Решение № 69 от 21.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110203768 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на „Посейдон Бийч Ризорт“ ЕАД против НП № 03- 2500372/28.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, с което на юридическото лице на основание чл. 78 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева, за нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ.

В жалбата се излага становище, че оспорваното НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага се твърдение, че към датата на извършване на проверката нарушението е било отстранено, като уведомлението е било подадено доброволно от дружеството седмица преди проверката. Релевира се довод, че забавянето е с явно незначителна обществена опасност, от него не са произтекли вредни последици и са налице други смекчаващи обстоятелства - липсата на осъществени от дружеството нарушения от същия вид, доброволното подаване на уведомлението преди проверката, както и спазването на всички останали изисквания на закона по отношение на конкретния работник, поради което се касае за явно маловажен случай по смисъла на пap. 1, т. 5 от ДР на ЗАНН, за който съгласно чл. 28 от ЗАНН АНО не следва да налага наказание. Според жалбоподателя, фактът, че АНО не е обсъдил и не е взел предвид нито явната незначителност на случая, обуславя незаконосъобразността на НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Навежда се аргумент, че АНО не е обосновал размера на наложеното наказание над предвидения законов минимум, нито е аргументирал защо е определил конкретния размер на имуществената санкция. Релевира се довод, че, АУАН е бил съставен в отсъствие на 1 жалбоподателя при неспазване на изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, с което е допуснато съществено нарушение на производствените правила. Иска се НП да бъде отменено и в полза на дружеството да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител - юрисконсулт Хр., която оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява вмененото на въззивника нарушение. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че процесната проверка е извършена на 25.07.2025 г., като се твърди, че тя е осъществена в обекта на 11.06.2025 г., а проверката по документи е извършена на 25.06.2025 г. и след поискване с молба за удължаване на срока. Навежда аргумент, че отстраняването на нарушението е ирелевантно за обективната съставомерност на деянието. Релевира се довод, че нарушението не представлява маловажен случай, обуславящ прилагането на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието е формално, на просто извършване, и за съставомерността му не е необходимо настъпването на вредни последици, а конкретното извършено нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива от този вид. Сочи се, че този тип нарушения застрашават обществените отношения, свързани с трудовата миграция, трудовия пазар и отчетността на наетите служители от трети страни, като в случая е налице и отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото видно от протокола за извършена проверка, в т. 16 от същия е визирано друго нарушение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, а именно на чл. 10, ал. 2, за което е дадено предписание.

Иска се НП да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 11.06.2025 г. свид. Н. Г., М. О. и инж. Р. Ив., и тримата на длъжност „инспектор“ при ДИТ-Варна, извършили проверка по работни места в хотел „Посейдон Бийч Ризорт“, находящ се в кк „Златни пясъци“, общ. Варна, стопанисван от „Посейдон Бийч Ризорт“ ЕАД.

На място била връчена призовка на представляващ дружеството, с която било изискано представянето на документи във връзка с възникване и съществуване на трудовите правоотношения с наети лица от дружеството в качеството му на работодател.

Въз основа на представените впоследствие документи и извършената на 25.07.2025 г. проверка на същите, било установено, че на 18.10.2024 г. дружеството- жалбоподател е сключило трудов договор № 305/18.10.2024 г. с лицето П. С., с ЛНЧ ***, роден на *** г., ползващ се с временна закрила със срок от 11.03.2025 г. до 04.03.2026 г. , гражданин на Украйна. Договорът бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т.1 вр. с чл. 70 ал. 1 от КТ за работа на длъжност „портиер“, с място на работа - хотел „Посейдон Бийч Ризорт“, находящ се в кк „Златни пясъци“, общ. Варна.

2

Съгласно трудовия договор първият работен ден на П. С., съотв. действителното започване на работа на същата, е на 18.10.2024 г.

Извършена е служебна проверка в Информационната система на ИА“ГИТ“, Регистър на уведомления по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, от която е установено, че в 7- дневен срок от датата на действителното започване на работа на П. С., дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател на чужденец гражданин на трета държава, по смисъла на §1 т. 11 от ДР на ЗТМТМ, не е подало уведомление за започване на работа на лицето до Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. Констатирано е, че уведомлението е подадено на 25.06.2025 г. с вх. № 25093703/25.06.2025 г.

На дружеството-жалбоподател е изпратена покана за съставяне на АУАН за 16.07.2025 г., в 16.30 ч. в сградата на ДИТ-Варна, като актът е бил съставен и връчен същия ден на упълномощен представител на същото, а именно - на пълномощника А.Д.Н..

Впоследствие въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.

78 ал. 1 от ЗТМТМ е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за описаното в АУАН нарушение, като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, в т.ч. процесното НП и АУАН и заверени копия на трудов договор; протокол от извършена проверка; призовка до работодателя; идентификационна карта, заповеди за компетентност и др. Приобщените доказателства преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателката, като същата се потвърди и от разпита на актосъставителката Г..

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление №03-2500372/28.08.2025 г. е издадено от компетентен орган - Директорът на ДИТ-гр. Варна, за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3-0085/24.01.2023 г. , същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН 3 е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално- правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Неоснователни са доводите на въззивника за допуснато процесуално нарушение с оглед дерогиране разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. От приложеното към материалите по АНП е установено, че представител на дружеството е бил уведомен и се е явил на датата на съставяне на АУАН, като екземляр от акта му е връчен срещу подпис, с което е гарантирано правото на защита на дружеството-жалбоподател в първата на фаза на административнонаказателното производство.

От друга страна, липсата в НП на мотиви относно отсъствието на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съгласно трайната съдебна практика, би могло да рефлектира единствено върху обосноваността на НП, но не и на процесуалната законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава, работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". По делото няма спор, че въззивното дружество е работодател на чужд гражданин на трета държава, а именно - украинският гражданин П. С., с ЛНЧ ***, роден на 25.08.1972 г. Видно от приобщеното по делото копие на трудов договор с лицето, сключен на 18. 10.2024 г., лицето е постъпило на работа незабавно същия ден. От дата на действително започване на работа на лицето, за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ в 7-дневен срок да изпрати уведомление до ДИТ -Варна за започване на работа от П. С.. Уведомлението е подадено след изтичане на този срок и след започване на проверката по работни места, доколкото същата е инициирана на 11.06.2025 ж., видно от изготвения протокол за извършена проверка № ПР2523963/11.07.2025 г.

Правилно е определена и датата на извършване на нарушението. Съгласно чл. 183, ал.2 от НПК, приложим в настоящия казус по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В случая 7-дневния срок, считано от датата на постъпване на лицето на работа, е изтекъл на 25.10.2024 г., поради което от следващия присъствен ден – 26.10.2024г .дружеството е вече в нарушение.

Посочените обстоятелства не се оспорват и от въззивника, съотв. се установяват по несъмнен начин от приобщения по делото доказателствен материал.

Предвид установените факти, АНО правилно е квалифицирал осъщественото от дружеството-жалбоподател бездействие като нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ и е определил приложимата санкционната норма, тъй като именно в чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е предвидено наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500 до 15 000 лв. за виновните 4 лица, в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание.

Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН. Извършеното правонарушение е формално и именно поради тази му правна характеристика вредите не са съставомерен признак от обективна страна.

В този контекст отсъствието на такива не може да послужи като аргумент в посока незначителна обществена опасност на деянието. Като аргумент в подкрепа на извода за отсъствието на маловажност следва да се съобрази и обстоятелството, че забавата в изпълнението на задължението по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ надхвърля значително период от един месец. В случая са засегнати обществените отношения по регулиране достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика; двустранното регулиране на заетостта с трети държави, както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България.