Решение № 111 от 27.01.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100512662 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12662/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЕЛ. ХР. Г. ЕГН ********** , Н. Ф. Г. ЕГН ********** и П. Ф. Г.а ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20142828 от 21.06.2021 г постановено по гр.д.№28820/20 г на СРС , 157 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивниците с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу Р.

Б. Д. ЕГН ********** от гр.София , КР. Б. Н. ЕГН ********** , Р. Б. ИВ. ЕГН ********** , Д. Д. СТ. ЕГН ********** , С. М. СТ. ЕГН ********** и ХР. М. СТ. ЕГН ********** от с.Войнеговци да се признае за установено , че са собственици на основание придобивна давност за периода 1979 г – 03.07.2020 г / датата на подаване на исковата молба/ и до настоящия момент на поземлен имот с идентификатор №*** в землището на с.Войнеговци м.Чучурата с площ от 534 кв.м. и описани в решението на СРС граници .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като процесният имот е възстановен по ЗСПЗЗ на ответниците още през 1996 г с решение на ПК-Нови Искър , като това решение има конститутивно действие . Решението на поземления орган е издадено преди изменението на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ /ДВ бр.68 от 30.07.1999 г / и не е било необходимо изработване на ПНИ . Едва след посоченото изменение е въведена двуфазност на производството по възстановяване на земи в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и необходимост от издаване на заповед по §4 к ПЗР на ЗСПЗЗ след влизане в сила на ПНИ .

Следва да се вземат предвид свидетелските показания , от които се установява , че ищците са 1 владели имота трайно и необезпокоявано

Въззиваемите страни не са подали писмен отговор на въззивната жалба и не вземат становище .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 29.07.2021 г и е обжалвано в срок на 09.08.2021 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел следното . С решение №40001 от 08.05.1996 г на ПК „Нови Искър“ на наследниците на Д.А.С. е признато право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 2 дка в м.Чичорка , с.Войнеговци .

Със заповед №РНИ 20 –РД 56 -12 от 05.06.2020 г на кмета на СО , район „Нови Искър“ е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.А.С. върху новообразуван имот №*** м.Чичурка в землището на с.Войнеговци с площ от 540 кв.м. В заповедта е посочено , че е издадена въз основа на решение №40001 от 08.05.1996 г на ПК „Нови Искър“ , влязъл в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ , както и че в имота има масивна стоманобетонна жилищна сграда от 37 кв.м.

Според СРС безспорно процесният имот е бивш земеделски имот , който подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ , респ.на придобиване от лице с права на ползвател по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ , доколкото попада в такъв терен и в обхвата на одобрен и влязъл в сила ПНИ . В случая в решение №40001 от 08.05.1996 г на ПК „Нови Искър“ липсва индивидуализация на възстановявания имот и това решение няма възстановително /конститутивно/ действие .

Възстановяването на имота в полза на ответниците е станало след влизане в сила на ПНИ през 2014 г. Ищците не се позовават и не са провели процедури по трансформиране на права като ползватели по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ , а дори и да са владели имота считано от 2014 г трайно и несмущавано , то не е изтекла 10-годишната давност по чл.79 ал.1 ЗСПЗЗ Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба . Правилно е посочено от първоинстанционния съд , че в случая решението на поземления орган е издадено преди изменението на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ /ДВ бр.68 от 30.07.1999 г / , както и че към този момент не е било предвидено изработване и одобряване на ПНИ , съответно издаване на заповед по § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ . Също законосъобразно СРС е констатирал че възстановяване на бившия земеделски имот с решението от 1996 г в полза на ответниците би имало само ако този имот е 2 индивидуализиран , най-често с препращане към граници по помощен план , стар кадастрален план /дори неодобрен/ и пр.

Процесният случай не е такъв и в решение №40001 от 08.05.1996 г на ПК „Нови Искър“ имотът на ответниците не е индивидуализиран . При това положение по необходимост следва да се извърши неговата идентификация по правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ , съответно имотът да се индивидуализира в ПНИ , а след одобряване и влизане в сила на ПНИ , да се издаде заповед по § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС , че до окончателно възстановяване на бившия земеделски имот /настъпване на конститутивния ефект на съответния фактически състав на земеделската реституция/ не тече давност в полза на евентуални владелци .

Според настоящия съд придобивна давност в полза на ищците не е текла не само до 2014 г , когато е одобрен ПНИ , но до 2020 г , когато е издадена заповед по § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ответниците - заповед №РНИ 20 –РД 56 -12 от 05.06.2020 г на кмета на СО , район „Нови Искър“ . Това следва от текста на § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ , в който е посочено , че самото възстановяване на имота се извършва със заповед на кмета на общината /района/ , като влизането в сила на ПНИ е само предпоставка за издаване на заповедта и за възстановяването . В този смисъл е и решение №288 от 18.03.2014 г по гр.д.

№2058/13 г на ВКС , I ГО . Но независимо коя дата ще се приеме за начало на придобивна давност в полза на ищците , такава безспорно не е изтекла до датата на предявяване на иска , а и към настоящия момент.

Безцелно да се обсъждат ангажираните от ищците свидетелски показания – те касаят период на „владение“ , който е ирелевантен , респ. категорично не е достатъчен като продължителност за придобиване по давност . Ищците респ.техен праводател е следвало да заявят евентуалните си права като ползватели по § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ , ако са били такива ползватели , както твърди св.С. И.а.

Дори да е бил „пустеещ“ през 1979 г процесният бивш земеделски имот си има собственици с право на възстановяване по ЗСПЗЗ и това са ответниците .

Следователно исковете са неоснователни. Решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20142828 от 21.06.2021 г постановено по гр.д.№28820/20 г на СРС , 157 състав .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4