес. Неправилно с акта било прието, че предвид установената касова разлика вероятно били налице и други неотчетени продажби.

Във връзка с последното се сочи, че при започване на работния ден в касовия апарат се посочвала сума, като начално салдо, с която се започвала работа.

Много често в апарата имало оставени от предния ден и дребни монети, които вероятно не били взети предвид при въвеждане на началната сума. Изтъква се, че от страна на контролните органи не били констатирани други продажби от обекта, които да не били отчетени. Поради това неоснователно било прието от органа, че от страна на проверяваното дружество било налице едно трайно антифискално поведение, мотивиращо налагане на ПАМ за срок то 14 дни. В оспорения акт не били описани в последиците от нарушението. Нарушението на целта на закона се обосновава още с това, че ПАМ била наложена преди издаването на наказателно постановление. По този начин лицето било лишено от признатото му от закона право да иска прекратяване на мярката при наличие на предпоставките на чл.187, ал.4 от ЗДДС, при условие на представяне на доказателства за заплащане на санкцията. С наложената ПАМ се предотвратявало преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на приходи, а не се гарантирало своевременното заплащане на задълженията от страна на задължените лице. По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен процесуален представител, който изтъква, че при издаването на заповедта не били съобразени редица значими факти като тежест на нарушението, работно време на обекта, липсата на наети по трудово правоотношение лица, липса на други немаркирани стоки. В заповедта не била обоснована и продължителността на наложената ПАМ. Претендират се разноски по делото.

Ответникът, Началник отдел

„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, в писмен вид и в съдебно заседание, изразява становище в насока правилност и законосъобразност на заповедта, с която е наложена ПАМ. Моли да бъдат присъдени разноски, за които е представен списък.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От Протокол за извършена проверка

(ПИП) в обект, серия АА №0073459, е видно, че на 24.09.2020 г., в 09.18 ч., в присъствието на С.Н.Д. - управител, длъжностни лица от главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка в обект „хранителен магазин“, находящ се в гр.Хасково, на ул.„Л.“ №.., стопанисван от „М.“ ООД, във връзка със спазване на данъчно-осигурителното законодателство.

В протокола е вписано, че в обекта се продават различни по вид и цена стоки, подробно описани. Отразено е, че при извършена контролна покупка на един брой минерална вода „Горна баня“ от 500 мл. на стойност 0.60 лева, платена в брой от проверяващия орган Д. Д., преди легитимация пред лицето, работещо в обекта, същото при плащането не издало фискален касов бон от наличното в обекта ФУ, което било в работен режим и в изправност. В протокола е отразена фактическа наличност на парични средства в размер на 30.10 лева, въвеждане на пари в касата в размер на 20.00 лева, наличност по данни на ФУ 1.80 лева, като е установена разлика в размер на 8.30 лева. От органите по приходите е било поставено съобщение за установеното нарушение по ЗДДС, като в ПИП е отбелязано, че това е предпоставка за ПАМ – запечатване на обекта.

Отразено е работното време на хранителния магазин. Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалото лице Д..

При проверката на търговския обект са събрани: дневен отчет

„х“, опис на паричните средства в каса, отчет на фискална памет.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-565-0073459/01.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „М.“ ООД, гр.Х., представлявано от С.Н.Д., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – „хранителен магазин“, находящ се в гр.Х., ул.“Л.“ №.. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Видно от представената разписка, заповедта е връчена срещу подпис на С.Н.Д. – управител на „М.“ ООД, на 13.10.2020 г. На 26.10.2020 г. срещу нея е подадена жалба до административния орган - началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, който с Решение №ГДФК-153/02.11.2020г. отхвърлил оспорването. Решението на административния орган е съобщено на управителя на „М.“ ООД на 11.11.2020 г., видно от приложената по делото разписка. Жалбата срещу първоначалния административен акт е подадена на 20.11.2020 г., чрез административния орган.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, предвид разпоредбата на чл.149, ал.3 от АПК, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т. е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл. трето (в относимата редакция предл. второ) на Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.

В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването ѝ.

Приложената правна норма, посочена в административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗДДС, съгласно която разпоредба (в приложимата редакция - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В обжалваната заповед се съдържат и мотивите на административния орган, досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е аргументирал продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок под средния, предвиден в закона, а именно – 14 дни.

Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Конкретно, в заповедта е посочено, че при извършена оперативна проверка на 24.09.2020 г., в 09:18 часа на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – „хранителен магазин“, находящ се в гр.Хасково, ул.“Л.“ №.., стопанисван от „М.“ ООД, се констатирало, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. За извършената контролна покупка на 1 бр. минерална вода „Горна баня“ на стойност 0.60 лева., платени в брой на лицето, работещо в обекта С.Н.Д., от Д. Д. – проверяващ, преди легитимацията на органа по приходите, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел “Datecs DP-150” с рег.№ на ФУ в НАП №4042222, с ИН на ФУ DT49090 и ИН на ФП 02749090, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Посочено е, че извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на 8.30 лева между наличните парични средства в касата – 30.10 лева, от който служебно въведени 20 лева и разпечатаната касова наличност – 1.80 лева от направения дневен отчет „Х“ №0007382/24.09.2020 г.

При упражняване на правомощието за определяне на срока на налагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването търговската дейност в обекта на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесната. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяване на последващо нарушение от същия вид. Административният орган се е съобразил с местоположението на търговския обект – гр.Хасково, с постоянен и интензивен човекопоток, отчетена е и големината на обекта 60 кв.м., както и работното му време, взето е предвид и разнообразието от предлагани стоки. Съобразено е и засягането на утвърдения режим на данъчна дисциплина. Обосновано органът е приел, че за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъп до същия за 14 дни.