Решение № 106 от 15.06.2022, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Тутракан, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20223430100118 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по молба за съдебна администрация на гражданските отношения с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК, предявена от Г. И. С. с ЕГН ********** против Ю. Х. Х. с ЕГН ********** относно детето им С. Х. (***.) с ЕГН **********.

Майката твърди, че са налице промени в обстоятелствата, които са били взети предвид от съда при предходно дело по чл. 127, ал. 2 СК, с решението по което родителските права са предоставени за упражняване на бащата. С настоящата молба майката моли родителските права да бъдат присъдени на нея.

Бащата оспорва твърденията в исковата молба. Моли да не бъде уважавана.

И двете страни претендират разноски.

С протоколно определение от 16.05.2022 г. по делото са постановени привременни мерки.

От събраните доказателства се установи следната фактическа обстановка и въз основа на нея съдът достига до следните правни изводи:

На съда е служебно известно, а и от приложеното гр.д.№ 482/2019 на ТнРС е видно, че спорът за родителките права над детето С. Х. датира от септември 2019 година, когато пред настоящия съд майката завежда искане по чл. 127, ал. 2 СК за първоначално определяне на режима на родителската 1 отговорност.

С протоколно определение от 04.10.2019 г. по гр.д.№ 482/2019 на ТнРС съдът е постановил привременни мерки, с които е предоставил упражняването на родителските права на майката.

С Решение № 260037/21.12.2020 г. по гр.д.№ 482/2019 ТнРС родителските права са присъдени на бащата.

Първоинстанционното решение е обжалвано и потвърдено с въззивно Решение № 260055/23.04.2021 по в.гр.д.№ 52/2021 на ОС Силистра, чийто докладчик е съдията по настоящото дело. Това обстоятелство не налага неговия отвод, тъй като сега разглежданото дело се развива по твърдения за промяна в обстоятелствата, обусловили изхода на спора по предходното производство.

С Определение № 100/21.02.2022 по гр.д.№ 3659/2021 на ВКС, 4-то г.о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

В нито един момент от инстанционното развитие на гр.д.№ 482/2019 ТнРС не са били изменяни привременните мерки, което е довело дотам, че страните не са били наясно след постановяване на въззивното решение, кой акт на съда да изпълняват – дали определението за привременните мерки на районния съд, или решението на въззивния съд. Така, през лятото на 2021 г. детето е отглеждано в с. Брадвари при бащата, където впоследствие от септември е било записано на училище. Там то е престояло до края на годината, когато майката е разбрала, че всъщност на изпълнение подлежат привременните мерки. В същия смисъл се разпорежда и ВКС в мотивите на Определение № 6/11.01.2022 по гр.д.№ 3659/2021 на 4-то г.о.

От началото на 2022 г. С. Х. живее при майка си в с. Б. и е преместена да учи в СУ „Й. Й.“ гр. Т.

След влизане в сила на първоинстанционното решение по гр.д.№ 482/2019 г. е издаден изпълнителен лист № 260001/24.02.2022 г. в полза на бащата, по който е образувано изпълнително дело № 32/2022 на ДСИ при РС Тутракан. След получена от майката покана за доброволно предаване на детето, С. е предадена на баща си на 19.03.2022 г.

Настоящото дело е образувано три дни по-рано – на 16.03.2022 г.

На преценка подлежат фактите и обстоятелствата, настъпили след 23.03.2021, когато е приключило съдебното дирене пред въззивната инстанция по в.гр.д.№ 52/2021 на СсОС, до 16.05.2022 г. – когато приключи съдебното дирене по настоящото дело.

Съгласно чл. 127, ал. 2 във вр. 1 СК, ако родителите, които нямат сключен граждански брак и не живеят заедно, не постигнат споразумение за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Критериите, които следва да се вземат предвид от съда, при 2 постановяване на решението си, са изложени неизчерпателно в чл. 59, ал. 4 СК, ППВС № 1/1974 и параграф 1, т. 5 от ДР към ЗЗДт, и те са: възпитателски и морални качества на родителите; умения за подпомагане подготовката на детето за придобиване на знания, трудови навици и др.; полаганите до момента грижи и отношение към детето; желанието на родителите; привързаността, желанията и чувствата на детето към тях; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възможността за помощ от трети лица – близки на родителите; социалното обкръжение и материалните възможности; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата.

Последното обстоятелство е застъпено в практиката на ВКС в Решение № 176 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2246/2018 г., IV г. о., ГК, където се казва, че под „изменение на обстоятелствата“ следва да се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. За да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9, във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК, не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител.

Ето защо Тутраканският районен съд намира, че периодът от 23.03.2021 до 16.05.2022 е достатъчен, за възникване на нови обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, и същите е допустимо да бъдат преценявани във връзка с настоящото искане по чл. 127, ал. 2 СК. В същото време, предвид краткия период от момента, в който е постановено въззивното решение по в.гр.д.№ 52/2021 на СсОС, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 482/2019 на ТнРС, и особено фактът, че настоящият съдия докладчик е бил в съдебния състав по в.гр.д.№ 52/2021 на СсОС, удачно е да се направи сравнителен анализ на новоустановените доказателства спрямо фактите, които са били взети предвид в предходните производства и обусловили решенията по тях.

Материални възможности на страните да отглеждат детето С решението по в.гр.д.№ 52/2021 на СсОС е прието, че материалните условия при бащата са по-добри. И понастоящем е така. Независимо, че се събраха доказателства (л. 10 от гр.д.№ 3659/21 на ВКС; признания на 3 страната – л. 95; свидетелски показания на свид. Р. – л. 98) за пожар в къщата на Ю.Х. в с. Брадвари, станал след заседанието пред въззивния съд, той е успял да възстанови къщата си много бързо. Неоснователен е доводът в писмената защита на процесуалния представител на майката – адв. И., че след пожара стаята на Сибел в с. Брадвари не е обособена като детска с необходимите приспособления. Социалният доклад на ДСП-Силистра описва жилищните условия при бащата като много добри, включително в хигиеннобитово отношение, а стаята на детето с налични кукли, детски играчки и бюро (л. 85).

Продължава в къщата на майката в с. П. да няма баня. С решението по в.гр.д.№ 52/2021 СсОС съдът изказа съмнение в нейните възможности тепърва да построи баня, каквото намерение заяви тогава и сега продължава да заявява. Новото в социалния доклад от ДСП-Тутракан, в който отново е пропуснато да се отбележи липсата на баня, е, че в къщата на Г.С. е извършен цялостен ремонт на покрива, вратите и прозорците са подновени, закупена е нова пералня и хладилник (л. 83-84). Описаните подобрения се явяват контрапункт на изводите в предходните съдебни производства, че майката е в окаяно положение и не разполага с материални възможности. Може да не са същите като на бащата, но определено трудовата ѝ ангажираност и стремежът за подобряване на битовите условия, говорят за реалистично очакване, че ще бъде построена баня, каквато впрочем твърди, че е започната да се прави. До изграждането на баня съдът не отчита като голяма драма детето да бъде къпано в корито в холната стая (л. 92), стига, разбира се, това да не продължава задълго.

По-важен от гледна точка на сравнителния анализ за хигиенно-битовите условия при двамата родители е изводът, че наличието на баня при бащата не е гаранция за по-добра хигиена. Така, въпреки липсата на баня до този момент у дома на майката, социалните служители при ДСП-Т. са събрали данни от медицинския фелдшер в с. П. и от учителите в Т. (л. 83-84), че С. винаги е била облечена с чисти дрехи и е била спретната, докато на вещото лице по делото е направило впечатление, че когато за изслушването е доведена от баща си, е била в недобро хигиенно състояние, с небрежно вързана коса, а по лицето, вратлето и ръцете със следи от мръсотия (л. 161).

Доходите на майката са ниски. Тя е на 7-часов работен ден с основно месечно възнаграждение от 645,33 лева, съгласно представения трудов договор (л. 45), но в удостоверението на л. 37 е видно, че за първите два месеца от 2022 доходът вече е по 811,87 лева. Получава, или по-скоро е получавала докато детето е било при нея, по 40 лева на месец по ЗСПД.

Свидетелката А., която е педагог в СУ „Й. Й.“-Т. и ежедневно пътуваща от с.

П., е наблюдавала, че ако в някои дни майката купува от магазина на спирката в селото храна за С., в други ѝ давала джобни пари.

Твърденията на бащата пред ДСП-С. (л. 85), че има доход в размер на 2000-2500 лева, сезонно получаван, съдът преценява като достоверни с оглед 4 на работата му като строител и факта, че за краткото време от 2-3 месеца е успял да възстанови изгорялата къща. Той също е предоставял достатъчно джобни пари на дъщеря си, когато е била при него в с. Б.: 5 лева на ден, по негови твърдения, които се подкрепят от информацията в социалния доклад и експертното изследване.

За материалните възможности на страните съдът не взема предвид оплакванията, че единият или другият родител не е плащал присъдената издръжка, тъй като очевидно те са имали затруднения да преценят кой акт на съда е следвало да изпълняват – определението на първоинстанционния съд по привременната издръжка или въззивното решение. Впрочем процесуалният представител на бащата също е изпаднал в същото затруднение, което личи от подадената молба с вх.№ 110/07.01.2022 до ВКС (л. 28 гр.д.3659/21),

Изложеното по отношение на материалните възможности на двамата родители сочи на извода, че Ю.Х. е определено с по-добри финансови възможности, но в същото време тези на майката са достатъчни, за да не лишава дъщеря си от най-необходимото.

Възможност за помощ от трети лица – близки на родителите, и социално обкръжение

С решението по в.гр.д.№ 52/2021 на СсОС е прието, че възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, и социалното обкръжение е поблагоприятно за развитието на С. при бащата, отколкото в дома на майката, като е взето предвид, че пълнолетните еднокръвни брат и сестра на детето също живеят с бащата. Именно наличието на пълнолетна жена, но не баба, а млада жена, е преценено от съда в известна степен като фактор, който донякъде би компенсирал липсата на женския образ на майката. Това е особено важно с оглед пола на детето. Понастоящем каката Н. и баткото Х. ги няма в дома на бащата – в чужбина са. Останала е само бабата Р. Г. на ***. в добро здравословно състояние, която е заявила желание да помага в отглеждането на внучка си (Соц.доклад – л. 85).

Баба и дядо, на по ***години, има и в дома на майката. Двете лели – Е. и Г., сестри на майката Г., които също живеят в с. П., са част от живота на С. и взаимоотношенията между тях са много добри, според социалния доклад на ДСП-Т. (л. 84).