Решение № 98 от 20.05.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Габрово, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20264200500205 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Постъпила е жалба от Д. К. Д., чрез Ш.а.с.о., чрез адв. В. С., взискател по изп. д. № 54/2023 г. по описа на СИС при РС-Габрово, срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши поискано изпълнително действие, а именно публична продан на ¼ ид. ч. от недвижим имот, представляващ УПИ XVI – 248 в квартал 10 по плана на с. Враниловци, общ. Габрово, заедно с построените в имота полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и паянтова стопанска постройка – плевня, собственост на длъжника по изп. д. К. Д. Д..

В жалбата се излагат доводи за неправилна преценка на съдебния изпълнител досежно вида на вземането, предмет на изпълнителното дело и невъзможността за насочване на принудително изпълнение спрямо единствения недвижим имот на длъжника. Твърди се, че изп. д. е образувано въз основа изпълнителен лист, издаден в полза на Д. К. Д. срещу К. Д. Д., за сумата от 60 лева, представляваща месечна издръжка на детето Д. Д. от 05.03.2010 г. Твърди се, че съгласно чл. 64, пар. 1 от Регламент 4/2009 г. за целите на изпълнение на решения, понятието „взискател“ включва публична институция, действаща от името на физическо лице, на което е дължима издръжка, или институция, на която е дължимо възстановяване на помощи, представени вместо издръжка. Излага се, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 64, пар. 4, б. „б“ от регламента, тъй като публична институция иска изпълнение на решение, постановено между взискател и длъжник до размера на помощите, предоставени на взискателя вместо издръжка. Сочи, че вземането, предмет на изп. д. е такова за издръжка на малолетен низходящ, като размерът се дължи към Ш.а.с.о., която е извършила 1 през годините плащане на помощи на Д. Д. вместо издръжка от задълженото лице. Поради това счита, че несеквестируемостта по чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК е неприложима спрямо единственото жилище на длъжника. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да разпореди извършването на публична продан на собствената ¼ ид. ч. от гореописания недвижим имот, собственост на длъжника по изп. д.

Длъжникът по изп. дело не е упражнил правото си по чл. 436, ал. 3 ГПК да депозира писмено възражение по подадената жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. второ ГПК съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата, като посочва, че предоставянето на финансова помощ вместо издръжка от публичната институция, каквато е взискателят по изп. д. не го прави кредитор по вземане за издръжка, поради което отпадането на несеквестируемостта по чл. 445, ал.

2, т. 1 ГПК не може да се приложи в случая.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 383/24.01.2023 г. от адв. В. С., процесуален представител на Д. К. Д., роден 24.04.2002 г., представляван от Ш.а.с.о., към която са приложени решение 3131/09.01.2023 г., Решение № 19-208-110-16.01.2023 г. на Националното бюро за правна помощ, Приложение № VI – Формуляр за молба за признаване, за декларация за изпълняемост или изпълнение на решение по въпроси, свързани със задължения за издръжка по чл. 56 и чл. 57 от Регламент (ЕО) № 4/2009, Изпълнителен лист от 27.05.2019 г., издаден в полза на Д. К. Д. срещу К. Д. Д., с който последният е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лева, считано от 05.03.2010 г., Решение № 25 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 518/2010 г. по описа на РС-Видин, Решение от 04.11.2016 г. за изплащане на помощ вместо издръжка от Ш.а.о.п.

В молбата за образуване се посочва, че взискателят претендира неолихвяема сума в размер на 2 986 лева, представляваща изплатени от публичната институция Шведска агенция за социално осигуряване суми за издръжка на Д. Д. за периода 01.03.2016-24.04.2020 г., който да й бъдат възстановени на осн. чл. 64, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. чрез изпълнение на Решение № 25 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 518/2010 г. по описа на РС-Видин, постановено между взискателя и длъжника.

По делото е установено, че длъжникът по изп. д. притежава ¼ ид. ч. от недвижим имот, представляващ УПИ XVI – 248 в квартал 10 по плана на с.

Враниловци, общ. Габрово, с обща площ 1 075 кв. м., заедно с построените в имота: ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж със застроена площ от 70 кв./ м., ЛЯТНА КУХНЯ – масивна на един етаж с площ от 10 кв. м., паянтова стопанска постройка – ПЛЕВНЯ с площ от 84 кв. м., при граници и съседи на целия имот: УПИ I – 245,УПИ XVIII – 246, ИПУ II – 246, УПИ XVII – 248. Върху същият е наложена възбрана, вписана в Служба по вписванията – Габрово с вх. № 323/08.02.2023 г., акт № 62, том I, дело № 159.

2

На 28.01.2026 г. е извършен опис на имота.

На 02.02.2026 г. е представено заключение на вещо лице за изготвена оценка на притежаваната от длъжника идеална част от горепосочения недвижим имот.

С молба вх. № 613/25.02.2026 г. взискателят чрез процесуалния си представител е поискал да бъде извършена публична продан на имота.

С обжалваното разпореждане от 04.03.2026 г. съдебният изпълнител е отказал исканото изпълнително действие, т.к. имотът попада с обхвата на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК и представлява единствено жилище на длъжника.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна – взискател по изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК – отказът на съдебният изпълнител да извърши поисканата публична продан на горепосочения недвижим имот, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

По същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на изпълнителното дело е парично вземане в размер на 2 986 лева, представляващо предоставена на Д. К. Д. парична помощ вместо издръжка от Ш.а.с.о. срещу К. Д. Д..

Посочената в чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК хипотеза, при която отпада предвидената в чл. 444, т. 7 ГПК несеквестируемост на единственото жилище на длъжника не е приложима в настоящия случай.

Несеквестируемостта на посочените в закона имуществени права на длъжника по изпълнителното производство е процесуално явление, което има за цел да ги запази, с оглед осигуряване на съществуването на длъжника и на неговото семейство. Несеквестируемостта не позволява антихуманно третиране на длъжника, който не изпълнява доброволно своите задължения, като му осигурява минимални средства за съществуване. В същият този смисъл обаче, законът урежда и относителната несеквестируемост, когато върху несеквестируемото право на длъжника може да се посегне, за да се удовлетворят определите, посочени от закона, притезания. Това осигурява засилена правна защита на тези вземания, доколкото несеквестируемостта на правото не важи спрямо тях, но спрямо другите притезания тя е в сила. Такова притезание, което се ползва със засилена правна защита, при която е налице относителна несеквестируемост на правата на длъжника по изпълнителното производство, е алиментното вземане за издръжка.

Вземането за издръжка, предвидено в Семейния кодекс, е с оглед на личността, т.е. строго лично /intuitu personae/, непрехвърлимo и ненаследимo, 3 каквото е и генетично свързаното с него задължение за даване на издръжка.

Същото има постоянен характер и се дължи периодично, т.к. неговата функция е да осигури минимални средства за съществуване на правоимащото лице. Предвид това, законът допуска постановената от закона несеквестируемост да отпада за вземанията за издръжка – чл. 445, ал. 2, т. 1, предл. първо ГПК. За тези вземания се допуска отпадане на предвидената в чл.

446 ГПК несеквестируемост и на доходите от труд и пенсия, като за изплащането на алиментното задължение е допустимо да се посегне и върху несеквестируемата част от дохода за труд/пенсия. Целта на закона, чрез предоставянето на тази засилена правна защита на алиментните притезания за издръжка, както беше посочено, е да се осигурят средства за съществуване на кредитора, поради и което разпоредбата на чл. 446, ал. 3 ГПК предвижда, че несеквестируемостта отпада само спрямо вземането за текуща издръжка, но не и за вземането за издръжка за минал период.

В случай, че по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение /чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от СК/, държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник. Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва и държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва / чл. 152, ал. 6 и ал. 7 от СК/. Правото/вземането на държавата за платената от общината на правоимащия гражданин издръжка, ведно със законната лихва обаче възниква от момента на плащането на издръжката и е проявление на своеобразна законна суброгация, при която държавата встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу неизправния длъжник. От това обаче не следва, че държавата става кредитор по вземане за издръжка, т. к. законът е изричен, че вземането й има характера на частно държавно вземане и доколкото държавата, чрез общината, е платила издръжката вместо задълженото да я дава лице, нейните регресни права произтичат от фактическите състави на неоснователното обогатяване.

По аналогия с разпоредбата на чл. 152 СК, вземането, което има Ш.а.с.о. в процесния случай следва да се приравни на частно държавно вземане, което има и българската държава, когато изплаща издръжка по реда на чл. 152 СК и Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с ПМС № 167/17.06.2011 г.

Предоставянето на финансова помощ вместо издръжка от публична институция, каквато е взискателят по изп. д., не го прави кредитор по вземане за издръжка. Длъжникът е задължен да възстанови заплатената от държавата издръжка, в случая Ш.а.с.о., но спрямо вземането на взискателя по делото не са приложими предвидените в ГПК изключения от секвестируемостта, приложими, когато предмет на изп. д. е издръжка, дължима между някои от лицата, предвидени в разпоредбите на чл. 140 и чл. 141 СК. Това съответства на целта на процесуалния институт на относителната несеквестируемост – 4 след като са осигурени алиметните средства за съществуването на кредитора по притезанието за издръжка, не е оправдано и съответно законът не допуска нарушаване на несеквестируемостта, застрашавайки съществуването на длъжника, за събирането на частното държавно вземане, възникнало от неоснователното обогатяване на длъжника, чието задължение е било платено от страна на държавата, в случая на публична институция от друга държава членка по реда на Регламент (ЕО) 4/2009 г.

С оглед гореизложеното, отказът на съдебния изпълнител да извърши поисканото с молба вх. № 613/25.02.2026 г. изпълнително действие – публична продан на ид. ч. от несеквестируемото единствено жилище по чл.

444, т. 7 ГПК на длъжника, е законосъобразен и подадената жалба следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. К. Д., чрез Ш.а.с.о., чрез адв.

В. С., срещу Разпореждане от 04.03.2026 г. на съдебният изпълнител, с което е отказано извършване на исканото изпълнително действие – публична продан на единственото жилище на длъжника, поради неговата несеквестируемост на осн. чл. 444, т. 7 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал.

4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________