Определение № 723 от 01.11.2023, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 261/2023
- Вид
- Определение № 723
- Подписан
- 01.11.2023
- В сила
- 25.11.2023
- Състав
- ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10, ал. 3 изр. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 723 гр. гр.Велинград, 01.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235210100261 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
По делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 4039/07.08.2023 г. от Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Велинград против Решение № 252 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 261/2023 г. по описа на Районен съд Велинград, съдържаща и искане за изменение на решението в частта за разноските.
Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение е в прекомерно голям размер и следва да бъде определен по съразмерност с уважената част от иска.
Ответникът по въззивната жалба в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище, че определеното от съда възнаграждение съответства напълно на изискванията на закона, като са спазени правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирана страна, поради което настоящият съдебен състав намира, че е допустима.
Предвид че по тези дело прокуратурата е процесуален субституент на държава и не дължи разноски, представяне на списък по чл. 80 ГПК не е сред процесуалните предпоставки за надлежното упражнявана не право то да се иска изменение на решението в частта за разноските.
Разградена по същество е основателна.
С Решение № 252 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 261/2023 по описа на Районен съд Велинград, съдът е осъдил Прокуратурата на Република 1
България да заплати на адв. С. М. разноски за процесуално представителство по гр. д. № 261/2023 г. по описа на Районен съд Велинград и по двата уважени обективно съединени иска за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение. Размерът на разноските обаче е неправилно изчислен, съобразно изхода на делото.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да ги заплати.
Разпределението на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция.
Съгласно чл. 2, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя за всяка инстанция и за всеки иск поотделно.
Дължимото от Прокуратурата на Р България, като ответник по иск по ЗОДОВ адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се определя въз основа на цената на предявения иск, предвиденото в Наредба № 1 минимално адвокатско възнаграждение съобразно този материален интерес, с редукция съразмерно на уважената част от иска. Няма основания да бъде дадено различно разрешение за приложението на чл. 10, ал. 3 изр. 2 ЗОДОВ в хипотеза, при частично уважаване на иск по чл. 2 ЗОДОВ, предявен срещу Прокуратурата, когато ищецът е бил представляван от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА. И в този случай адвокатското възнаграждение, което дължи на оказалия безплатна правна помощ адвокат, се определя съразмерно с уважената част от иска. Съдът е длъжен да определи дължимото според цената на иска минимално адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1, да установи съотношението между уважената част от иска и цената на предявения иск и да редуцира в същото съотношение минималното адвокатско възнаграждение /в този смисъл Определение № 54 от 06.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 84/2019 г./.
Ищцата е предявила два обективно съединени иска за присъждане на 2 обезщетение на имуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 600 лв. и за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 2 000 лв.
Съобразно защитавания материален интерес адвокатското възнаграждение по иска за заплащане на обезщетите да имуществени вреди се определя по реда на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 400 лв.
Доколкото претенцията в тази част е уважена изцяло на адв. М. се дължи възнагаржение в пълен размер.
При иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с оглед защитавани материален интерес от 2000 лв. размерът на адвокатското възнаграждение се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и е 500 лв. Искът е уважен до размер 600 лв., Съобразно уважената част от иска на адвоката се дължи възнаграждение в размер на 150 лв.
Следователно общо на адвокат С. М. са дължат 550 лв. възнаграждение за предоставената правна помощ.
Поради гореизложеното, Решение № 252 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 261/2023 по описа на Районен съд Велинград следва да бъде изменено в частта за разноските, като Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Велинград бъде осъдена да заплати на адв. С. М. сумата от 550 лв. /400 лв. по иска за обезщетение за имуществени вреди и 150 лв. по иска за обезщетение на неимуществени вреди/ разноски за процесуално представителство по гр. д. № 261/2023 г. по описа на Районен съд Велинград.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 252 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 261/2023 по описа на Районен съд Велинград, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адв. С. М. АК Пазарджик с личен номер **********, със служебен адрес гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 31, бл. Б, ет. 1, ап. 10, 3 сумата от общо 550 лв. разноски за процесуално представителство по гр. д. № 261/2023 г. по описа на Районен съд Велинград.
Определението може да се обжалва, с въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4