Решение № 702 от 10.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Пазарджик, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220102013 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от С. П. П. от гр. П. срещу „Вива Кредит“ АД – гр. Пазарджик за признаване за установено, че договор за кредит № 5781874, сключен между страните на 04.02.2022 г., е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11 от ЗПК. В условията на евентуалност се иска прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора, с които се уговаря такса експресно разглеждане и неустойка.

В исковата молба се сочи, че договорът за заем e предвиждал предоставяне на сумата 1500 лв., които да се върнат на 22 двуседмични вноски при ГЛП 40,32% и ГПР 49,34%.

Предвиждало се задължение за заемателя в тридневен срок да предостави обезпечение чрез поръчител – физическо лице, отговарящо на определени условия, или банкова гаранция, а ако обезпечението не бъде представено, се дължи неустойка в размер 550 лв., както и допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, срещу която се дължало възнаграждение в размер 825 лв. Според ищцата договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма – не е спазено изискването за ясен и разбираем език, еднакъв по вид шрифт с размер поне 12 пункта, не е предоставен на ищцата екземпляр от общите условия и погасителен план, както и договорът не е подписа на всяка страница. Следващото основание за нищожност е чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК – липсва посочване на данните, които са послужили за изчисляване на годишния процент на разходите, и методиката за изчисляването му, а е посочен само 1 процент. Сочи се решение на СЕС, според което непредоставянето на данните, необходими за изчисляването на ГПР, трябва да се приравни на непосочване на ГПР. Сочи също, че ГПР е неправилно посочен, а действителният надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая кредиторът е можел и е следвало да прецени предварително кредитоспособността на кредитополучателя, вместо да изисква обезпечение, и в действителност неустойката е уговорена с цел да заобиколи чл. 19, ал. 4 от ЗПК; клаузата освен това е неравноправна на основаие чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗПП – необосновано висока. Клаузата за експресно разглеждане също е нищожна - противоречи на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а освен това подобно на клаузата за неустойка е следвало да се включи в ГПР, но това не е направено и е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се още, че договорът следва да бъде тълкуван в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, чиято цел е създаване на единен съпоставим пазар на кредитите, позволяващ на потребителите адекватно да сравняват условията.

Постъпил е отговор от ответника, с който искът се оспорва. На първо място той счита, че ответницата няма правен интерес от иска, тъй като платените от нея суми са отнесени от ответника само за покриване на главница и договорна лихва, а не на такса за експресно разглеждане и неустойка, като тези разпоредби не са приложени от кредитора и кредитът е „приключен“. В случай, че исковете бъдат счетени за допустими, следва исковата молба да се остави без движение, тъй като ищцата не е представила в цялост заверено копие от договора за паричен заем, с което е нарушен принципът на обективната истина, предпоставящ не само правото, но и задължението на всяка страна да сочи факти и доказателства за своето правно твърдение; индиция за това, че екземпляр от договора е предоставен на ищцата, е индивидуализацията на договора в исковата молба и подробната аргументация за съдържанието му, която не би била възможна, без да се притежава договорът. Във връзка с тези доводи се иска оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на несъответствието между обстоятелствена част на исковата молба и петитум.

Ако исковата молба бъде счетена за редовна и исковете за допустими, ответникът ги счита за неоснователни изцяло. Счита, че не е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договора е посочен фиксиран лихвен процент, а при фиксирана лихва няма задължение за посочване в договора на информацията по т. 9. Възнаградителната лихва се определя в съответствие със свободата на договаряне и за нея няма лимит - ограничен от закона е само ГПР и ограничението за него е спазено с процесния договор. По-нататък, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не изисква в договора да се посочи математически алгоритъм за изчисляване на ГПР - тези математически формули са нормативно установени. "Допускания" в контекста на ГПР означава предвиждания, а не разходи, част от ГПР - самите разходи не е нужно да бъдат изброявани. В ГПР не се включват задълженията, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, каквато е неустойката, и включването на неустойка в ГПР може дори да обърка потребителя, тъй като ако за него не се породи задължение да я заплати, изчисленият ГПР би бил неверен. Предоставянето на обезпечение от страна на ищцата зависи единствено от нея, а не от волята на ответното дружество, и нещо повече - ГПР се изчислява към момента на договора за кредит, когато задължението за 2 неустойка не е възникнало и не е известно дали ще възникне. Във връзка с твърдението, че на ищцата не са и предоставени общи условия - този договор не е сключен при общи условия. Колкото до размера на неустойката - дори да е прекомерен, това не прави клаузата нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер; нищожна е само ако единствената и цел излиза извън присъщата и функция, но случаят не е такъв според ответника и е несъстоятелно да се твърди обратното. Функцията на процесната неустойка е преди всичко да обезпечи изпълнението, което е законен интерес на кредитора, който е поел и значителен риск. Кредитополучателят, знаейки, че не може да предостави обезпечението, е можел да не встъпва в договорни отношения, а е можел и да се откаже от договора в 14-дневен срок. Ищцата неправилно счита, че осигуряването на поръчителство противоречи на целта на Директива 2008/48 и в частност на задължението на кредитора да направи оценка на платежоспособността; необосновани са твърденията, че посоченият в договора ГПР не е реален и че това е заблуждаваща търговска практика; клаузата за неустойка не нарушава чл. 71 от ЗЗД, който е диспозитивна норма; клаузата за неустойка е индивидуално уговорена: щом договорът е сключен по искане на кредитополучателя, значи той е можел да влияе върху съдържанието на клаузата. Накрая, ответникът счита за неоснователно и лишено от правна обосновка възражението по таксата за експресно разглеждане на документи и нищожността на договора във връзка с нея - експресното разглеждане не е действие по усвояването и управлението на кредита, а го предхожда и е по избор на кредитополучателя.

За възнаграждението на адвоката, упълномощен от ищцата, и присъждането му по реда на чл. 38 от ЗА в отговора се излагат подробни доводи за неприсъждане и намаляване на размера.

Интерес от установяване на нищожността на договор или клаузи от него съществува за страната по този договор принципно винаги. Ако другата страна не е дала повод за завеждането на иска, това би могло да се отрази на разноските, но не и на допустимостта на иска. Освен това ответникът твърди, че част от сумите са отнасяни към договорна лихва, докато ищцата на първо място претендира установяване на нищожност на целия договор, в това число на уговорките за договорна лихва.

От фактическа страна по делото се установява и не е спорно, че договорът е сключен между страните и че съдържа описаните в исковата молба уговорки, предвиждащи такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия за платежоспособност, в тридневен срок от сключването на договора.

При така установените факти съдът намира от правна страна, че договорът е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК- не съдържа вярно посочване на годишния процент на разходите по него. Това е така, тъй като и неустойката за непредоставяне на обезпечение, и таксата за експресно разглеждане фактически представляват скрито възнаграждение (договорна лихва) за самия предоставен кредит, което е уговорено по този начин, за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

3

Задължението за обезпечение с краткия си срок и високите изисквания към поръчителя е на практика неизпълнимо, а експресното разглеждане и таксата за него само формално и привидно са пожелани от заемополучателя доброволно - няма никакъв разум и правдоподобност в едно доброволно избиране да се заплати сума в размер над половината главница, за да се получи разглеждане на искането за кредит, по-ранно с няколко часа или един ден.

Следва да се уважи главният предявен иск, като не се разглеждат двата съединени с него при условита на евентуалност, а на ищцата - да се присъди пълният размер на направените от нея разноски, с оглед на което съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че договор за паричен заем № 5781874/04.02.2022 г., сключен между ищцата С. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ********* № **, ет.*, ап. * и ответника "Вива Кредит" АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, блок "АТЦ Силвър център", ет. 2, офис 31, е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради неточно посочване в него на годишния процент на разходите, чийто действителен размер надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Оставя без разглеждане иска, предявен при условията на евентуалност по отношение на предходния иск, за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от описания по-горе договор, поради заобикаляне на закона - чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК.

Осъжда "Вива Кредит" АД да заплати на С. П. П. сумата 160 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса.

Осъжда "Вива Кредит" АД да заплати на Д. М. М., адвокат от Софийска АК, на основание чл. 38 от ЗА сумата 729 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4