Решение № 321 от 21.11.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер 321 Дата 21.11. 2018 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение- трети търговски състав Председател:

Красимир Коларов

Членове: Георги Чамбов

Емил Митев

Секретар: Златка

Стойчева открито съдебно заседание на 10.10.2018 г. разгледа докладваното от Емил Митев въззивно търговско дело номер 366 по описа за 2018 година Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Л.И. „АД , ЕИК *** против Решение № 173 от 10.04.2018 г. , постановено от Старозагорският окръжен съд по търговско дело № 303/2016 г. по описа на същия съд.

Решението се обжалва в осъдителната му част, с която ответното дружество З.к. „Л.И. „АД е осъдено да заплати на И. Х.Б. с ЕГН:*********** сумата 60 000 лева/ шестдесет хиляди лева/,представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,настъпили в резултат на

ПТП,настъпило на 19.09.2015 г,ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от момента на извършване на деянието -19.09.2015 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Основното оплакване , което се поддържа във въззивната жалба е за постановяване на обжалваното решение в нарушение на чл.52 ЗЗД като присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на „обществените критерии за справедливост“.

Ответника по въззивната жалба И.Х.Б., чрез процесуалния си представител адвокат П. Д.Д. *** поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Спор по фактите по делото няма – спорът е за тяхното тълкуване. Това се отнася преди всичко за основния спорен въпрос по делото ,а именно въпроса за съпричиняването на вредоностния резултат от страна на пострадалото лице.

Всъщност това е и основното оплакване на жалбоподателя пред въззивната инстанция, който счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице съпричиняване.

Следва да се отчете, че първоинстанционният съд е установил точно с помощта на съдебно-автотехническа експертиза механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие. Установено е по-конкретно

,че това е станало на 19.09.2015 г рано сутрин около 7 часа и 20 минути в светлата част на денонощието.

Местопроизшествието е станало в град С.З.на булевард „Ц.С.В.“, по който булевард в посока от запад на изток се е движел мощен японски мотоциклет „Я. „ Мотоциклета е бил управляван от лицето Й.Д..Й., който се е движел с много висока скорост, значително надвишаваща максимално допустимата скорост за шофиране в града от 50 км./ час.

От заключението на неоспорената автотехническа експертиза, приета пред първата инстанция се установява, че скоростта на мотоциклета преди настъпването на ПТП ,т.е. преди удара с пешеходеца е била 103.9 км/ ч . Непосредствено към момента на удара с пострадалия скоростта на мотоциклета е била около 92 км/ ч. Същественият въпрос е дали водача на мотоциклета е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца към момента, когато последният е навлизал на пътното платно за движение.

Установено е от автоекспертизата и от протокола за оглед на ПТП,че пострадалият е пресичал платното за движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на мотоциклета.

Самият удар между пострадалия пешеходец и мотоциклета се е реализирал на разстояние 3.1 метра след линията на ориентира и на 3.6 метра северно от южния край на платното за движение. Мястото на удара е изцяло в дясната половина/южната/ на платното за движение.

Автоексперта е установил, че водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца към момента на навлизането на платното за движение, когато мотоциклета е бил на около 85 метра преди коридора на движение на пешеходеца. Изчислил е въз основа на специалната формула, че опасната зона за спиране на мотоциклета в този момент е била около 80 метра. От кинематичния анализ, изложен в заключението на автотехническата експертиза става ясно, че водачът на мотоциклета е реагирал в момент, в който той се е намирал на разстояние отоко 39 метра преди коридора на движение на пешеходеца. Установено, че последният е бил вече навлязъл на разстояние около 1.1 метра на платното за движение. Към този момент, при опасна зона за спиране на мотоциклета около 80 – осемдесет метра ,водачът на мотоциклета не е имал техническата възможност да спре преди коридора за движение на пешеходеца. Стана ясно ,че максимално допустимата позволена скорост за движение в населено място е 50 км/ ч.,докато скоростта на движение на мотоциклета към момента на реакцията на водача/ когато е задействал спирачната система/ е била около 104 км./ч. При ограничителна скорост за населени места от 50 км./ ч. мотоциклета е „прелетял“ със близо два пъти по-висока скорост. Именно тази изключително висока скорост на мотоциклета е причината, поради която мотоциклетиста да закъснее с реакцията си с около 1.6 секунди. Това е единствената причина за настъпването на

ПТП – всички други условия са били нормални: участъкът на който е станал удара е бил прав, времето е било ясно, с нормална видимост, при дневна сутрешна светлина, при суха асфалтова настилка. Не са констатирани данни за наличие на обекти, които да са ограничавали видимостта на водача в посока към пешеходеца.

Данните по делото не позволяват да се направи извода, че е налице съпричиняване на вредоностния резултат от страна на пострадалия пешеходец.

Установено е ,че в зоната на преминаване на пешеходеца не е имало пешеходна пътека .

Това означава, че пострадалият не е нарушил разпоредбата на чл.113 от ЗДв.П, която разпорежда, че при пресичане на платното за движение пешеходците имат задължението да използват пешеходната пътека, ако наблизо има такава.

Съгласно чл.113,ал.2 от ЗДв.П- извън населените места, както и по двулентовите двупосочни пътища в населените места,когато в близост няма пешеходна пътека,то пешеходците могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места. Липсват доказателства и такива не са представени от ответника по какъв начин точно пешеходецът е нарушил разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДв.П.

Основното е , че пострадалият пешеходец не се е появил внезапно на пътното платно за движение и не е навлезъл в опасната зона за движение на мотоциклета.

Той се е движел с бавна походка, която е типична за възрастта му - мъж, който в момента на автозлополуката е бил на 72 години. Нищо в поведението на пешеходеца не е довело до съпричиняване на този резултат. Повече от ясно е, че водачът на мотоциклета се е движел с твърде висока скорост , късно е предприел аварийно спиране на мотоциклета,при това когато се е намирал само на около 39 метра от пешеходеца.

Сблъсъкът е бил неизбежен,но единствената причина за тази фатална неизбежност е карането на мотоциклета с несъобразена скорост от

104 км/ час в населено място. Друга причина за удара просто няма и не може да се измисли.

Следователно предявеният иск пряк иск срещу застрахователя на деликвента по чл.226,ал.1 от КЗ/ отм./ е доказан като основание , до който извод е достигнал и първоинстанционния съд.

Второто оплакване е , че присъденото обезщетение в размер на 60 000 лева е завишено и не отговаря на „обществените критерии за справедливост „. Последното понятие е измислено, тъй като критериите за справедливост при определяне на обезщетенията не се определят нито от застрахователите, нито от пострадалите лица при ПТП.

Законът е предоставил изричната дискреция на съда да определи справедливо обезщетение, което може да стане само ако се съобразят особеностите на всеки конкретен случай.

От приетото пред първата инстанция заключение на съдебно-медицинската експертиза, което не е било оспорено от страните се установява, че на 19.09.2016 г. пострадалият И.Х.Б. е получил контузия на главата, Сътресение на мозъка, контузия на мозъка, линейно счупване на черепа вляво –теменно – слепоочно. Получил е счупване на дъгата на лявата зигоматична кост.

Това е именно диагнозата на пострадалия И.Б., с която той е изписан от К.Н., където е бил лекуван в продължение на 7 дни.

Два месеца след изписването му на 26.09.2015 г. е бил приет отново за втори път в същата К.Н..

Причината за това е, че пострадалият е получил хроничен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка на лявата голямо мозъчна полусфера. Поради това е била предприета оперативна интервенция, в резултат на която кръвоизливът е бил отстранен. Според съдебния експерт д-р Е.Б.счупването на черепа, което е било причинено при удара на мотоциклета се ангажира слепоочната кост вляво. Костузията на мозъка и последвалият кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка на лявата хемисфера, което е довело до повторното хоспитализиране на пострадалия и оперативна намеса са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Вещото лице-неврохирург е категоричен, че кръвоизливът е възникнал като усложнение на черепно-мозъчната травма. При тази сериозна травма възстановителният процес трае около 6- шест месеца.

Освен това основно травматично увреждане пострадалият е претърпял счупването на дъгата на скулната кост, което без значение дали става въпрос за лява или дясна скулна кост причинява трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Възстановителният процес за това второ травматично увреждане продължава около 2 до 3 месеца.

Така стоят нещата от гледна точка на съдебно медицинската експертиза, която е проследила подробно механизма на увреждането,както и травматичните увреждания, причинени на пострадалия пешеходец.

В резултат на сериозните травматични увреждания и най-вече на претърпяното линейно счупване на черепа вляво –теменно , слепоочно и контузията на мозъка пострадалият

И.Б. е изпитвал силни болки . Налице са били признаците на т.н. общо мозъчна симптоматика ,а именно: главоболие, световъртеж, гадене , повръщане.

Особено непоносими са били болките през първите две до три седмици след злополуката.

Показателни са подробните показания на дъщерята на пострадалия Е.И.Б., разпитана като свидетел.

Същата е установила , че след изписването от К.Н. баща й бил в особено състояние: не е искал да се храни, не е ставал от леглото, имал е халюцинации. В продължение на цял месец е бил „ на подлога“ със всички неудобства за болния и за неговата дъщеря. След това нещата са се усложнили, болният е получил кръвоизлив в мозъка –хематом, което е наложило последният да бъде отстранен оперативно. Според св. Е..Б.баща й е изпитвал много силни болки , които в началото са били непоносими, бил е дезориентиран. Тези болки не са така интензивни ,както в дните след претърпяното ПТП,но не са отшумели и до настоящия момент.

Пострадалият има постоянно главоболие, изпитва страх за живота си, след катастрофата вече не иска да излиза сам от къщи. Свидетелката е установила, че преди катастрофата въпреки възрастта си/ на 72 години/ здравословното му състояние е било отлично. Показателно е, че до този момент не е влизал в болнично заведение, бил е напълно работоспособен.

Тази катастрофа е променила изцяло живота му и го е направила непълноценен като физика и най-вече като психика след претърпяната оперативна намеса и счупването на черепа.

С оглед на тези конкретни данни ПАС намира, че присъденото от първия съд обезщетение в размер на 60 000 лева категорично не е завишено.

Продължителността на възстановителния процес след претърпяната контузия на мозъка и черепната травма е била около

6-шест месеца. През един период от време след появата на хроничния кръвоизлив живота на пострадалия е бил „ на косъм“. Няма основание да се намали размера на присъденото обезщетение , тъй като това би довело до очевидна несправедливост.

По отношение на оплакването за нарушение на процесуалните правила поради недопускане на лицето Й.Й., който е причинителят на ПТП като свидетел - съдът намира, че е съществувала пречка за това,тъй като същото лице е прекият причинител и е конституиран като трето лице-помагач. Освен това страната така и не е конкретизирала твърдението си: платена ли е някаква сума на пострадалия, в какъв точно размер и кога по време е станало това. Ако има плащане на парична сума от прекия причинител – последният трябва да установи това документално.