Определение № 447 от 14.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500536 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. Х. К. чрез процесуалния й представител адвокат Р. Г. против определение № 2012/26.07.2026 г., постановено по гр.д. № 3172/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Жалбоподателката твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът не е извършил задълбочена преценка на доходите й и намаляването им спрямо предходен период, което е довело до неправилно приложение на критериите за освобождаването й от заплащане на държавна такса, а това от своя страна води до ограничаване правото й на достъп до съд, поради което моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да я освободи от заплащане на държавна такса в производството по делото.

Ответниците по частната жалба Г. Х. К. и А. И. К. чрез процесуалния им представител адвокат Х. Р. считат, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и молят съда да го потвърди.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и 1 редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 83/19.01.2026 г., постановено по гр.д. № 3172/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени предявения от Д. Х. К. против Г. Х. К. иск за осъждането на Г. К. да заплати на Д. К. 109 523,33 лв., представляващи получена от Г. К. цена за притежавани от Д. К. идеални части от съсобствени имоти, продадени от Г. К. с н.а. № *************** г. по описа на нотариус К А, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 24.11.2023 г. до окончателното й погасяване, предявения от Д. Х. К. против Г. Х. К. и А. И. К. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за покупкопродажба, обективиран в н.а. № *************** по описа на нотариус Д С, с който Х. Г. К. е продал на Г. Х. К., непълнолетен, действащ със съгласието на майка си А. И. К., апартамент с идентификатор *********** по КККР на гр.

Пловдив, ведно с целия таван и прилежащото североизточно избено помещение, ведно с хангар, дело и гараж с идентификатор ********** по КККР на гр. Пловдив, ведно със селскостопанска сграда с идентификатор ********** по КККР на гр. Пловдив, заедно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. Пловдив, е нищожен като привиден прикриващ договор за дарение, както и предявения от Д. Х. К. против Г. Х. К. иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазената част на Д. Х. К. от наследството на Х. Г. К. чрез намаляване на извършено от Х. Г.

К. в полза на Г. Х. К. с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № *************** по описа на нотариус Д С, прикрито дарение на гореописаните недвижими имоти, като Д. Х. К. е осъдена да заплати на Г. Х.

К. и на А. И. К. по 255,65 евро разноски по делото.

Против това решение е подадена жалба вх. № 7987/27.02.2026 г. от Д.

Х. К..

С разпореждане № 920/05.03.2026 г. съдът е оставил въззивната жалба без движение до представяне на доказателства за платена държавна такса в размер на 1 119,97 евро съобразно заявения обжалваем интерес в едноседмичен срок от съобщението.

По искане на жалбоподателката с разпореждане № 1397/02.04.2026 г. срокът за изпълнение на указанията, дадени с предходното разпореждане, е 2 продължен с две седмици, считано от 31.03.2026 г.

С молба вх. № 13872/14.04.2026 г. Д. К. е заявила, че не може да внесе определения от съда размер на държавната такса, поради което на основание чл. 83 от ГПК е поискала да бъде освободена от заплащането на такава, доколкото е в по-затруднено положение предвид смъртта на бащата на детето й, който преди това помагал понякога с необходимата за детето издръжка.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Д. Х.

К. за освобождаване от държавна такса.

При служебната проверка на определението не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По същество съдът намира, че определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК държавна такса в производството по делото не се внася от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

От събраните след подаване на жалбата писмени доказателства се установява, че Д. К. е собственик на самостоятелен обект в сграда с площ от 38,370 кв.м. в гр. Б, придобит по силата на договор за дарение от 03.08.2021 г., получава социална помощ в размер на 25,57 евро месечно за отглеждане на дете, за учебната 2025/2026 г. е получила еднократна помощ за ученици, записани в трети клас, в размер на 150 лв. и 76,70 евро, за първите пет месеца на 2026 г. е осигурявана от „Олианс България“ ЕАД по трудово правоотношение върху среден осигурителен доход от 1 341,63 евро, не получава пенсия и няма регистрирани МПС.

Видно от подадената от Д. К. декларация за материално и гражданско състояние, тя е на 44 години, няма сключен граждански брак, получава месечен доход от заплата в размер на 1 000 евро, притежава жилище в гр. Б с площ от 38,37 кв.м., в което живее баба й, не притежава моторни превозни средства, парични влогове, акции и облигации освен дялове в „Земеделско стопанство Велинов“ ЕООД на стойност 10,23 евро, не страда от заболявания, които налагат постоянни разходи, отглежда сама дете на 9 години, като бащата 3 на детето починал през 2025 г., но и преди това не можел да отделя средства за издръжка поради влошеното си здравословно състояние, а търговското й дружество „Земеделско стопанство Велинов“ ЕООД не извършва търговска дейност от 2025 г., в началото на 2025 г. е имало постъпления от 16 000 лв. от търговска дейност и разходи за 11 000 лв. и не притежава дълготрайни материални активи.

Предвид това, че жалбоподателката получава доходи около средната работна заплата за страната според данните на НОИ, както и е в трудоспособна възраст /44 години/ и в здравословно състояние, позволяващо й да полага всякакъв вид труд, тя би могла да реализира и допълнителни доходи от работа по трудов или граждански договор, от друга стопанска или търговска дейност, включително със „Земеделско стопанство Велинов“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е тя, с които да осигури издръжката си, тази на детето си и заплащане на необходимата държавна такса по делото. Следва да се отчете и фактът, че тя притежава жилище в гр. Б, от което би могла да реализира доходи, независимо дали баба й живее в него, доколкото в договора за дарение не е запазено право на ползване на прехвърлителя, а това е въпрос на уговорки между тях.

Настоящият състав констатира, че при образуване на производството ищцата Д. К. е поискала да бъде освободена от заплащане на държавна такса, но с влязло в сила определение № 657/11.03.2024 г. е оставено без уважение искането й, като съдът е приел, че дължимата държавна такса от 4 380, 93 лв. не е непосилна за плащане от ищцата при съобразяване с получаваните от нея доходи и притежаваното имущество.

Към настоящия момент не се установява съществено изменение във финансовото състояние на К. с изключение на двете моторни превозни средства, които вече не притежава, но доходите й от трудово правоотношение не са намалели, а в същото време дължимата държавна такса е в половин размер спрямо дължимата за първоинстанционното производство.

Недоказано е възражението на жалбоподателката, че финансовото й състояние се влошило, тъй като бащата на детето й починал и тя не може да разчита на помощ от негова страна за отглеждането му. Както сама К. е заявила в декларацията си, преди смъртта си бащата на детето й П П е бил пенсионер по болест и влошеното му здравословно състояние не позволявало 4 да отделя средства за издръжка на детето си.

Що се отнася до това, че тя и детето живеят постоянно в гр. София, където стандартът на живот е по-висок, това е въпрос на личен избор на жалбоподателката и не би могло да влияе на обсъждания процесуален въпрос.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че не са били налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което молбата на К. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивното производство е била неоснователна и недоказана и като такава е следвало да бъде оставена без уважение.

Това от своя страна води до извод, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2012/26.07.2026 г., постановено по гр.д. № 3172/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5